Работодателите против отпадането на таксите в държавните висши училища

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се обявиха против отпадането на таксите за студентите и докторантите, обучаващи се на държавна поръчка в държавните висши училища. Това те направиха чрез разпространено до медиите отворено писмо. То е адресирано до председателя на Народното събрание Росен Желязков, председателя на Комисията по образование и наука Данаил Вълчев, премиерът акад. Николай Денков и министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков.

От АИКБ не приемат проекта на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Според тях промяната ще доведе до още по-голям дисбаланс между потребностите на предприятията и бъдещата работна сила. Не на последно място лансираната промяна е подготвена без провеждането на диалог със социалните партньори и без смислен анализ на настоящите социално-икономически условия.

В писмото си от асоциацията припомнят, че основни мотиви за промяната са:

• по-голяма достъпност на висшето образование за неравнопоставените групи;
• задържане на студенти в България и
• по-високо качество на образованието.

Според тях обаче твърдението в Доклада, че "премахването на таксите за обучение ... ще гарантира равен достъп до висше образование и ще доведе до повишаване на броя на обучавани студенти" е несъстоятелно. И допълват, че и в момента има специалности, за обучението в които не се изисква такса. Това са 8 професионални направления като "Педагогика на обучението по...", "Математика", "Физически науки", "Химични технологии", "Енергетика", "Материали и материалознание" и др. Тази мярка беше въведена, за да стимулира интереса на студентите към специалности, от каквито има недостиг на пазара на труда, казват от АИКБ.

"Многообразието от специалности е достатъчно голямо, за да може всеки кандидат-студент да избере подходящо за него висше образование, без да заплаща такса", смятат от сдружението.

По думите им с предложената промяна ще се върне старото положение, от което ще пострада не само бизнеса, но и цялата ни икономика. Съответно налице е достатъчно равен достъп до висше образование за всеки млад човек, който има интерес да се обучава. Има и достатъчно места.

Според статистиката, през 2022 г. завършващите средно образование са 36 450 лица, а обявеният план-прием за след средно образование е 36 457. Тук не влизат бройките за магистър след бакалавър и за докторанти. Това означава, че всеки, който е кандидатствал и няма резултат "слаб", е приет да учи. Наред с това в 48 университета и висши училища в България беше обявен прием за кандидат-студенти с оценки от държавните зрелостни изпити за настоящата академична 2023/2024 година. Което потвърждава, че и в момента всеки има равен достъп до висше образование.

"Ако се направи реален анализ на ефекта от премахването на таксите, ще бъде видно, че промяната ще доведе до негативен икономически и социален ефект. Държавата ще заплаща обучението на хора, които ще запишат висше образование, просто за да са висшисти", смятат от АИКБ.

А средствата за това обучение идват от данъците, основно на бизнеса, който по този начин инвестира в бъдещата работна сила, но и от малоимотните семейства също, подчертават от сдружението. По думите им с предложената промяна, не само че няма да се постигне равенство, но и богатите ще станат по-богати, защото таксите ще отпаднат за всички (включително за заможните), но това няма да реши проблема с издръжката на студентите в затруднено финансово положение. Същевременно кандидат-студентите ще се насочат към специалности, които не изискват полагане на много усилия и не са търсени на пазара на труда. Според АИКБ, това ще доведе до отлив от търсените професии, които обаче изискват повече усилия от страна на студентите. В крайна сметка това ще е поредното "хвърляне" на пари на данъкоплатците за висшисти, които ще се реализират на места за среднисти. В момента това са над 40% от завършилите висше образование. Затова поставяме въпроса: защо данъкоплатците да плащаме за изграждането на нужните ни специалисти, а да получаваме висшисти, които никой не търси, питат от асоциацията.

От АИКБ допълват, че в Доклада към консултацията е посочено, че предложените промени следва да стимулират "младите граждани, които са бъдещето на нацията, да се насочат към обучение във висшите училища в страната". Според тях обаче, това очакване е напълно лишено от аргументи. Решението за обучение в чужбина по никакъв начин не е свързано с наличието или не на такси за обучение в България. Повечето кандидат-студенти считат завършеното висше образование в чужбина за по-престижно и качествено, а не за по-евтино.

От АИКБ казват още, че последната цел е свързана с повишаване на качеството на образованието. Но според тях по никакъв начин не става ясно как то ще се осигури, без да се премахне порочния принцип на финансиране "парите следват студента", който води до влошаване на качество и изисквания.

"Всъщност за пореден път не се обръща внимание на качеството на висшето образование, а на количеството", категорични са от сдружението.

От АИКБ подчертават, че висшите училища изискват значителни финансови ресурси за поддръжка на инфраструктура, обучение, научни изследвания, привличане на висококачествени преподаватели и други дейности. Фактори, които също са свързани с повишаване на качеството на учебния процес. Ако таксите бъдат напълно премахнати, университетите могат да изпитат затруднения в осигуряването на достатъчни средства за своите нужди, както и ще зависят изцяло от една или друга политическа воля. Съответно в момента се предлага един законово гарантиран приход да бъде заменен с компенсаторен механизъм, който ще зависи от симпатиите на съответния министър към определени ректори или висши училища.

"Ние считаме, че следва автономията на висшите училища да бъде ограничена, но не и по този начин", заключват от АИКБ.