Европейската комисия одобри петото плащане за България по Плана за възстановяване и устойчивост, на стойност над 1,7 млрд. евро. Това обяви вицепремиерът Атанас Пеканов, информира dariknews.bg.
По думите му България приключва днес успешно плана и ще получи близо 99% от парите по него. Петото плащане идва след изпълнението на над 50 реформи и инвестиции.
Пеканов определи резултата като успех на правителството. „Този успех днес е резултат на бързите и смели действия, които предприехме още в първите дни на кабинета след заклеването му през май“, каза той.
По думите му до пролетта на тази година България е била получила едва малко над 50% от парите по плана и рискът да ги загуби е бил реален.
Антикорупсионната комисия
Той благодари на премиера Румен Радев за „ясния политически ангажимент и визия“ да не се допусне загуба на пари. Той благодари и на председателката на парламента Михаела Доцова и на депутатите, които са гласували спешно важните реформи.
Като пример той посочи създаването на антикорупционна комисия, „такава, каквато много правителства преди това не можаха да се съгласят да създадат“. По думите му спешната работа на министъра на правосъдието Николай Найденов и на вътрешния министър Иван Демерджиев е позволила да бъдат отключени блокираните за България 400 млн. евро.
Енергетиката
Второто голямо предизвикателство е било в енергетиката. Пеканов благодари на енергийния министър Ива Петрова и на екипа ѝ, които по думите му всяка седмица са разговаряли с хората в региона на Стара Загора.
„Стигнаха до консенсус, че е по-добре България да не загуби половин милиард евро по плана за възстановяване и още над 1 милиард евро по Фонда за справедлив преход. По-добре тези средства да бъдат използвани за инвестиции в региона“, каза вицепремиерът.
Така е постигнато съгласие и за преструктурирането на Българския енергиен холдинг, тема, която по думите на Пеканов години наред е била отлагана.
Отпада задължителното сливане на ВиК дружествата
Правителството е договорило с Европейската комисия да отпадне задължението за консолидация на ВиК дружествата в общините, които имат собствени водни дружества. „Това е тема, която притесняваше общините, и се радвам, че успяхме с Европейската комисия да намерим решение за нея, за да не загубим и тук сериозен ресурс“, каза Пеканов. Той благодари на регионалното министерство и на Министерството на околната среда и водите.
По думите му в спешен порядък са завършени и важни инвестиции в здравеопазването, културата, индустрията и социалната сфера.
Пеканов благодари на всички осем правителства, които от 2020 г. насам са работили по плана. По повод критиките на опозицията той добави с ирония: „Опозицията често ни атакува, че може би допускаме грешки, че още се учим. Затова все пак ще допусна, че ако не получим 99%, да, възможно е да получим 98,7%.“
Вицепремиерът изброи част от направеното с парите по плана през последните пет години: нови метровлакове и влакове, медицински хеликоптери, медицинска апаратура, обновени домове за възрастни хора и за хора с деменция, инвестиции в енергийната система и в транспорта, както и STEM кабинети във всички училища.
„Това не е краят. Оттук нататък трябва да използваме напредъка и да го надграждаме. С ясна комуникация тези реални резултати трябва да стигнат до гражданите“, каза Пеканов.
Как България получи парите по Плана за възстановяване, плащане по плащане
Първо плащане – около 1,37 млрд. евро
България го получи през декември 2022 г.
Второ плащане – 438,6 млн. евро
Това беше първото плащане за България от почти три години. Искането беше оттеглено на 17 април 2025 г. и подадено отново на 23 юли 2025 г. за 653 млн. евро. Комисията прие 58 от общо 59 цели, сред които реформи в образованието, енергетиката, борбата с прането на пари, обществените поръчки, върховенството на правото и бизнес средата. Останалите 214,5 млн. евро бяха задържани, защото не беше изпълнена реформата на антикорупционната комисия. След второто плащане България беше получила почти една трета от парите по плана.
Трето плащане – 1,47 млрд. евро
България го получи на 29 декември 2025 г. Искането беше за 1,619 млрд. евро и беше най-голямото дотогава. То обхващаше 22 реформи и 19 инвестиции, в области като научните изследвания и иновациите, декарбонизацията, обществените поръчки, управлението на държавните предприятия, електронното управление и електронното здравеопазване. Комисията прие за изпълнени 48 от 50 цели. Около 150 млн. евро бяха задържани заради двете неизпълнени: антикорупционния орган и законите за отчетността на главния прокурор. След третото плащане България вече беше получила повече от половината от парите по плана.
Четвърто плащане – 896 млн. евро
България го получи през юли 2026 г. Комисията прие 23 от 26-те цели. Неизпълнени останаха единният билет за обществения транспорт, реформата във ВиК сектора и последните плащания на Националния фонд „Култура“. След четвъртото плащане България беше получила над 4,169 млрд. евро, или около 68% от парите по плана.
Пето плащане – над 1,7 млрд. евро
Искането беше подадено на 30 септември 2026 г. за 1,823 млрд. евро и обхващаше последните 59 цели. Днес Комисията го одобри.
Какво няма да получим и защо
Пеканов уточни, че България очаква да не получи около 60–65 млн. евро от общо над 6,2 млрд. евро по плана, тоест около 1%. Парите ще бъдат удържани заради мерки по петото плащане, които не са изпълнени изцяло. По предишните плащания няма удържани средства.
Неизпълнените мерки са свързани с:
- неизбран член на антикорупционната комисия
- две детски градини, които не са довършени
- един от 10-те индустриални парка, който не е завършен
- недостатъчен брой дигитални сертификати и обучения в социалното министерство
- реформа в обществените поръчки, при която не е постигнат целеният дял на поръчките с повече от един кандидат

