Пет сигурни формации ще имат представителство в следващото Народно събрание, а три са на ръба на бариерата. Предизборната кампания леко повишава активността. Това сочи проучване на „Тренд“ по поръчка на „24 часа", посветено на електоралните нагласи спрямо предстоящите предсрочни парламентарни избори. Изследването е реализирано в периода между 13 и 16 април 2026 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1004 души на възраст 18+.
3,2 милиона пълнолетни български граждани декларират, че ще гласуват на предстоящите предсрочни парламентарни избори, което е повишаване с около 100 000 души спрямо последното проучване на „Тренд”, реализирано непосредствено преди началото на предизборната кампания.
„Ключът за тези избори е избирателната активност. Повишаването ѝ винаги работи за новите субекти. Най-голяма полза ще има „Прогресивна България”, заяви в ефира на „Здравей, България” социологът Димитър Ганев.
Не се регистрира структурна промяна в електоралните нагласи в последния месец. „Прогресивна България” остава лидер с 33,2% подкрепа сред заявилите, че ще упражнят правото си на глас. Втори са ГЕРБ-СДС с 19,1%. Битката за третото място остава оспорвана, като ПП-ДБ (11,2%) запазва крехка преднина пред ДПС (10,2%). Петата позиция остава за „Възраждане“ с 7,1% сред гласуващите.
Три формации са на ръба на парламентарната бариера. За БСП декларират, че ще гласуват 4%, но по-висока активност ще изложи на риск тяхното представителство. За „Сияние“ декларират подкрепа 3,9% от гласуващите, а МЕЧ също остава близо до бариерата с 3,7%.
„И за трите партии има една особеност в контекста на изборната активност. БСП имат твърд лоялен електорат, който в голяма степен е мобилизиран за предстоящите избори. При тях няма кой знае колко голям резерв при вдигане на активността. При „Сияние” има доста по-голяма електорална периферия. Лидерът Николай Попов е с висок рейтинг. Но там има проблем с по-колеблив вот, по-трудно предсказуем е. Профилът на електората на МЕЧ също не е много твърд – това са предимно млади хора, на възраст между 18 и 40 г. Това е електорат, за който не можеш с категоричност да кажеш, че ще излезе да гласува”, каза Ганев.
В подредбата следват „Има такъв народ” (2,1%), „Величие” (1,7%), „Алианс за права и свободи” (1,6%) и „Синя България” (1%), сочи проучването на „Тренд“.
При петпартиен парламент Румен Радев ще има много повече мандати, отколкото при осемпартиен, но ще остане без потенциални партньори, коментира още Ганев.
„При условие, че в НС влязат БСП, „Сияние” или МЕЧ, те ще дадат потенциални възможности за партньорство. Засега обаче данните сочат, че само с един малък партньор Радев няма да си осигури 121 гласа. Ако няма съществена промяна от тази картина, която виждаме в момента, съставянето на кабинет ще е сложно”, коментира социологът.
„Във всеки екзитпол, включително и в този, който предстои да правим по поръчка на NOVA, има въпрос: „Кога взехте решението за кого да гласувате?“. Оставили сме четири опции: преди кампанията – това се считат за най-твърдите избиратели; по време на кампанията; в последните няколко дни; или днес, т.е. в деня на вота. В деня на вота решение взимат между 9 и 10%, а в дните преди това – около 7–8%. В зависимост от изборите става дума за между 15 и 18% – най-често толкова е сборът от опциите „днес“ и „последните няколко дни“. При активност от 3,2 милиона, каквато имаме сега, и ако се запазят тези дялове на хора, които решават в последните няколко дни, говорим за около половин милион български граждани, които заявяват, че ще гласуват на тези избори, но все още не са взели решение за кого. Винаги е възможна голяма изненада”, каза Димитър Ганев.
Изследването на „Тренд“ се провежда само на територията на страната, като вотът от чужбина би могъл да внесе определени промени в електоралната картина, уточняват от агенцията.
Трите загадки на изборите са активността, кой ще прескочи чертата и третото място, където има разлика от 1%, обясни Ганев.
„Най-сигурно за социологическите агенции е, когато са ни ясни политическите партии и техните твърди електорати. Защото инструментите на социологията са достатъчно използвани върху такива електорати, така че ние знаем какво да очакваме. Винаги когато има нови политически играчи, въпросителните стават повече”, каза в предаването „Твоят ден” социологът от „Тренд” Евелина Славкова. „Допълнително имаме още една въпросителна, която е малко свързана с новите политически играчи – именно избирателната активност. Ние базираме нашите проучвания и прогнози на избирателната активност, която сме измерили в социологическите проучвания. Но, както говорихме и предходния път в студиото, имаме едни 15–18% от хората, които ще отидат да гласуват, но не са решили за кого ще гласуват”, обясни още тя.
„При по-висока избирателна активност тези 15–18% могат да стигнат до 500 000 души, които ще отидат да гласуват, и съответно ще видим как това ще се отрази върху данните, които коментираме”, каза Славкова. Тя обясни, че exit poll-овете в неделя ще са най-точните.
„В рамките на един ден се интервюират между 6–7–8 хиляди души. Представете си за какъв брой хора става дума в рамките на един ден”, обясни тя.
Проучването е на „Тренд“ по поръчка на „24 часа" е посветено на електоралните нагласи спрямо предстоящите предсрочни парламентарни избори. Изследването е реализирано в периода между 13 и 16 април 2026 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1004 души на възраст 18+. Максимално допустима стохастична грешка ± 3,1 процента.
