Всеки трети българин използва AI поне няколко пъти седмично, но 75% виждат заплаха за работните места. Това показват данните на изследователски център "Тренд", проведено в периода 12-18 октомври 2026 г. сред 1002 респонденти на възраст над 18 години.
Изкуственият интелект вече е част от ежедневието на значителна част от българското общество. Според проучването 10% от анкетираните използват инструменти като ChatGPT, Gemini и Copilot всеки ден, а други 23% - няколко пъти седмично. Допълнително 14% ги използват няколко пъти месечно, а 15% - по-рядко.
28% пък заявяват, че никога не са използвали подобни инструменти.
Потенциалът за по-широко навлизане на AI остава значителен. 56% от българите заявяват готовност да използват изкуствен интелект в бъдеще, ако той улеснява ежедневието им или е необходим за работата им. На противоположното мнение са 34% от запитаните.
Един от най-категоричните резултати в изследването е свързан с очакванията за бъдещето. 76% от респондентите вярват, че изкуственият интелект ще промени съществено живота и работата ни през следващите пет години, докато едва 11% не очакват подобна промяна.
Въпреки това обществените нагласи към технологията остават противоречиви. 32% смятат, че AI ще донесе повече рискове, отколкото ползи, а също толкова очакват положителните и отрицателните ефекти да бъдат приблизително еднакви. Само 23% вярват, че ползите ще надделеят.
Най-сериозните обществени притеснения са свързани с бъдещето на труда. 44% от българите посочват загубата на работни места като едно от най-големите си притеснения от навлизането на изкуствения интелект.
На директния въпрос дали AI представлява заплаха за заетостта през следващите пет години 75% отговарят положително. От тях 42% смятат, че рискът засяга основно определени професии и дейности, докато 33% виждат сериозна заплаха за голяма част от работните места.
Сред останалите водещи притеснения са разпространението на фалшива информация и манипулации (24%), злоупотребата с лични данни (17%) и загубата на човешки контрол върху важни решения (15%).
Проучването показва, че готовността за използване на изкуствен интелект не означава автоматично доверие към решения, взети изцяло от него.
Най-високо е доверието при получаване на юридически съвети и правна помощ, където 51% биха се доверили напълно или по-скоро на AI система.
Когато става дума за здраве, финанси и сигурност, нагласите са значително по-предпазливи. 56% не биха се доверили на изкуствен интелект за поставяне на медицинска диагноза и назначаване на лечение, а 62% не биха поверили управлението на личните си спестявания и инвестиции на AI. Най-силно е недоверието към автономното шофиране - 66% не биха се доверили на автомобил без човек шофьор.
Сред темите, по които се очертава най-широка обществена подкрепа, е необходимостта от контрол върху развитието на изкуствения интелект.
37% от българите предпочитат умерена държавна регулация, насочена основно към най-рисковите приложения на технологията. Други 36% настояват за строг контрол и ограничения дори ако това забави технологичния прогрес, а 13% подкрепят забрана на определени видове изкуствен интелект.
Едва 6% смятат, че трябва да се даде максимална свобода за иновации без съществени ограничения.

