Има ли необосновано поскъпване и какво показват проверките на контролните органи в големите търговски вериги? Това коментираха в ефира на „Здравей, България“ Михаил Кръстев - изпълнителен директор на Съюза на стопанска иницатива, Пейо Майорски от Асоциацията за защита на потребителите и Димитър Зоров, който е председател на Асоциацията на млекопреработвателите. Те поставиха въпроса как са изчислени обявените надценки и дали се сравняват цени на идентични продукти.
Припомняме, че във вторник Комисията за защита на потребителите обяви нови данни от извършените проверки в търговските вериги, след като бяха констатирани надценки, надвишаващи 140% на хранителни стоки в търговската мрежа. Сред стоките с най-завишени надценки са кравето масло, сиренето, кашкавалът, както и доматите и кромидът. Ако веригите не докажат икономическа обосновка зад тези увеличения, то те могат да бъдат санкционирани съгласно закона. След проверките на цените на хранителните продукти Комисията ще насочи вниманието си към лекарствата, банковите такси и мобилните услуги.
От Съюза за стопанска инициатива предложиха да сравним цените на частните търговски вериги с цените на държавния производител.
Според Михаил Кръстев представените изводи не отчитат всички фактори при формирането на крайните цени. Той оспори твърденията за прекомерно поскъпване заради надценките, като даде пример с цената на маслото, предлагано от държавното дружество „ЛБ Булгарикум“.
„Ако отворим сайта на държавния производител и търговец „ЛБ Булгарикум“ и видим каква е цената на маслото там, ние виждаме, че тя е по-скъпа от обявената от госпожа Манолова крайна цена“, посочи той.
По думите му това поставя въпроса дали държавното дружество също прилага надценки от подобен порядък, или разликите в цените се дължат на други фактори – доставките на суровини, обработката и логистиката.
От своя страна Пейо Майорски предупреди, че подобни публични изявления могат да предизвикат напрежение сред потребителите, ако представените данни не са достатъчно ясно обосновани.
Той постави въпроса дали при анализа са използвани борсови цени на едро, цени на регала или реалните доставни цени, на които продуктите постъпват в магазините.
От Асоциацията на млекопреработвателите смятат, че крайните цени на щанда са логически необосновани. Димитър Зоров заяви, че според него става дума именно за сравнение между доставната цена и цената, на която продуктът се продава в търговската верига.
„Може ли тази надценка да е 100 процента над доставната на продукта. По цялата предходна верига вие имате 100 пъти повече разходи, даже с производствени. В търговската верига трябва да се знае – кара се продукт, който е готов“, добави той.
Зоров посочи, че темата за високите надценки не е нова и припомни, че подобни констатации са били обсъждани и от Комисията за защита на конкуренцията. Той обърна внимание и на необходимостта да се сравняват идентични продукти, включително по грамаж, като даде за пример маслото на „ЛБ Булгарикум“.
