Понеделник, 12 Яну 2026
           
Бизнес

България с шанс да развива минната индустрия заради редките изкопаеми

   


Проучването на лигнитните въглища в държавните мини "Марица Изток" за наличие на редките елементи германий и графит навлиза в нова фаза. Предстои изпращането на взетите проби от извършените сондажи в Университета в Северна Дакота, САЩ, за анализ на взетите ядки. Той трябва да покаже икономически обосновани ли са инвестициите в добива на тези критични суровини от въглищата.

От планираните десет сондажа в три въглищни слоя в рудниците край Раднево, Старозагорско, са приключени девет, разказаха пред Mediapool от Министерството на енергетиката, което е принципал на мините. От всеки сондаж се вземат между 40 и 60 проби, които се дават за обработка в Българската академия на науките. Подготвените там ядки за изследване дали се съдържат двата елемента предстои да бъдат предадени за изследвания в американския университет. Очакванията са след анализите да стане ясно дали да се предприемат следващите стъпки по проекта – картиране на участъците с перспективен добив и инвестиране от страна на собственика на мините – "Българския енергиен холдинг", в закупуване на специализирана машина за обработка на въглищата.

Всъщност в американския университет вече са изпращани проби, на чията база миналата есен енергийният министър (днес в оставка) Жечо Станков каза, че "имаме основание да твърдим, че има достатъчно такива елементи, благодарение на които добивът на въглища може да се увеличи поне с 20%". По неговите думи, това е шанс за осигуряване на устойчива заетост на миньорите от комплекса.

През септември по време на посещение в САЩ на Станков бе подписано споразумение между "Българския енергиен холдинг" и Университета в Северна Дакота за разработването на целеви научноизследователски програми с оглед внедряване на съвременни технологии за преработка на редкоземни елементи. В сътрудничеството бе заложено и създаването на център за научни изследвания и знания за критичните суровини в България, който да подпомогне изграждането на устойчива европейска верига за доставки.

Тогава от българското енергийно ведомство обявиха, че първоначални анализи показват, че съставът на българските въглища е много близък до този на добиваните в Северна Дакота, което отваря реални възможности за пренасяне и надграждане на техния опит у нас за извличане на редки елементи.

Съвсем скоро предстои надграждане на това сътрудничество с тристранно споразумение между мините, БАН и американския университет, което да придвижи проекта напред.

Каква би била инвестицията за трансформацията на мините от добив на въглища за горене в електроцентралите към такъв на германий и графит е рано да се каже, отбелязват от ведомството.

В момента държавното въгледобивно предприятие доставя въглища предимно на електроцентралите в региона – държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", т.нар. американска "AES Гълъбово", и "Брикел". За деветчесечието на миналата година добитите въглища са 10.9 млн. тона. Това е спад спрямо количествата в същия период на 2024 г. - 11.7 млн. т. За тази година намалението се очаква да е много по-сериозно, след като през пролетта изтича договорът за изкупуване на тока от "AES Гълъбово", изпълняван от НЕК. Тогава се очаква тази въглищна централа да спре да използва въглища, заменяйки ги с гориво от отпадъци.

Според финансовия отчет на мините за деветмесечието на 2025 г. то почти е удвоило загубата си – от 105.3 млн. лв. към края на септември 2024 г. на 209.1 млн. лв. в края на деветмесечието на 2025 г.

Държавните мини се простират на площ от приблизително 240 квадратни километра и според оценките на енергийното министерство може да добива до 35 млн. тона въглища годишно в продължение на 60 до 70 години.

Дали дружеството ще успее да се трансформира в производител на германий и графит, предстои да се види.

Цените на германия на борсовите пазари е около 5.8 хил. долара за килограм. Металът е известен със своите полупроводникови свойства и играе важна роля в съвременната електроника, оптика и фотоника.

Графитът е от важно значение за производството на стомана, батериите за съхранение на електроенергия и за електромобили. Цената му варира между 800 и 1600 долара за килограм според вида на минерала и пазарните обстоятелства.