Започващият месец август се очертава потенциално инфарктен за европейската енергетика и това се вижда още в цените днес. Наслагват се множество, наглед несвързани източници на натиск, които се комбинират и ще тежат както на енергетиката, така и на много други аспекти на икономиката и живота ни:
1. Сушата и жегите се пренасят от Западна към Централна и Източна Европа. Производството на ВЕЦ не само от големите реки, но и Алпите, Пиренеите, Карпатите сериозно намалява. То обикновено се компенсира от газови централи, но цената е солена.
2. Сушата вече засяга и ядрените централи. Спрени АЕЦ има не само във Франция, но вече и по Дунав – Унгария и Румъния. Кризата може да засегне също Швейцария и Чехия. А за тези страни спирането на една АЕЦ е драматично. Недостигът на електричество ще бъде наистина голям.
3. Жегите спират вятъра и едновременно с това вдигат съществено потреблението за охлаждане. Лошото е, че това се усеща най-силно в ранните вечерни часове, когато фотоволтаиците вече ги няма.
4. Цените на втечнения природен газ остават високи заради войната в Персийския залив. Едновременно с това хранилищата са рекордно празни за този период на годината – средно само на 55% към 1 август за целия ЕС. Газовите централи ще трябва да работят максимално много, а в същото време запълването да се ускори. Няма как да стане.
5. Водните количества в язовирите в Норвегия са рекордно ниски. Норвегия е батерията на Северозападна Европа, но това лято няма капацитет. Дори в самата Южна Норвегия тази година се отчитат изключително високи цени на електричеството. А там токът е навсякъде – покрива над 50% от крайното енергийно потребление. Дали мечтателите за тотална електрификация в Брюксел ще обърат внимание на тази червена лампа?
6. Мрежите в Европа страдат от множество тесни места и недостатъчен капацитет за пренос. Малкото държави с излишък няма как да помогнат да мнозинството с недостиг. Регионалните скокове на цените в пиковите часове ще бъдат шокиращи.
7. Войната в Персийския залив продължава да притиска пазарите на нефт, газ и горива. Дори борсовите цени на нефта да не изглеждат твърде високи, това не се отнася за цените на крайните горива. Дизелът и керосинът остават много скъпи. Рафинериите в Европа и САЩ работят на неустойчиви нива от 98-99% от капацитета си. Един силен ураган в САЩ би могъл да хвърли пазара на горива в хаос.
8. Ударите на Украйна срещу руската нефтодобивна и преработвателна индустрия не помагат много в тази ситуация. Русия се превърна временно във вносител на горива, което оказва силен натиск и върху европейския пазар. Лошото е, че това пречи и на износа от Казахстан, който е критичен за нас.
9. Корабоплаването по Рейн и Дунав замира. Това е фатално за доставките на въглища и петролни горива за страни като Германия, Швейцария, Австрия, Унгария, Сърбия. Някои въглищни ТЕЦ, които разчитат на вносни черни въглища, няма да получат доставки. Същото се отнася и за всякакви индустрии, които разчитат на баржите.
10. За капак на всичко си имаме вездесъщите въглеродни квоти, които дъжат стабилно цена над 80 евро/тон СО2. Това много оскъпява работата на въглищните ТЕЦ, които ще трябва да се включат активно, ако искаме да избегнем режими на тока из Европа. Едва ли обаче еврокрацията ще се сети да намали натиска върху системата и всички европейци, като свали цените на квотите...
На този фон България изглежда като остров на стабилност. Нашата АЕЦ Козлодуй е изключително добре подготвена за ниски води на Дунав. Не, защото има добра климатична стратегия за адаптация (няма такава), а просто защото навремето е проектирана и изпълнена с отличен план за минимизиране на рисковете и без оглед на разходите. Ако всичко там се случва според най-добрите практики за управление на централата, не би трябвало да се стига до спиране на блок.
Язовирите ни са относително пълни, тоест ВЕЦ могат да произвеждат много. ПАВЕЦ Чаира вече работи с две турбини. Големите мощности от фотоволтаици гарантират дневния излишък, а рекордните инвестиции в батерии помагат той да бъде използван и вечер. ТЕЦ Марица изток 2 работи постоянно с 5 от 8 блока. Неслучайно България отчете толкова голям нетен износ на електричество през юли.
При задържане на високи цени на тока държавната ТЕЦ ще включи и останалите, а частните – ТЕЦ Бобов дол и ТЕЦ КонтурГлобал Марица-изток 3 също ще запалят котлите. Допускам, че е възможно дори и ТЕЦ AES Гълъбово да се включи. Всичко това ще осигури не само нашето потребление, а рекордни нива на износ, който ще бъде спасителен най-вече за Румъния и Унгария.
Разбира се, може и да греша, но по-добре е да се окажа прав.
Тези дни, а и последните години, доказаха нещо важно – природата не следва политически стратегии. Има дни без слънце, седмици без вятър, години със суша и периоди, в които реките не могат да произвеждат електричество или да охлаждат атомните реактори. Геополитиката и глобалните цени на горивата също не се съобразяват с енергийните блянове. Именно затова надеждната енергетика не се гради върху противопоставяне между технологии, а върху тяхното съчетаване. Ядрени мощности, водноелектрически централи, възобновяеми източници, природен газ и въглища, системи за съхранение на енергия, силни електропреносни мрежи и достатъчни резерви – всяка от тези части компенсира слабостите на останалите.
Диверсификацията не е идеологически избор, а условие за сигурност. Колкото по-разнообразен е енергийният микс и колкото повече възможности има системата да замества временно отпаднали мощности, толкова по-малко ще зависи от капризите на времето, войните и случайността. В Европа не ни липсват технологии, а държавническо мислене и действия, които да осигурят устойчиво развитие.
--700.webp)
