Европейското земеделие между глобалната търговия и политическата реалност

Протестите на земеделците в Европа през последните месеци ясно показват, че напрежението вече не е само социално или секторно, а стратегическо. Земеделието се оказва на пресечната точка между глобалните търговски амбиции на Европейски съюз, геополитиката и вътрешната устойчивост на Общността.

В този контекст три теми се открояват като ключови: сделката с Меркосур, вносът от Украйна и ролята на земеделските субсидии.

Меркосур: Подписано, но политически незавършено

Търговското споразумение между ЕС и Меркосур на практика е договорено и подписано на ниво изпълнителна власт, но все още не е влязло в сила. Причината е, че предстои ратификация от Европейски парламент, както и одобрение от националните парламенти в част от държавите членки. Именно тук земеделските протести се превръщат в политически фактор.

За фермерите споразумението означава почти сигурен ръст на вноса на говеждо месо, птиче месо, захар и соя от Южна Америка - продукти, които често са по-евтини заради по-ниски екологични, трудови и ветеринарни стандарти.

От гледна точка на ЕС обаче Меркосур е стратегически пазар и геополитически ход - начин Европа да диверсифицира търговията си и да намали зависимостта си от други глобални играчи. Тук конфликтът е очевиден: стратегическите интереси на Съюза срещу икономическата сигурност на европейските фермери.

Вносът от Украйна и неизбежната перспектива за членство

Вторият голям фронт е вносът на селскостопанска продукция от Украйна. Безмитният режим беше въведен като временна мярка за подкрепа на украинската икономика по време на войната, но на практика се превърна в структурен проблем за фермерите в Източна и Централна Европа.

Ограниченията, които ЕС периодично въвежда за отделни продукти, облекчават напрежението, но не решават фундаменталния въпрос.

Политическата реалност е, че европейската интеграция на Украйна е стратегическа цел на Съюза. Рано или късно страната ще стане член на ЕС, а това означава пълна интеграция в единния пазар. В този смисъл сегашните ограничения върху украинския внос не могат да бъдат вечни.

Европейските производители ще трябва да се адаптират и, колкото и непопулярно да звучи, "да преглътнат" част от тази конкуренция. Алтернативата би означавала отказ от собствената геополитическа линия на ЕС.

Земеделските субсидии: Колко струва стабилността?

Често в този дебат се пропуска мащабът на подкрепата, която европейското земеделие вече получава. Общата селскостопанска политика е едно от най-големите разходни пера в бюджета на ЕС, като ежегодно поглъща приблизително една трета от общите средства.

Субсидиите са предназначени именно да компенсират фермерите за по-високите стандарти, които Европа си налага - екологични, социални и здравни.

Проблемът обаче е, че тези субсидии все по-често се възприемат от фермерите не като защита, а като недостатъчна компенсация за натиска от глобалната конкуренция.

От гледна точка на данъкоплатците и потребителите, въпросът също не е еднозначен: ЕС вече отделя огромен финансов ресурс за земеделие и допълнително затваряне на пазара би означавало още по-високи разходи или по-скъпи храни.

Екоизискванията и Зелената сделка: Брюксел е готов на отстъпки

Третият ключов пласт в земеделските протести е пряко свързан с Европейска комисия и прилагането на Зелената сделка в селското стопанство. Именно тук през последната година Брюксел показа най-голяма готовност за отстъпки под натиска на фермерските протести - далеч повече, отколкото по теми като търговските споразумения или вноса от трети страни.

Първоначалните изисквания за драстично намаляване на употребата на пестициди, задължителното оставяне на част от обработваемата земя под угар, по-строгите лимити за торене и разширените отчетни задължения бяха възприети от фермерите като директна заплаха за доходите им. Особено силно засегнати се оказаха малките и средните стопанства, които нямат финансовия и административен капацитет да инвестират в скъпи "зелени" технологии, консултанти и допълнителен персонал за бюрократичното отчитане.

В отговор на нарастващото напрежение Комисията започна да смекчава част от мерките - временно отстъпи от някои изисквания за угар, забави въвеждането на по-строги правила за пестицидите и даде по-голяма гъвкавост на държавите членки при прилагането на екологичните стандарти. Това на практика превърна Зелената сделка в земеделието в най-компромисната част от по-широката климатична политика на ЕС.

Тези отстъпки обаче предизвикаха остра реакция от страна на еколози и зелени партии вътре в самия Съюз. Според тях Брюксел рискува да обезсмисли собствените си климатични цели, като жертва дългосрочната устойчивост заради краткосрочно социално спокойствие. Критиците предупреждават, че отстъплението от екологичните изисквания може да задълбочи проблеми като деградацията на почвите, загубата на биоразнообразие и замърсяването на водите - процеси, които в крайна сметка ще ударят именно земеделието.

