В началото на октомври по време на 5-та Международна ядрена конференция и изложба „Ядрена енергия – от амбиции до реализации“, организиран от БЕМФ най – младият участник Александра Ковачка засегна тема, която преплете бъдещето на енергетиката и бъдещето на младото поколение. „Енергийният сектор се променя по – бързо от всякога. От една страна имаме нужда от все по – амбициозни технологични проекти за успешен преход към нискоемисионно производство, от друга – сериозна липса на кадри по цялата верига – от проектанти, през изграждане до управление.“, казва тя в своето обръщение на форума.
Александра завършва математика и бързо намира реализация в най – големия бизнес сектор в Лондон – финансите. Според нея младият човек отива там, където вижда 4 неща - ясен път за развитие, престиж, добро възнаграждение и умения, които се развиват и остават ценни навсякъде. Съвсем логично тя поставя въпроса защо добре образованите млади хора не избират най – големия сектор в икономиката в България – енергетиката.
Пет от 10те най – големи компании в България са именно от сектор енергетика и горива – „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Лукойл България“, Акспо България“, НЕК и „Астра Биоплант“. Следват ги банковият сектор, хазартът, финансите и технологиите.
Парадоксът според нея се дължи на няколко причини. Първата е свързана с това, че енергетиката е изцяло B2B бизнес. За разлика от телефоните, приложенията и други технологии, младото поколение не вижда централата, мрежата и борсата зад тях. Енергетиката, обаче е основният стълб на всяка икономика, а заплащането е супер конкурентно с една от най – високите средни заплати за държавата– 2036 евро. Втората причина – имиджът на застаряваща сфера, изцяло противоречи на реалността - все повече нови мощности влизат в експлоатация, а темпът на модернизация се случва с огромна скорост. България е първа в света по дела на батериите в енергийната система, има изградени около 6000 MW фотоволтаични паркове, топлоцентралите добавя нови газови мощности, част от които заменят въглищата като суровина, а 7 и 8 блок в АЕЦ Козлодуй вече са в ход. Всичко това потвърждава скоростния темп на развитие на енергетиката.
Александра Ковачка вижда като добро начало както държавната политика да освободи от такси ключови енергийни специалности като ядрената и топлоенергетиката, така и партньорството на „Нови мощности“ със средните училища. Изпълнителите Уестингхаус и Хюндай вече са стартирали програми за специализация на български студенти, специализиран курс за реактора AP1000 . Тя посочи, че добри примери има в още в АЕР Козлодуй, Топлофикациите Пловдив и Перник. „Математическите гимназии могат да предлагат паралелки с избираем модул енергетика, физиката може да постави фокус върху термодинамиката, ротационни стажове през всички отдели на едно предприятие и обмяна на опит с чуждестранни компании са много важни за изграждане на специалисти. Необходимо е да преоткрием техникумите и занаятчийското образование, защото никое предприятие не се нуждае само от инженери. И накрая, но не последно място е необходимо всичко това да бъде структурирано и презентирано чрез силен маркетинг. Всичко трябва да бъде разказано така, че младите хора да видят възможностите за развитие, развиване на умения, престиж и добро възнаграждение в енергетиката.“ Смята още тя. България има проектите, инвестициите и заплатите. Липсва ни система, която да заведе младите хора от училищната скамейка до работното място.
