След срещата на министър-председателя Румен Радев с турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Анкара "Булгаргаз" и турската държавна компания "Боташ" подписаха протокол за замразяване на договора между двете дружества за срок от 15 месеца.
През този период България ще заплаща единствено за реално използвания капацитет при подобрени условия, а двете страни ще водят преговори за цялостно предоговаряне на споразумението според актуалната пазарна ситуация.
Решението идва след повече от три години политически спорове, взаимни обвинения и сериозни финансови последици за държавната газова компания. Договорът с "Боташ" се превърна в една от най-коментираните теми в българската енергетика, като беше определян както като стратегически ход за гарантиране на енергийната сигурност, така и като едно от най-неизгодните споразумения, подписвани от българската държава.
Какво представлява договорът
Споразумението между "Булгаргаз" и турската държавна газова компания "Боташ" беше договорено в края на 2022 г. и подписано официално през януари 2023 г. по време на служебното правителство с премиер Гълъб Донев и министър на енергетиката Росен Христов след активни разговори между София и Анкара. То осигурява на България достъп до терминалите за втечнен природен газ (LNG) в Турция и до турската газопреносна мрежа, припомня Vesti.bg.
Основната идея беше България да може да внася втечнен природен газ от различни доставчици, който да бъде регазифициран в турските терминали и транспортиран до българската газопреносна система. Споразумението беше представено като важна стъпка към диверсификацията на доставките след прекратяването на доставките на руски природен газ през 2022 г.
Договорът е със срок от 13 години – до 2036 г., и предвижда резервиране на капацитет за пренос на до 1,8 млрд. куб. м природен газ годишно.
Хронология: Как се стигна до казуса „Боташ“
Април 2022 г. – „Газпром“ спира доставките на природен газ за България след отказа на страната да плаща в рубли. България започва спешно да търси алтернативни източници на доставки.
Краят на 2022 г. – започват преговори между България и Турция за осигуряване на достъп до турските LNG терминали и газопреносната система.
3 януари 2023 г. – „Булгаргаз“ и турската държавна компания „Боташ“ подписват 13-годишен договор за достъп до терминалите за втечнен природен газ и турската преносна мрежа. Споразумението е представено като ключов елемент от диверсификацията на газовите доставки.
Пролет–лято 2023 г. – започват първите критики към финансовите параметри на договора. Според експерти резервираният капацитет значително надхвърля реалните нужди на България.
2024 г. – Народното събрание създава временна комисия за проверка на договора. Парламентът възлага на министъра на енергетиката да започне процедура по предоговаряне на условията, а документите по сделката са изпратени до прокуратурата, Европейската прокуратура, ДАНС и други институции.
Втората половина на 2024 г. – „Булгаргаз“ спира плащанията по договора, а държавата започва да търси правни възможности за защита на интересите си.
2025 г. – министърът на енергетиката Жечо Станков заявява, че едностранното прекратяване на договора би струвало на България над 2 млрд. евро, което прави предоговарянето единствения реалистичен вариант.
6 юли 2026 г. – след срещата на премиера Румен Радев и турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Анкара „Булгаргаз“ и „Боташ“ подписват протокол за 15-месечно замразяване на договора. През този период България ще плаща само за реално използвания капацитет, а двете компании ще предоговорят условията.
Защо договорът се превърна в проблем
Още през първата година след подписването му започнаха критики към финансовия модел на споразумението.
Най-спорната клауза предвиждаше "Булгаргаз" да плаща фиксирана такса за резервирания капацитет независимо дали той се използва. Именно този принцип "плащаш, дори да не използваш" се превърна в основен предмет на политическия спор.
Според публично оповестяваните данни дневното задължение на българската страна възлиза на над 500 000 долара, което означава приблизително 180–190 млн. долара годишно, независимо от реалните количества доставен природен газ.
Допълнително напрежение създаде фактът, че през голяма част от действието на договора резервираният капацитет беше използван ограничено, докато финансовите задължения продължаваха да се натрупват.
Колко струва договорът на България
През последните години различни политици и експерти изчисляваха, че ако договорът остане непроменен до края на действието си, общата му стойност може да надхвърли няколко милиарда долара.
Именно фиксираните плащания станаха причина "Булгаргаз" да натрупа сериозни задължения по договора, което неведнъж беше определяно като риск за финансовото състояние на държавната компания.
Политическите спорове
От самото начало договорът раздели политическите сили.
Поддръжниците му твърдяха, че той е бил необходим в условията на безпрецедентната енергийна криза след спирането на руския газ и е осигурил на България стратегически достъп до турската газова инфраструктура в момент, когато алтернативите са били ограничени.
Критиците обаче определиха споразумението като икономически неизгодно. Според тях България е поела тежки финансови ангажименти без достатъчни гаранции, че резервираният капацитет ще бъде използван ефективно.
През последните две години договорът беше предмет на проверки, парламентарни дебати и взаимни обвинения между управляващи и опозиция, като неведнъж бяха отправяни призиви за неговото предоговаряне или прекратяване.
Какво означава замразяването
Постигнатото в Анкара споразумение не отменя договора, а временно променя начина на неговото изпълнение.
За срок от 15 месеца България ще заплаща единствено за реално използвания капацитет при подобрени условия, вместо фиксираните суми по досегашния модел. През този период "Булгаргаз" и "Боташ" трябва да договорят нови параметри, които да отговарят на променената ситуация на европейския газов пазар.
Според правителството това ще намали финансовото натоварване върху "Булгаргаз", като същевременно ще запази възможността България да използва турската инфраструктура при необходимост.
Какво следва
След подписването на протокола започва 15-месечен период на активни преговори между двете компании. Целта е да бъде изработен нов модел на сътрудничество, който да отчита както интересите на България, така и актуалните условия на европейския газов пазар.
Дали замразяването ще се превърне в окончателно решение на един от най-спорните договори в българската енергетика или е само временна отсрочка, ще стане ясно през следващите месеци. Засега обаче правителството определя договореното с Анкара като първата реална стъпка към разрешаването на казуса, който години наред беше сред най-оспорваните теми в енергийния сектор.
--700.jpg)