Така Европейската комисия се оказва в сложен баланс между две различни посоки на силен натиск. От едната страна са фермерите, които настояват за реализъм, предвидимост и икономическа логика в прехода към "зелено" земеделие. От другата са зелените партии и екологичните организации, които виждат в сегашните отстъпки опасен прецедент и отстъпление от амбициите на ЕС като глобален лидер в борбата с климатичните промени.

Традиционните зимни протести и блокадите -ритуал, който вече не е само национален

В страни като Гърция зимните протести на земеделците отдавна са част от политическия календар. Всяка година, обикновено между януари и февруари, трактори излизат на националните пътища, затварят магистрали и гранични пунктове, включително ключови коридори към Балканите. Формалните поводи често са сходни - ниски изкупни цени, закъсняващи субсидии, акцизи върху горивата, данъчно облагане.

Разликата днес е, че тези "традиционни" искания вече не са изолирани национални проблеми. Те се наслагват върху общоевропейския дебат за бъдещето на земеделието в рамките на Европейски съюз. Гръцките фермери, подобно на френските, белгийските или българските си колеги, усещат, че националните правителства имат все по-малко свобода за маневриране. Решенията за субсидии, екологични изисквания и търговия се вземат в Брюксел, а протестите на терен често са опит да се окаже натиск именно върху европейските институции. Затова блокадите по границите вече не са само вътрешен въпрос - те се превръщат в симптом на по-дълбоко напрежение в самия модел на ЕС.

ГМО продукция от САЩ - реална заплаха или политически страх

Допълнителен елемент на напрежение е темата за вноса на генномодифицирани култури от Съединени американски щати. Европа поддържа едни от най-строгите регулаторни режими за ГМО в света, а общественото недоверие към тези продукти остава високо, особено в Южна и Източна Европа.

От научна гледна точка няма категорични доказателства, че разрешените ГМО представляват пряка опасност за човешкото здраве. Политическият и икономическият проблем обаче е друг. Американското земеделие работи с мащаби, технологии и сортове, които значително намаляват себестойността на продукцията. За европейските фермери това означава риск от пазарно изместване от по-евтини продукти, произведени при различни правила - без същите ограничения за пестициди, земеползване и проследимост. В този смисъл страхът от ГМО е по-малко здравен и повече икономически: опасението, че европейското земеделие ще бъде притиснато между високите стандарти и глобалната конкуренция.

В чий интерес са протестите - на фермерите или на потребителите

Един от най-неудобните въпроси е дали земеделските протести реално защитават интереса на потребителите. На пръв поглед - не. Евтиният внос означава по-ниски цени в магазина, а това е пряка полза за домакинствата, особено в условия на инфлация.

В по-дългосрочен план обаче картината се усложнява. Ако европейското земеделие бъде трайно отслабено или маргинализирано, ЕС ще стане по-зависим от външни доставки на храни. Това носи рискове за продоволствената сигурност, качеството и ценовата стабилност, особено при бъдещи кризи - военни, климатични или търговски. От тази гледна точка протестите на фермерите могат да се тълкуват и като защита на стратегически обществен интерес, макар формата им често да влиза в конфликт с ежедневния комфорт на гражданите.

"Купувай родното" - реалистичен ли е този модел

Лозунгът "купувай родното" звучи привлекателно и политически удобно, но в рамките на единния пазар той има ограничена приложимост. ЕС е изграден върху свободното движение на стоки и има търговски споразумения с десетки държави в Африка и Близкия изток, които улесняват вноса на земеделска продукция.

Пълната защита на вътрешния пазар би означавала или нарушаване на тези споразумения, или рязко покачване на цените - и двете политически трудно защитими. Реалистичният подход не е затваряне на границите, а търсене на баланс: равни правила за местни и вносни производители, ефективен контрол върху стандартите и ясна политика за подкрепа на фермерите там, където пазарът сам по себе си не може да осигури устойчивост.

В този смисъл протестите не са просто носталгия по "старото земеделие", а сблъсък между глобалната икономика и желанието Европа да запази собствен производствен капацитет. Въпросът не е дали този сблъсък ще продължи, а дали ще бъде управляван или оставен да се решава на улицата - с трактори, блокади и все по-дълбоко обществено разделение.

Между реализма и илюзиите

В крайна сметка протестите на земеделците изваждат на повърхността един неудобен, но неизбежен въпрос: може ли Европа едновременно да бъде глобален търговски играч, геополитически фактор и напълно защитен аграрен бастион? Отговорът най-вероятно е "не". Меркосур ще остане на масата, Украйна ще се интегрира, а субсидиите - колкото и големи да са - няма да могат да елиминират напълно конкуренцията.

Истинският дебат не е дали да има отворени пазари, а как Европа да гарантира, че преходът няма да бъде платен изцяло от нейните фермери. Без този баланс протестите няма да стихнат - независимо дали става дума за трактори в Брюксел, блокирани граници в Гърция или недоволство в Източна Европа.

news.bg