Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание прие на второ четене промените в Закона за защита на потребителите.
Законопроектът е внесен от народният представител от "Прогресивна България" Явор Гечев и група народни представители срещу високите цени на стоки и услуги. Той влиза в сила от 9 август 2026 г. и ще се прилага до 9 август 2027 година, съобщава БТА.
С приемането на промените се забранява увеличаването на цените на стоките и услугите, когато не е икономически обосновано. За увеличение се приема всяко повишение на крайната продажна цена на стока или услуга спрямо цена, прилагана от същия търговец за същата стока или услуга в сравним период.
Като обективни икономически фактори за увеличение на цената в законопроекта се посочва: увеличение на доставни или производствени цени, увеличение на разходите на труд и промени в цените на енергия, горива и суровини, проемние в данъци, такси или други публични задължения, промени във валутните курсове или външни икономически условия, други фактори, които са извън контролна на търговеца, които оказват съществено влияние вурху разходите или условията за предлагане.
Със законопроекта се дава и допълнителни задължения за контрол на Комисията за защита на потребителите (КЗП), която ще има право да изиска всякаква информация за целите на проверката или производство по Закона за защита на потребителите.
По време на заседанието на Комисията беше подкрепено и предложение за изменение, внесено от депутата Константин Проданов от ПБ, според което търговците, осъществяващи дейност с предмет търговия на дребно с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти, с оборот за предходната финансова година над 25 000 000 евро, трябва да публикуват цените на предлаганите от тях стоки от състава на голямата потребителска кошница, определени от КЗП, както и да предоставят на регулатора тази информация.
Освен това се прие и предложение - отново на Проданов - при необосновано повишаване на цените санкцията за виновните лица да е от 1000 до 10 000 евро, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 евро.
В законопроекта се уточнява, че когато нарушението е извършено по отношение на повече от една стока, услуга или търговски обект, за всяко нарушение се налага отделно наказание.
Комисията одобри и текстове, според които предприятие с пазарен дял от поне 50 на сто ще трябва да доказва, че не злоупотребява с господстващо положение.
При предприятия, които заедно държат най-малко 60 на сто пазарен дял, тежестта за доказване, че не злоупотребяват със съвместно господстващо положение, също ще бъде тяхна.
След приети редакции, за господстващо положение ще се счита наличието на икономическа взаимозависимост или други фактори между две или повече предприятия, които им позволяват да действат съвместно независимо от конкуренти, доставчици или купувачи и да ограничават конкуренцията на съответния пазар.
Предвижда се КЗК да извършва ежегодни секторни анализи на пазари с висока обществена значимост. Обхватът на анализите беше разширен и ще включва селскостопански и бързооборотни хранителни продукти, горива, енергетика, телекомуникации и фармация. В първоначалния вариант на законопроекта бе предвидено да обхващат само храните, горива и земеделски суровини.
Законопроектът предвижда и създаването на електронен централен регистър за проследимост по веригата на доставки до достигането им до крайния потребител.
Предвидените санкции за неподаване или подаване на невярна информация в регистъра варират според оборота - от 2500 евро до 500 000 евро или до 1 на сто от годишния оборот за най-големите предприятия.
При повторно нарушение в рамките на една година санкцията може да достигне до два пъти максималния размер, но не повече от 2 на сто от оборота. При три или повече нарушения в рамките на две години поведението ще се счита за системно и ще се наказва с глоба в размер на 10 на сто от оборота за предходната финансова година.
--700.webp)
--700.webp)
--700.webp)
--700.webp)
