--900.jpg)
Предложените от правителството мерки за ограничаване на дефицита са само началото на по-широк пакет от политики, които ще бъдат заложени в бюджетите за 2026 и 2027 година.
Това заяви пред БНТ депутатът от "Прогресивна България" и председател на Временната комисия по бюджет и финанси в Народното събрание Константин Проданов.
Той предупреди, че без сериозни действия публичните финанси са изправени пред риск, а страната трябва да покаже фискална дисциплина още в първата си година в еврозоната.
Проданов подчерта, че обявените до момента мерки не са окончателни.
По думите му основната цел е дефицитът да бъде върнат под 3%.
"Вчерашните мерки са само началото, това не е краят. Когато предложим бюджет 2026, впоследствие и 2027, ще има доста допълнителни неща. Амбицията ни е, разбира се, дефицитът да бъде вкаран в 3-процентното ограничение. Иначе би било много лош сигнал освен за публичните финанси като цяло у нас, така и към международните ни партньори", коментира Проданов.
Той посочи, че според управляващите мерките не трябва да бъдат възприемани като "лоши" или "добри", а като необходими.
"Те са необходимите и нужните в този момент, така че публичните финанси да бъдат поставени под контрол. Защо не анонсираме всичко наведнъж, защото преди всяка мярка трябва да се направи анализ дали е нужна", каза той.
Проданов отхвърли сравненията с политиката на "постната пица" от кризата през 2009 година.
"Ние предлагаме повече ефективност, оптимизация в бюджетната сфера. Може би една от най-сериозните мерки е, че от 1 септември сме дали указания на всички министерства да редуцират разходите за персонал с 10%, но без да намаляват индивидуални заплати", аргументира се народният представител.
По думите му това ще стане чрез оптимизация и съкращаване на незаети щатове. "Става със съкращаване първо на незаетите щатове и след това оптимизация по отделните структури във всяко едно ведомство", добави Проданов.
Той подчерта, че настоящата икономическа ситуация е различна от тази през 2009 г., защото пазарът на труда в момента е "прегрял".
"Ако се правят съкращения, всеки един, който в момента в резултат на оптимизацията отиде на пазара на труда, много лесно може да си намери нова работа, което не беше случаят през 2009 година с онази постна пица", допълни Константин Проданов.
Той посочи и конкретни данни за състоянието на публичните финанси.
"Ние вече сме на 1,750 милиарда дефицит, което е 1,4% от БВП към края на април. Към това добавете 2,5 милиарда евро - това, което наричахме "залежаващи по чекмеджетата фактури", това се неразплатени фактури или дейности", обобщи Проданов.
И допълни, че има и допълнителни плащания по общинската инвестиционна програма и Плана за възстановяване и устойчивост.
"Има още над 1 милиарда по Общинската инвестиционна програма за тази година, които също трябва да се разплатят. До тук станаха 3- 3,6 милиарда, добавете към това още между 3 и 3,5 милиарда, които трябва авансово да финансираме по Плана за възстановяване и устойчивост", отчете депутатът.
Той предупреди, че не трябва да се изчерпва фискалният резерв. "Дори да ги изхарчим изцяло, аз не препоръчвам това, защото тогава ще останем без никакъв буфер в условия на глобални кризисни процеси. Тук говорим от една страна за необходимостта да се прибягва и към дългово финансиране, за да се покрият тези проблеми", каза още Проданов.
В заключение той отбеляза, че вече поетия ангажимент за увеличение на заплатите в бюджетния сектор с 5%, който вече е поет. Проданов уточни, че за в бъдеще ръстът на възнагражденията ще се определя след конкретни анализи.
"Занапред те ще бъдат определяни всяка година на база на конкретни анализи за това какво може да си позволи държавата", каза още народният представител от "Прогресивна България".
--700.jpg)
--700.jpg)
--700.jpg)
--700.jpg)
