Брюксел с тежка оценка за България: нарастващ дефицит, растящ дълг и критики за корупцията

Съветът на Европейския съюз изпрати препоръки до България относно икономическите, социалните, трудовите, структурните и бюджетните политики на страната.

На 3 юни 2026 г. Комисията публикува доклада за България за 2026 г. В него е оценен напредъкът на България в справянето със съответните специфични за страната препоръки и е направен преглед на изпълнението от България на плана за възстановяване и устойчивост.

Въз основа на този анализ докладът за страната идентифицира най-належащите предизвикателства, пред които е изправена България. Той също така оценява напредъка на България в изпълнението на Европейския стълб на социалните права и в постигането на водещите цели на Съюза за заетост, умения и намаляване на бедността, както и напредъка в постигането на Целите за устойчиво развитие на ООН.

България е изправена пред сериозни предизвикателства във фискалната политика, върховенството на закона и управлението на публичните средства, показват препоръките на Съвета на Европейския съюз към страната. Документът очертава редица структурни слабости, които продължават да възпрепятстват устойчивото икономическо развитие и да създават рискове за публичните финанси.

Сред основните тревоги на европейските институции е нарастващият бюджетен дефицит. След като достигна 3,5% от брутния вътрешен продукт през 2025 г., се очаква той да се увеличи до 4,1% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г. Това поставя България над референтната граница от 3%, заложена в европейските фискални правила.

Паралелно с това държавният дълг нараства с ускорени темпове. От 23,8% от БВП през 2024 г. той достига близо 30% през 2025 г., а прогнозите сочат, че може да надхвърли 35% до края на 2027 г. Според оценката на Съвета нетните публични разходи също надвишават препоръчителните нива, което допълнително увеличава натиска върху бюджета.

Европейските експерти обръщат внимание и на данъчната система. Според документа плоският данък от 10%, прилаган без необлагаем минимум, води до регресивно разпределение на данъчната тежест. В същото време приходите от данъци като дял от БВП остават значително под средните за Европейския съюз нива. Високите данъчни задължения и големият размер на сивата икономика продължават да подкопават ефективността на приходната система и събираемостта на данъците.

Допълнителен риск за публичните финанси представлява практиката за увеличаване на разходите за пенсии и възнаграждения в публичния сектор чрез временни или извънредни мерки. Според Съвета това намалява предвидимостта на бюджетната политика и повишава фискалните рискове в дългосрочен план. Към тези проблеми се добавя и демографското застаряване на населението, което ще увеличава натиска върху разходите за пенсии и здравеопазване през следващите десетилетия.

Сериозни критики са отправени и към състоянието на правосъдието и борбата с корупцията. В документа се отбелязва липсата на убедителни резултати при разследването и наказателното преследване на случаи на корупция по високите етажи на властта. Европейските институции посочват, че законодателната рамка за антикорупционната комисия не е успяла да гарантира необходимата политическа независимост, а впоследствие е била отменена.

Препоръките засягат и съдебната система. Особено внимание се обръща на факта, че Висшият съдебен съвет продължава да функционира с изтекъл мандат още от 2022 г., което поставя въпроси относно неговата легитимност и способността му да изпълнява ефективно своите функции. Изразени са и опасения относно работата на Инспектората към ВСС и риска от политическо влияние върху неговата дейност.

В областта на обществените поръчки Съветът на ЕС отчита продължаващи структурни слабости, които ограничават конкуренцията и ефективното използване на публичните средства. Нараства делът на договорите, възлагани чрез процедури с единствен участник или чрез пряко договаряне, което поражда опасения за прозрачността и конкурентността на процеса.

Не на последно място европейските институции изразяват безпокойство относно независимостта на регулаторните органи. Според документа все още липсват достатъчно гаранции, че регулаторите са защитени от политически и пазарен натиск, като особено внимание е отделено на енергийния сектор.

Препоръките на Съвета на ЕС очертават необходимостта от по-устойчива фискална политика, укрепване на институциите, по-ефективна борба с корупцията и подобряване на конкурентната среда. Според европейските институции напредъкът в тези области ще бъде от ключово значение за дългосрочната икономическа стабилност и развитието на България.