Лукойл Нефтохим Бургас вече ще купува нефт чрез Швейцария

Няма да позволим сътресения на пазара на горивата, увери от своя страна министърът на икономиката и индустрията.

От утре "Лукойл Нефтохим Бургас" ще може да закупува нефт от всички контрагенти, регистрирани в Швейцария. Това съобщи на извънреден брифинг в Министерски съвет днес новоназначеният за особен търговски управител на държавата Евгени Симеонов, предава БГНЕС. 

По-рано премиерът Румен Радев проведе среща с представители на ръководството на "Литаско" и на „Лукойл“, на която присъстваха вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев и вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев. 

„Това е една голяма победа по пътя, който трябва да извървим заедно, за да стабилизираме работата на рафинерията“, каза още Симеонов. Според него през последните месеци несигурността около доставките е довела до преработка на по-тежки сортове петрол, което е създало сериозни затруднения в работата на производствените инсталации.

Министърът на икономиката и индустрията Александър Пулев определи „Лукойл“ като стратегически актив за българската икономика, който оказва съществено влияние върху пазара на горива и цените за крайните потребители.

„Лукойл е структуроопределящ актив за българската икономика с широко присъствие и значително влияние върху пазара на горива. Именно от тази гледна точка поведението на компанията е от съществено значение за защитата на българския интерес“, заяви Пулев.

Той подчерта, че правителството е предприело поредица от мерки за гарантиране на националния интерес и стабилността на пазара на горива, включително назначаването на нов особен търговски управител.

„Няма да позволим сътресения на пазара на горивата и няма да допуснем по никакъв начин да бъдат засегнати интересите на българските потребители и граждани“, каза още министърът. 

История

По думите му постигнатото споразумение представлява първа важна стъпка към извънсъдебно уреждане на спора между страните и към пълно отпадане на арбитражното производство.

Казусът с „Лукойл Нефтохим Бургас“ се превърна в една от най-чувствителните теми за държавата през последните месеци заради международните санкции срещу руската група „Лукойл“, значението на рафинерията за българския горивен пазар и предприетите от държавата мерки за контрол върху стратегическите активи.

В края на 2025 г. парламентът прие законодателни промени, с които беше въведен институтът на особения търговски управител за дружества, засегнати от международни санкции. За такъв беше назначен директорът на НАП Румен Спецов, който пое управлението на „Лукойл Нефтохим Бургас“ и „Лукойл България“. Решението беше мотивирано с необходимостта да се гарантира непрекъснатата работа на предприятията и сигурността на доставките на горива.

Паралелно със законодателните промени САЩ въведоха санкционен режим, засягащ българските дружества на „Лукойл“, като издадоха временна дерогация, позволяваща дейността им да продължи до края на април 2026 г. Междувременно Великобритания също удължи действието на лиценза за дружествата на „Лукойл“ в България, а впоследствие облекчи режима, като разреши плащания към сметки, които не са блокирани, при условие че средствата не достигат до руската компания майка.
Напрежението между държавата и компанията ескалира, след като швейцарската „Литаско“, акционер в „Лукойл Нефтохим Бургас“ и „Лукойл България“, официално уведоми българските власти за възникнал инвестиционен спор. Компанията обяви, че разглежда възможността да заведе международен арбитраж, като твърди, че въведеното външно управление на дружествата и прекратяването на концесията на терминал „Росенец“ представляват незаконно отчуждаване на инвестиции. Според правителството потенциалният иск може да достигне около 3 млрд. евро. 

На този фон правителството смени особения търговски управител. Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев освободи Румен Спецов и назначи на негово място Евгени Симеонов. Като мотиви за смяната бяха посочени липсата на изискуем шестмесечен план за управление, недостатъчната отчетност и съмнения относно законосъобразността на част от предприетите действия. Пулев категорично отхвърли твърденията за национализация на „Лукойл“, подчертавайки, че държавата няма подобни намерения и че частната собственост остава неприкосновена.