БНБ затяга критериите за банките при отпускането на жилищни кредити

От 1 октомври БНБ затяга критериите за банките при отпускането на жилищни кредити. Решението на Централната банка идва след анализ, който показва изразен кредитен растеж в сегмента и ускоряването му през второто тримесечие на годината. Мярката е превантивна.

Съотношението между размера на кредита, обезпечен с жилищен недвижим имот, и стойността на обезпечението при отпускане следва да не е по-висок от 85%, реши БНБ. 

Не по-високо от 50% трябва да е съотношението между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя при отпускане. 

Максималният срок по договора за кредит (матуритет) следва да не е по-дълъг от 30 години. 

Изискванията влизат в сила от началото на следващия месец и са валидни за банките и чуждестранните клонове, уточняват от БНБ. 

Допустимо е одобряване или предоговаряне на кредити с параметри, които се отклоняват от въведените изисквания, като общият одобрен или предоговорен размер на такива кредити през текущото тримесечие не може да е по-висок от 5% от общата брутна стойност на новоотпуснатите или предоговорените кредити през предходното тримесечие. 

Според Централната банка "оценката на риска сочи придвижване в по-висока рискова категория на определени индикатори (кредитен растеж, задлъжнялост, цени на жилища и надцененост, среден размер на кредитите и др.), което сигнализира за потенциално натрупване на средносрочни рискове за банковата система“. 

Към момента не се наблюдава влошаване на среднопретеглените показатели за кредитните стандарти, подчертават от БНБ, но се запазват потенциалните рискове. 

"С въведените изисквания се цели превантивно подсигуряване на устойчивостта на банковата система в контекста на повишаващите се тенденции в проявлението на цикличните рискове в средносрочен план“, допълват от централната банка и подчертават, че изискванията "нямат възпиращ кредитната дейност характер, а следват надзорния подход на БНБ за висока консервативност и общата практика на макропруденциални мерки, приложена в страните от ЕС“.