Световната научна общност направи важна крачка към прогнозирането на бъдещи пандемии. Изследователи от Единбургския университет установиха общите характеристики на вирусите, които имат потенциал да се превърнат в глобална заплаха за човечеството, съобщава научното издание Refractor. Анализът на еволюционната история на стотици вируси може да позволи значително по-ранното идентифициране на причинителите на следваща глобална здравна криза.
Докато повечето вируси се появяват и изчезват незабелязано, други променят хода на историята, какъвто е случаят с откриването на HIV-1 през 1983 г. и появата на SARS-CoV-2 през 2020 г. За да определят дали един нов вирус ще остане локална инфекция или ще прерасне в пандемия, учените са анализирали еволюцията и разпространението на патогените през последните десетилетия с цел да открият опасните признаци още преди масовото им разпространение сред хората.
Проучването показва, че основните виновници за големите пандемии са РНК вирусите. За разлика от ДНК, рибонуклеиновата киселина мутира много по-бързо, което позволява лесно приспособяване към човешкия организъм. От милионите известни РНК вируси едва 239 могат да инфектират хора – най-често по въздушно-капков път, чрез контакт със заразена кръв или ухапване от насекоми.
При близо две трети от тези патогени рискът от предаване от човек на човек остава минимален. Това са т.нар. зоонозни вируси, преминаващи от животни към хора, какъвто е вирусът на бяса. Учените обаче предупреждават, че вирусите се изменят непрекъснато, което обяснява и сериозните опасения около птичия грип. Макар досега да няма случай на трайно предаване между хора след мутация, подобен сценарий не е изключен. За сравнение, вирусът на бяса никога не е придобил такава способност въпреки десетките хиляди инфекции годишно.
По-голяма тревога будят вирусите, които прескачат от животните към хората и веднага започват да се разпространяват помежду им, или такива, които предизвикват само ограничени огнища поради по-ниска заразност. Това равновесие може да бъде нарушено бързо при пренасяне на вируса в гъстонаселен град, какъвто бе случаят с Ебола в Западна Африка през 2014 г.
Моделът на учените вече е доказал ефективността си, като успешно е идентифицирал потенциалната опасност от вируси като чикунгуня, Зика, Оропуш и маймунската шарка преди големите им епидемични взривове. Още през 2019 г. друго изследване установи, че вирусите с най-висок пандемичен потенциал са близки родственици на известни човешки патогени, но преминават независимо от животинския свят – точно каквато е историята на SARS-CoV-2, който е близък до вируса на ТОРС, но навлиза отделно в човешката популация.
В същото време вируси като Андес и щамът Bundibugyo на Ебола засега не показват потенциал за глобална пандемия. Според изследователите обаче, появата на нов вирус, близък до причинителя на морбили, би могла да предизвика здравна криза, надхвърляща по мащаб пандемията от Covid-19.
Данните сочат, че вирусите Андес, Bundibugyo и SARS-CoV-2 са циркулирали сред хората седмици преди да бъдат открити, което е дало време на инфекциите да се разпространят. Според учените бъдещата битка с пандемиите зависи не само от разработването на лекарства и ваксини, но и от способността за засичане на опасните патогени още в първите дни на тяхната поява.
Източник: БГНЕС
