Промените бяха приети с гласовете на 123 народни представители от управляващото мнозинство от ПГ на „Прогресивна България“.
Парламентът окончателно прие механизма за определяне на минималната работна заплата (МРЗ), предава БГНЕС.
В продължение на няколко часа народните представители обсъждаха на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерски съвет (МС) на 10 септември 2026 г. и приет на първо гласуване на 18 септември т.г.
Промените бяха приети с гласовете на 123 народни представители от управляващото мнозинство от ПГ на „Прогресивна България“.
48 народни представители се обявиха против – 16 от ПГ на ГЕРБ-СДС, 13 от ПГ на „Движение за права и свободи“ (ДПС), 2 от ПГ на „Демократична България“ (ДБ), 7 от ПГ на „Продължаваме промяната“ (ПП) и 10 от ПГ на „Възраждане“.
12 депутати от ПГ на „Демократична България“ (ДБ) гласуваха „въздържал се“.
В крайна сметка управляващото мнозинство прие МРЗ за следващата година да се определя до 15 август на текущата година, като се отчитат четири критерия – покупателната способност на МРЗ, включително издръжката на живот, общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение, темпът на растеж на работните заплати, дългосрочните равнища на производителността на труда.
Депутатите от „Прогресивна България“ решиха на всеки 3 години да се прави оценка на адекватността на МРЗ.
При оценката ще се използват две референтни стойности – 60% от брутната медианна работна заплата и размерът на издръжката на живот.
МС ще урежда с наредба процедурата. С наредбата ще се определят редът и начинът за определяне на МРЗ и оценката на нейната адекватност; начинът на сътрудничество и консултации с представителните организации на работниците и работодателите.
В колективен трудов договор (КТД) могат да се договарят по-високи минимални заплати.
По-големи размери от МРЗ могат да бъдат договаряни на отраслово и браншово равнище чрез КТД.
Въвежда се законова дефиниция на МРЗ, която се определя като най-ниското основно месечно трудово възнаграждение за отработено време или според изработеното.
Националният статистически институт (НСИ) получава 9-месечен срок за методика за издръжката на живот. Председателят на НСИ трябва да утвърди ред и начин за определяне и публикуване на данните за издръжката на живот в срок от 9 месеца от влизането на закона в сила.
Отхвърлени бяха предложенията, внесени от ГЕРБ-СДС, от ДПС и от ПП.
Така бяха отхвърлени предложенията оценката на адекватността да се прави на всеки 2 вместо на 3 години, при оценката да се добавят допълнителни показатели като заетост, секторни и регионални особености.
Депутатът от ПГ на ПП Венко Сабрутев, който е и сред вносителите на част от предложенията заедно с колегата му Стою Стоев, заяви от парламентарната трибуна: „Колеги, това е може би най-важното гласуване в настоящия законопроект – дали през 2027 г. ще има нормална МРЗ, съгласно формулата, която действаше до момента, или ще има занижена МРЗ, съгласно новия механизъм, който вие си определихте. Изборът е ваш. Хората гледат.“
В крайна сметка предложението на ПП – за 2027 г. МРЗ за страната се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година, не бе прието. То получи подкрепата на 46 народни представители – 16 от ПГ на ГЕРБ-СДС, 13 от ПГ на ДПС, 7 от ПГ на ПП и 10 от ПГ на „Възраждане“.
123 депутати – 122 от ПГ на „Прогресивна България“ и един от ПГ на ГЕРБ-СДС, гласуваха „против“. Нямаше „въздържали се“. Депутатите от ДБ не участваха в гласуването.
--700.webp)
