Норвежкият Нобелов комитет обяви днес в Осло името на тазгодишния носител на Нобеловата награда за мир.
Южноафриканската юристка Наванетхем „Нави“ Пилай спечели Нобеловата награда за мир за 2026 г.пише Vesti.bg.
Коя е Наванетем „Нави“ Пилай
Бивша съдийка в Международния наказателен съд (МНС) и Международния наказателен трибунал за Руанда (МНТР)
Наванетем (Нави) Пилей е родена на 23 септември 1941 г. в Южна Африка в семейство на родители от индийски произход, принадлежащи към тамилската общност. Израства в бедно семейство по време на апартейда и се сблъсква с множество форми на дискриминация и социални ограничения. Този опит оказва съществено влияние върху професионалния ѝ път и ангажираността ѝ със защитата на човешките права. Баща ѝ работи като автобусен шофьор на няколко места, а майка ѝ се грижи за дома и децата. Образованието е приоритет в семейството, а родителите ѝ насърчават както синовете, така и дъщерите си да учат, нещо необичайно за онова време. Въпреки усилията им обаче, апартейдът сериозно ограничава възможностите за социална мобилност на хората, подложени на расова дискриминация. В интервю Пилей описва детството и израстването си като трудни, тъй като е трябвало да преодолява препятствията, създадени от системата на апартейда. Родителите ѝ полагат големи усилия, за да осигурят най-необходимото за осемте си деца.
В началото на 60-те години Пилей постъпва в Университета в Натал, Южна Африка, където придобива бакалавърска и юридическа степен. По време на следването си участва активно в студентски инициативи, протести и бойкоти срещу апартейда. След като започва да практикува право, продължава образованието си в Съединените щати. През 1982 г. получава магистърска степен по право (LL.M.) от Юридическия факултет на Харвардския университет, а през 1988 г. придобива докторска степен по юридически науки (S.J.D.) от същата институция. Така тя се утвърждава като една от забележителните южноафрикански юристки, получили висше юридическо образование в Харвард. Образованието ѝ в Южна Африка и САЩ поставя основите на дългогодишната ѝ кариера в областта на правото и международната защита на човешките права.
През 1967 г. Пилей става първата жена, открила собствена адвокатска кантора в провинция Натал, Южна Африка. Като адвокат тя защитава активисти срещу апартейда и допринася за разкриването на случаи на изтезания и нечовешко отношение към политически затворници. Личният ѝ опит с расовата дискриминация укрепва решимостта ѝ да защитава хората, чиито права са нарушавани от репресивната система. В продължение на десетилетия тя работи за защита на гражданските свободи и за осигуряване на справедлив процес на хората, преследвани заради политическите си убеждения. През 1980 г. започва преподавателска дейност в Университета в Натал, като същевременно продължава професионалната си работа в областта на правото.
Стремежът на Пилей към равноправие определя и ангажираността ѝ с правата на жените и на уязвимите групи. През 1992 г. тя става съоснователка на международната организация за защита на правата на жените „Equality Now“. През 1995 г. е назначена за заместник-председател на Съвета на Университета в Дърбан-Уествил. През същата година, след края на апартейда, е назначена за временно изпълняваща длъжността съдия във Върховния съд на Южна Африка. Тя става първата чернокожа жена, заемаща съдийска длъжност в този съд. През май 1995 г. Общото събрание на ООН я избира за съдия в Международния наказателен трибунал за Руанда. Пилей работи в трибунала осем години, като от 1999 до 2003 г. е негов председател. По време на мандата си допринася за развитието на международното наказателно право и за утвърждаването на отговорността за тежки нарушения на човешките права.
Един от най-значимите ѝ приноси е участието ѝ в делото „Прокурорът срещу Жан-Пол Акайесу“. През 1998 г. съдебният състав, в който участва Пилей, постановява историческо решение, признаващо, че изнасилването и сексуалното насилие могат да представляват актове на геноцид, когато са извършени с необходимото намерение за унищожаване на защитена група. Решението се превръща във важен прецедент в международното наказателно право и утвърждава значението на сексуалното насилие в контекста на геноцида и престъпленията срещу човечеството.
