Общинските сензори за въздуха в София се оказаха неточни и безполезни

Общинската система, която трябва да следи качеството на въздуха на 22 места в София, се оказва безполезна и неточна. Отклоненията между данните от тези сензори и 5-те национални станции за измерване на замърсяването е 12 пъти. Това прави данните безполезни, тъй като не могат да се използват за политики и вземане на решения за подобряване на качеството на въздуха в София.

Това обясниха кмет Васил Терзиев, заместничката му по екологията Надежда Бобчева и общински съветници от "Продължаваме промяната - Демократична България"/"Спаси София". Изводите, че сензорите, които до момента са стрували 874 000 лева от бюджета на общината, идват от анализ, възложен на международна организация.

Преди около 2 седмици Mediapool разказа как държавата е манипулирала данните за замърсяването на въздуха с преместване на станциите, които го следят, от натоварени кръстовища в градинки и далече от трафика. Безполезността на общинските сензори е още един щрих към темата за това как се следи замърсяването.

В сряда кметът Васил Терзиев обяви, че се водят разговори с Министерството на околната среда и водите, което е собственик на националната система за качеството на въздуха, за местоположението на националните станции. Според него било възможно една от тях да се върне отново на Орлов мост, откъдето беше преместена заради строителството на метрото в района. Тя така и не беше върната след приключването на строежа. Докато това се обсъждало с министерството, общината щяла да разположи на Орлов мост по-точната си мобилна станция за въздуха.

И досега не се ползваха

Общинските сензори бяха монтирани в края на 2019 г. при управлението на Йорданка Фандъкова. И при предходния кмет те така и не бяха ползвани за прилагане на мерки срещу замърсяването или за политики в сектора. За това се ползваха единствено данните от националната система, по която в София има 5 станции за измерване на замърсяването. Единствено показателите от тях са валидни за прилагането на мерки като зелен или бял билет за пътуване с намаление или без пари с радски транспорт в дни с голямо замърсяване.

Още след пускането на системата беше ясно, че тя дава големи отклонения в дни с мъгла, например.

"Не може да имаме доверие на данните от общинската мрежа. Гражданските устройства са доста по-надеждни от това, в което сме инвестирали близо 1 млн. лева. Когато работиш с грешни данни, това води до погрешни политики", коментира кметът Васил Терзиев.

Платени от общината, но частна собственост

По думите му към момента сензорите не могат да бъдат калибрирани или да се промени по някакъв начин софтуерът, ако в него е проблемът, тъй като станциите не били на Столичната община. В последните две години администрацията е плащала за извънгаранционната им поддръжка.

Местната власт не притежавала и кода на софтуера на системата. Той бил собственост на изпълнителя на поръчката "Телелинк бизнес сървисиз". Дружеството е част от холдинга "Телелинк", в който акционер е Любомир Минчев. Той беше избран за общински съветник от ГЕРБ на изборите през есента на 2023 г., но в последствие се отказа от участието си в местната власт.

Заради липсата на пълен контрол върху системата към момента не било ясно и какво ще е решението на администрацията за решаването на проблема с измерванията.

Няма данни, но има мерки

Взимали се обаче мерки, които безспорно давали резултат за по-чист въздух.

От 1 декември отново влиза в сила т. нар. нискоемисионна зона. В момента тя обхваща центъра на София, в който ще е забранено влизането на коли от по-ниските еко категории. Тази година тя ще обхваща още една екокатегория и така ще важи за коли на бензин с първа регистрация преди 1998 и на дизел с първа регистрация преди 2007 г. За разлика от миналата година, когато софтуерът за контрол и глоби не работеше, сега вече той е наличен и санкции ще има.

От 1 януари 2025 г. влиза и забраната за отопление на твърдо гориво в някои от районите на София.

Другите мерки за по-чист въздух са миенето на пътните платна. От началото на годината до края на септември били измити 373 хил. дка, което било с 10% повече от миналата година. Миенето щяло да продължи и през ноември.

Започвали и по-сериозни проверки за изгаряне на отпадъци. Зам.-кметът по екологията Надежда Бобчева припомни, че за тази година са предвидени средства за премахването на 17 т. нар. "кални точки" - зелени площи, превърнали се в паркинги и съответно в кални площи. Идеята била следващата година за това да се предвидят още средства.

Бил увеличен и броят на домакинствата, които сменят старите си печки на дърва и въглища с по екологични алтернативи. Става въпрос за по-малък проект на общината за подмяна на замърсяващите уреди за отопление.