За първи път утре ще встъпи в длъжност служебно правителство и паралелно ще има работещ парламент. Това налагат последните промени в Конституцията, приети в края на миналата година. Един от въпросите, които възникват като последствие, е и възможността народните ни представители да решат да отворят Изборния кодекс в 12 без 5, т.е. в рамките на тези два месеца в опит с административни промени да наклонят везните към себе си. Опасенията не са без основание, тъй като не веднъж сме били свидетели на подобни инициативи, пише NEWS
Стефан Манов, заместник-председател в Обществения съвет към ЦИК, предупреждава, че това би било с тежки последици.
Ако това някой тръгне да го направи в условия на политическа криза, в ситуация на скоро променена Конституция и действащ парламент, ще е прекрачване на разумните и законодателни политически отношения в едно зряло демократично общество. Такава промяна в последния момент е абсолютно недопустима в контекста на политическа криза, посочи зам.-председателят.
"Промени в Изборния кодекс в последния момент не трябва да се случват, а и ще е жесток сигнал спрямо избирателите, спрямо демократичния ход на страната и със сигурност ще има тежки последици за изборния процес", категоричен е Манов.
Според него не се и налага да има промени в Изборния кодекс от последните промени през 2022 г. Нито има реална причина, нито има политическа почва да се правят промени, тъй като това би било с риск да се навреди на българската демокрация и на доверието в изборите, твърди още Стефан Манов.
Дали ще има честни избори на 9 юни, той отговори: "Технологията на изборите е само един елемент от честността на изборите. Класическото изречение за честни избори е избирателите да могат да правят информиран и свободен избор. Тези две прилагателни "информиран" и свободен често се забравят в медийното пространство. Всичко това означава да се поднася достоверна информация, а медиите са важен елемент от демокрацията."
Вторият елемент е свободният избор - самите избори да не са повлияни чрез заплаха, икономическа или друга политическа принуда по места или чрез купуване на гласове. Дали тези два елемента ги имаме в България - уви отговорът го дават самите избиратели. Манов даде пример с проучванията на "Галъп" за доверието в изборния процес, в които се посочва, че България е сред държавите с най-малко доверие в изборите. Не повече от 25-30% смятат, че изборите в България са честни, а това е драматично нисък процент, смята зам.-председателят към ЦИК.
Не се знае до каква степен служебното правителство реално ще може да гарантира честни избори - този начин на сформиране на служебен кабинет за първи път се прилага в България, според новата Конституцията и в ситуацията на действащ парламент. В последните месеци от парламента започнаха да се взимат оперативни решения, които навлизат в територията на изпълнителната власт, изтъкна Манов. В условията на служебно правителство и политическо противопоставяне с неясни и плаващи мнозинства, които правят комисии, тогава очевидно може да се вменяват на служебното правителство задачи, които не се знае дали ще може да изпълни.
Личностите на служебните министри избледняват спрямо това, което парламентът може да им нареди да извърши, посочи още Стефан Манов. Инструментът на служебното правителство е специфичен инструмент и дебалансира съотношението на властите в конституционния модел от 90-та години.
"Не знаем как ще се случи. Няма в момента начин да се предвиди дали има ефекти, които не са помислени добре, когато се променяше конституцията преди няколко месеца", предупреди той.
Стефан Манов очаква "прилични" избори 2 в 1, но какъв ще е политическият пейзаж в следващите няколко месеца никой не може да предвиди с голяма достоверност.
--230.jpg)
--230.jpg)