През 2003 г. Пилей е избрана за съдия в Международния наказателен съд в Хага, Нидерландия. Тя работи в съда до 2008 г., когато напуска поста, за да поеме длъжността върховен комисар на ООН по правата на човека. Назначението ѝ е одобрено от Общото събрание на ООН през юли 2008 г., а тя официално встъпва в длъжност на 1 септември същата година. В качеството си на върховен комисар Пилей работи за укрепването на международната защита на човешките права, за борбата срещу дискриминацията и за защита на правата на хората, чиито свободи са застрашени. Дейността ѝ обхваща широк кръг въпроси, включително равенството между половете, расовата дискриминация и защитата на уязвимите общности.
Пилей има значителен принос за развитието на правото и международната защита на човешките права. Тя проправя път за жените и за хората, изправени пред расови и социални бариери. Като първата жена, открила адвокатска кантора в провинция Натал, и първата чернокожа жена, назначена за съдия във Върховния съд на Южна Африка, тя се превръща във вдъхновение за поколения юристи. Професионалният ѝ път показва, че е възможно да се преодоляват дълбоко вкоренени системи на дискриминация и неравноправие. Чрез работата си в националните съдилища, международните трибунали и Организацията на обединените нации Пилей последователно отстоява принципите на равенство пред закона, справедливост и зачитане на човешкото достойнство.
Лауреатите на Нобеловата награда за мир получават медал от 18-каратово злато с гравиран върху него латински надпис „Pro pace et fraternitate gentium“ („За мир и братство между народите“). Заедно с медала лауреатите получават диплом и чек за значителна парична сума (понастоящем 12 милиона шведски крони).
Нобеловата награда за мир се връчва от 1901 г. Има общо 106 нобелови лауреати за мир, се припомня в справка в сайта на Нобеловите награди. Отличието не е било присъждано 19 пъти - през 1914-1916, 1918, 1923, 1924, 1928, 1932, 1939-1943, 1948, 1955-1956, 1966-1967 и 1972 г. Причината е, че през тези години Норвежкият нобелов комитет е преценил, че никой не отговаря на критериите за получаването на наградата.
Седемдесет и две награди са били присъдени само на един лауреат. Трийсет и една са били споделени от двама лауреати. В три случая наградата е била поделена от трима лауреати. Това се случва за първи път през 1994 г., когато отличието споделят палестинският лидер Ясер Арафат, израелският президент Шимон Перес и премиерът Ицхак Рабин за техните усилия за намиране на трайно решение на израелско-палестинския конфликт. През 2011 г. Нобеловата награда за мир отива при президентката на Либерия Елън Джонсън Сърлийф, либерийската активистка Лийма Гбоуи и йеменската активистка, журналистка и правозащитничка Тауакол Карман за техните усилия в борбата за повече сигурност, права и свободи за жените. През 2022 г. Нобеловата награда за мир е присъдена на беларуския опозиционер Алес Беляцки, руската правозащитна организация „Мемориал“ и украинската правозащитна организация Център за граждански свободи.
Общо 143 са нобеловите лауреати за мир – 112 физически лица и 28 организации. От тези организации Международният комитет на Червения кръст е получавал отличието три пъти (през 1917, 1944 и 1963 г.), а Службата на върховния комисар на ООН за бежанците – два пъти (през 1954 и 1981 г.).
Най-младият лауреат на Нобеловата награда за мир е пакистанската активистка за правото на децата и младежите да получават достойно образование Малала Юсафзай. Тя е удостоена с отличието през 2014 г., когато е едва на 17 години. Най-възрастният лауреат е полско-британският учен и активист Джоузеф (Юзеф) Ротблат, който е награден през 1995 г., когато е на 86 години, за усилията му за елиминирането на ядрените оръжия. Той получава тогава наградата заедно с Пъгуошките конференции за наука и световни проблеми - пацифистка международна организация, включваща учени и общественици, обединили сили за намаляване на международното напрежение и на рисковете от въоръжен конфликт.
