България е поискала помощ от Европейския съюз за борба с намесата на Русия преди изборите си по-късно този месец. Това става ясно от кореспонденция, прегледана от "Политико".
В рядък ход за страна от ЕС, българските власти миналата седмица поискаха от дипломатическата служба на блока да помогне за откриването - и в крайна сметка за спирането - на кампании от чуждестранни играчи за манипулиране на общественото мнение чрез социалните мрежи и пропагандни уебсайтове, използвайки европейски подход, разработен в отговор на руски и китайски заплахи.
Българското искане е част от опита на правителството да се бори с чуждестранната намеса. Миналата седмица Министерството на външните работи създаде временно звено за координиране на реакцията си срещу чуждестранната намеса и привлече разследващия журналист Христо Грозев, известен с предишната си работа в онлайн разследващата група Bellingcat, за съветник на звеното. Правителството се готви за намеса в изборите преди парламентарния си вот на 19 април. Това са осмите избори в страната за пет години и противопоставят левия бивш президент Румен Радев, който води в проучванията, срещу центристко-десния лидер ветеран Бойко Борисов.
В скорошен доклад на Българския център за изследване на демокрацията се посочва, че България "има една от най-свободните информационни среди за недемократични злокачествени манипулации в ЕС и един от най-слабо подготвените институционални отговори", като се предупреждава за активни мрежи от руски влиятелни акаунти, които се стремят да сеят разделение.
Молбата на София включва искане за помощ от дипломатическата служба на ЕС - Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), която координира работата на европейските служби за сигурност за откриване и анализ на кампании на чуждестранни участници за манипулиране на общественото мнение - задействайки механизъм, който най-често се използва за защита на съседни страни, като Молдова, от намеса на Москва.
София иска също ЕС да активира процес, наречен система за бързо реагиране съгласно Закона за цифровите услуги (DSA), за проверка на основните социални медийни платформи Meta, Google, TikTok и други, за да открие и спре дезинформационните кампании, става ясно от кореспонденцията. Комисията потвърди миналата седмица, че е започнала процеса.
България иска подкрепа от ЕС "с оглед на повишения риск от координирани дезинформационни кампании и чуждестранна намеса, които могат да подкопаят целостта на изборния процес", пише правителството до Европейската комисия и Службата за външна дейност.
Един служител, пряко запознат с искането, заяви, че България "винаги е мълчала по тези въпроси и е отричала да е имало каквато и да е намеса. Сега Министерството на външните работи е много по-чувствително по този въпрос и го е откроило като приоритет".
Службата за външна дейност на ЕС (EEAS) използва своя набор от инструменти за манипулиране и намеса на чужда информация (FIMI), за да споделя информация от националните и европейските органи, които наблюдават дезинформацията и намесата, и да координира отговорите. Това може да доведе до това правителствата да посочват и клеветят чуждестранни противници за хибридни кампании за намеса и дори да подкрепят решенията на ЕС за санкциониране на чуждестранни дезинформационни групи.
Правителството се срещна и с представители на TikTok в средата на март, за да обсъди дезинформацията по време на предизборната кампания.
"Българският изборен кодекс има строги правила за политически кампании, но те се отнасят само за традиционните медии", обясни Георги Ангелов, старши анализатор в Sensika technology - изследователска компания, която следи онлайн съдържанието. "Голяма част от дезинформацията се измести онлайн".
"След това, което видяхме в Румъния, това е много опасна тенденция", предупреди Ангелов, визирайки изненадващата победа на почти неизвестния кандидат против НАТО Калин Джорджеску през ноември 2024 г. след обвинения за координирана кампания в TikTok. TikTok последователно отрича твърденията, че не е управлявал правилно риска в Румъния.
Дипломатическата служба на ЕС изрази готовност да подкрепи страните членки на ЕС срещу дезинформацията, "по-специално чрез Системата за бързо предупреждение за обмен на информация в реално време", която би задействала предупреждения, ако службите за сигурност забележат дезинформационни кампании и е част от инструментариума на FIMI.
"Изборите са национална компетентност. Тяхната организация и провеждане са изцяло в ръцете на държавите членки", подчерта службата.
