Европейската комисия (ЕК) твърдо ще продължи процедурата за обявяване на свръхдефицит на България. Това заяви още вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев.
Той посочи, че вчера мисия на ЕК е провела срещи с представители на няколко министерства, свързани с изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, макроикономическите дисбаланси и състоянието на публичните финанси.
След вчерашната среща стана ясно, че ЕК твърдо ще върви по процедурата за обявяване на свръхдефицит, каза Донев. По думите му до процедурата се е стигнало след анализ на нетните разходи за 2025 г., като разчетите на Министерството на финансите и на Европейската комисия са се разминали частично. Това разминаване дойде от факта, че служебното правителство не подаде до 30 април доклада за състоянието на публичните финанси и Комисията разполагаше само с данни за 2025 г., обясни министърът.
Той уточни, че предстои докладът да бъде внесен за становище в Икономическия и финансов комитет, след което ще бъде разгледан от Съвета ЕКОФИН. Последната стъпка ще бъде решение на Съвета на ЕС дали България официално да бъде поставена в процедура по свръхдефицит.
Според Донев, ако процедурата бъде задействана, Европейската комисия ще изиска от България конкретни мерки за ограничаване на дефицита.
Една от мерките, които Комисията категорично заяви след вчерашните разговори, е нетните разходи да бъдат намалявани с 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт, каза той. Министърът добави, че ще се изисква ограничаване на разходите и анализ на структурата на бюджетните разходи.
Структурата на разходната част на нашия бюджет не е много добра. Около 76 на сто са разходите за заплати, социални плащания и пенсии, а едва около 24 на сто са инвестиционни разходи, посочи Донев.
С амбицията сме да внесем проекта на Бюджет 2026 до края на юни месец 2026 г. за разглеждане от Народното събрание. Това каза финансовия министър Гълъб Донев в отговор на въпроси на депутата Теменужка Петкова в парламента.
Тя попита кога ще бъде внесен проектът на бюджет и какви ще бъдат мерките, които правителството ще предложи.
"Мерките трябва да бъдат такива, че онова, което през 2023, 2024 и 2025 г. като мерки, за да се постигне 3% дефицит в бюджета, те да не бъдат еднократни, а да имаме дългосрочни мерки, които оказват влияние няколко години на напред. Такива мерки до момента нито едно от предходните правителства не предприе и затова се получи този свръхдефицит", посочи той.
"Вие сама знаете, че държавата и правителствата няма да разполагат с големи възможности за еднократни мерки. Такива еднократни мерки и вие самата прилагахте за Бюджет 2025 - с авансово прибиране на печалбите на банките, с междиния дивидент от страна на държавните предприятия. От тези счетоводни процедури - през 2026 г. близо 460 млн. евро няма да постъпят в държавния бюджет, защото бяха събрани авансово през 2025 г. Затова такива мерки не трябва да допускаме да се прилагат, защото те ще имат еднократен характер и няма да достигнат целите, които ЕК иска да види от страна на България. Тя иска да види мерки, които действат в дългосрочна перспектира, за да може да стабилизират финансите на държавата. Ако продължаваме с тези политики без коркция, дефицитът ще бъде такъв - 7,4% и още неразплатени фактури", каза още Донев, обръщайки се към Петкова.
--700.webp)
--700.webp)