От 112 физически лица, спечелили Нобеловата награда за мир, едва 20 са жени, като за първи път жена печели отличието през 1905 г. и това е Берта фон Зутнер, австрийска писателка и радетелка за мир. За последно жена е печелила Нобеловата награда за мир миналата година и това беше венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо.
Американският учен и активист в борбата срещу ядрените опити Лайнъс Полинг получава на два пъти Нобелова награда, но само единият път става дума за Нобеловата награда за мир. През 1962 г. той я печели за борбата си срещу ядрените опити и ядрената надпревара между Изтока и Запада. А преди това, през 1954 г. , той печели Нобеловата награда за химия за изследванията му на естеството на химическите връзки и на тяхното приложение в изясняването на структурата на комплексните субстанции.
През 1973 г. виетнамският политик Ле Дък Тхо получава Нобеловата награда за мир заедно с американския държавен секретар Хенри Кисинджър за преговорите за постигане на споразумение за мир във Виетнам. Виетнамецът обаче казва, че не е в състояние да приеме наградата, като цитира като причина това, че мирът още не е настъпил във Виетнам по онова време.
Петима лауреати са в затвора, когато става ясно, че са отличени с Нобела за мир. Това Sа иранската правозащитничка Наргес Мохамади през 2023 г., германският пацифист и журналист Карл фон Осиецки през 1935 г. заради усилията му да разкрие пред света тайното превъоръжаване на Германия и за усилията му в подкрепа на каузата на мира, беларуският активист Алес Беляцки през 2022 г., китайският активист Лю Сяобо през 2010 г. и правозащитничката от Мианма и активистка срещу хунтата Аун Сан Су Чжи през 1991 г., която след падането на режима на военните оглави гражданско правителство, но след новия преврат в родината си отново беше осъдена по редица дела.
Нобеловата награда за мир е връчвана само един път посмъртно. Това се случва през 1961 г., когато тя е присъдена на Даг Хамаршелд, шведски политик, икономист и дипломат и заместник-генерален секретар на ООН. Той загива през 1961 г. в самолетна катастрофа близо до Ндола в тогавашната Северна Родезия (днешна Замбия). През 1974 г. е решено Нобеловата награда за мир да не се присъжда посмъртно.
През първите 100 години на Нобеловата награда за мир (от 1901 г. до 2001 г.) са били номинирани общо 4857 физически и юридически лица. От тях международните организации са били общо 690, като те са печелили общо 20 пъти наградата.
През годините номинирани са били Махатма Ганди, Невил Чембърлейн, Франклин Рузвелт, Хари Труман, Конрад Аденауер, Хуан и Ева Перон, Джавахарлал Неру и други държавници и политици. Номинирани са били и диктатори като Бенито Мусолини, Адолф Хитлер и Йосиф Сталин. Британският премиер Уинстън Чърчил също е бил номиниран, но в крайна сметка печели Нобеловата награда за литература, присъдена му през 1953 г. За Нобеловата награда за мир са били номинирани и редица творци, сред които Ерих Мария Ремарк и Лев Толстой, а също и философи като Мария Монтесори или знатни персони, като крал Албер Първи Белгийски, етиопският император Хайле Селасие, крал Павел Първи Гръцки, принц Карл Шведски, император Николай Втори и др.
Няма ограничения колко пъти даден човек може да бъде номиниран за наградата. Така например в периода 1916 - 1931 г. американската общественичка и пацифистка Джейн Адамс, ръководителка на Международната женска лига за мир и свобода, е била номинирана общо 91 пъти, преди най-накрая да спечели отличието.
На 30 април на настоящата година Норвежкият Нобелов комитет обяви, че за наградата за настоящата година са били номинирани 287 кандидати, от които 208 са физически лица, а 79 са юридически лица.
Преди броени дни президентът на САЩ Доналд Тръмп за пореден път заяви, че той заслужава да получи отличието.
