Български фермерски съюз изразява благодарност за предоставената възможност браншовите организации да представят своите становища пред МЗХ, предложения и конкретни проблеми, изискващи координирани действия. Председателят на БФС Георги Стоянов и други представители на бранша проведоха среща със служебния министър на земеделието Иван Христанов и неговия екип.
"Считаме, че подобен формат на диалог между институциите и представителите на сектора е изключително важен за формулирането на устойчиви и ефективни политики в земеделието", заяви Георги Стоянов.
Български фермерски съюз участва активно в редица работни групи, комитети по наблюдение и консултативни формати към Министерството на земеделието и храните. Паралелно с това съюзът участва в европейските структури за представителство на фермерите, включително чрез участието си в COPA-COGECA, където се обсъждат ключови политики за развитието на европейското земеделие.
С оглед по-ефективното протичане на срещите, поставяме на вниманието на МЗХ няколко теми, които според БФС имат стратегическо значение за развитието на българското земеделие.
Напояване и управление на водните ресурси
Развитието на напоителната инфраструктура остава един от ключовите фактори за устойчивото развитие на земеделието в България. Климатичните промени и зачестяващите периоди на засушаване поставят все по-сериозни предизвикателства пред земеделските производители.
В тази връзка считаме за необходимо да се работи по дългосрочна стратегия за развитие и модернизация на напоителната инфраструктура, включително чрез инвестиции в модерни и водоспестяващи технологии.
Считаме също, че участието на браншовите организации във формати като Водния борд може да допринесе за по-добра координация между институциите и земеделския сектор.
Подготовка за новата Обща селскостопанска политика след 2027 г.
Предстоящите преговори за бъдещето на Обща селскостопанска политика след 2027 г. ще имат ключово значение за развитието на българското земеделие през следващото десетилетие.
Считаме, че браншовите организации следва да бъдат активно включени в процеса на формиране на националната позиция на България. Български фермерски съюз изразява готовност да участва експертно в този процес, като предоставя анализи и предложения, базирани на реалните проблеми и потребности на земеделските производители.
Кампания за директни плащания
Във връзка с предстоящата кампания за директни плащания е от съществено значение земеделските производители да получават своевременно ясни указания относно:
сроковете за подаване на заявления;
работата със системите за очертаване;
административните изисквания и процедурите.
В тази връзка браншовите организации могат да бъдат активен партньор при провеждането на информационни срещи и разяснителни кампании сред земеделските производители.
Финансови инструменти и механизми за управление на риска
В условията на нарастващи климатични рискове, пазарна нестабилност и увеличаващи се производствени разходи считаме, че е необходимо развитието на по-ефективни финансови инструменти за подкрепа на земеделските стопанства.
Необходимо е да се обсъди създаването и развитието на механизми, които да защитават интересите на земеделските производители при неблагоприятни обстоятелства, включително:
механизми за компенсация при пропаднала продукция вследствие на природни бедствия или други извънредни ситуации;
развитие на инструменти за застраховане на земеделската продукция;
механизми за стабилизиране и застраховане на доходите на земеделските производители;
създаване на финансови инструменти за осигуряване на оборотен и инвестиционен капитал в условия на криза.
Считаме също, че е необходимо да се обсъди възможността за по-активно участие на Държавен фонд Земеделие или други финансови институции в разработването на гаранционни схеми и инструменти, които да улесняват достъпа на земеделските стопани до финансиране.
Подобни механизми биха могли да подпомогнат както осигуряването на оборотен капитал за земеделските стопанства, така и финансирането на одобрени инвестиционни проекти.
Нерегламентиран и неравнопоставен внос от трети страни
Сериозно притеснение сред българските земеделски производители предизвиква увеличаващият се внос на земеделски продукти от трети страни, които често не отговарят на същите стандарти и регулации, които европейските и българските производители са задължени да спазват.
Това създава неравнопоставена конкурентна среда, при която европейските фермери поемат значителни разходи за спазване на екологични, социални и производствени стандарти, докато продукти от трети държави навлизат на пазара без същите изисквания.
В тази връзка считаме за необходимо да се обсъдят мерки за:
гарантиране на равни стандарти за всички продукти, влизащи на европейския пазар;
по-строг контрол върху качеството и произхода на внасяните земеделски продукти;
защита на европейските и българските производители от нелоялна конкуренция.
Изкривявания по хранителната верига и разпределението на добавената стойност
В редица сектори се наблюдава значителен дисбаланс между цената на земеделската суровина и цената на крайния продукт, който достига до потребителя.
В резултат първичното производство често остава най-слабото икономическо звено във веригата на стойността. Земеделските производители работят при ниски изкупни цени, докато крайните цени за потребителите остават високи.
Считаме за необходимо да се обсъдят възможности за:
по-справедливо разпределение на добавената стойност по хранителната верига;
по-голяма прозрачност в ценовите маржове между производители, преработватели и търговци;
разработване на механизми за по-устойчиви изкупни цени за земеделската продукция.
Натиск върху земеделските производители във връзка със
Зелената сделка
Политиките, свързани със European Green Deal, поставят амбициозни цели в областта на околната среда и климата.
В същото време тяхното прилагане води до увеличаване на производствените разходи и административната тежест за земеделските стопанства, особено в условията на високи цени на торове, горива и енергийни ресурси.
Считаме, че е необходимо да се търсят балансирани решения, които да позволят постигане на екологичните цели, без да се поставя под риск икономическата устойчивост на земеделските стопанства.
Заболявания по животните и фитосанитарни рискове
В последните години се наблюдават случаи на сериозни заболявания по животните, които създават напрежение както сред фермерите, така и в обществото.
Считаме за важно да се засилят информационните и превантивните кампании от страна на Българска агенция по безопасност на храните, така че земеделските производители и обществото да бъдат своевременно информирани относно рисковете и необходимите мерки за биосигурност.
Достъп до статистически данни и пазарна информация
По-добрият достъп до статистически данни относно производството, регионалното разпределение на продукцията, обемите на производство и пазарните цени би подпомогнал както бизнеса, така и институциите при вземането на стратегически решения.
Статистиката е ключов инструмент за проследяване на състоянието на сектора и за разработване на адекватни политики.
Подкрепа за селските райони и недостиг на работна ръка
Недостигът на работна ръка и икономическите трудности в селските и планинските райони продължават да бъдат сериозно предизвикателство за развитието на земеделието.
Необходимо е разработването на политики, които да насърчават икономическата активност и устойчивото развитие на бизнеса в тези региони.
Поземлени отношения и административни процедури
Практиката показва, че процедурите, свързани със смяна на предназначението на земи, придобиване на стопански дворове или уреждане на собствеността върху земята под съществуващи сгради, често отнемат значително време и създават административни затруднения за земеделските производители.
Оптимизирането на тези процеси би улеснило значително развитието на земеделските стопанства.
Български фермерски съюз остава отворен за конструктивен диалог и съвместна работа с Министерството на земеделието и храните за разработване на политики, които реално подпомагат земеделските производители и гарантират устойчивото развитие на сектора.
БТА публикува този текст съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от Закона за Българската телеграфна агенция