В новия епизод на „Телеграфно подкастът“ гостува Петър Колев – публицист и журналист, българин от Северна Македония. Той е родом от Ново село, до Щип. Семейството му, по думите му, е съхранило българското си самосъзнание през поколенията, въпреки репресии и натиск.
„Имал съм невероятно щастие да се родя и да израсна в семейство, в което българските традиции и българската идентичност са запазени, въпреки всичките репресивни елементи на Кралска, Сръбска Югославия и Северна Македония или преди това Република Македония. Разбира се, моето семейство си е платило своите данъци, за да си позволи това нещо. Един от двамата ми вуйчовци е убит на 26-годишна възраст. Дядовците ми са полежавали тук-таме по арестите.“
Фамилията му не променя името си в последните 150 години. „В последните 150 години фамилията ми не сменя името си по македонски тертип и си оставаме Колеви“, посочва той.
Консенсус в България
По темата за отношенията между София и Скопие Колев не очаква промяна в политиката на България след назначаването на служебно правителство. Той припомня, че Надежда Нейнски, тогава Михайлова, е била външен министър по времето на премиера Любчо Георгиевски, когато е подписана първата Декларация за добросъседство.
„По въпроса, свързан със Северна Македония, в българския политически елит и най-важното според мен – в българското общество, има пълен консенсус“, заявява Колев.
Според него темата не е въпрос на политическа конюнктура. „Ако има български политик, който иска да бъде записано името му редом до Георги Димитров и останалите, участвали в създаването на този проблем, на тази дипломатическа битка, която водим днес, може съвсем спокойно да го постигне в няколко прости крачки. Да направи компромис, да направи жест към Скопие, или да се опита да направи каквато пожелае политическа глупост.“
Той подчертава, че обществената чувствителност по темата е висока. „Българският народ има особена чувствителност, когато става въпрос за неговото достойнство и родова памет. И искам да бъда разбран правилно. Въпросът с Македония не е политически. Той е въпрос на достойнство и родова памет.“
Конституционните промени и европейската рамка
Външният министър на Северна Македония Тимчо Муцунски търси среща с новия служебен външен министър на България Надежда Нейнски. Според Колев това е част от политика на Скопие да измести темата за конституционните промени от формата Северна Македония – Европейски съюз към двустранен спор със София.
Позицията му е, че вписването на българите в конституцията не е двустранно изискване. „Не го искаме ние, а Европейският съюз“, посочва той. По думите му България няма открити въпроси извън вече подписаните договори и европейската рамка.
„Мицкоски не иска да промени конституцията? Ами ще почакаме. Не го искаме ние, а Европейският съюз. Никой български министър не би си позволил да направи компромис.“
Натиск срещу българите в Северна Македония
Колев твърди, че в момента натискът срещу хората с българско самосъзнание е най-силен от 1991 г. насам. „Такава агресия към всичко българско в Македония никога не е имало“, заявява той.
По думите му българската идентичност е била подлагана на репресии още в югославския период, а в настоящия момент антибългарските настроения се използват като инструмент за политическа мобилизация.
Геополитическият контекст
В разговора Колев поставя въпроса в по-широк контекст.
„За мен създаването на Македония такава, каквато е, тя е геополитически проект, който има ясна цел да бъде инструмент за дестабилизация на Балканите и в конкретен случай – конфронтационно насочена за дестабилизация към България.“
Той акцентира върху стратегическата позиция на България на Балканите. „Дали България пък е чак толкова важна? Разбира се, че България е важна, защото ако погледнем картата на Балканите, ще разберем, че тя е входа и изхода и от Европа, и към Европа.“
В изказването си той посочва и други фактори: „Може би в момента един от ключовите фактори, имайки предвид геополитическата карта, свързан със сигурността в Черно море, свързан с газовата сигурност и ред други теми… Само сляп човек не може да види каква роля играе в момента България.“
Европейските фондове като инструмент
Според Колев решението на проблема минава през европейските механизми.
„Аз смятам, че Европейският съюз трябва да преразгледа своята политика на европейски фондове към Северна Македония. Когато една държава има проблем с основни права на човека, ти не можеш да развиваш в нея най-различни финансови програми. Ние имаме фундаментален проблем. Това е държава, която не уважава основни човешки права.“
По думите му, ако Северна Македония не гарантира равни права на българите, финансирането следва да бъде поставено под въпрос, тъй като това противоречи на принципите на съюза.
България може да чака
Колев подчертава, че присъединяването към Европейския съюз е в интерес на Северна Македония, а не на България.
„България може да си позволи да чака“, казва той. Според него европейската позиция вече е приета единодушно и не се очаква промяна.
Той обобщава, че въпросът не следва да бъде преформулиран като двустранен спор, а да остане в рамката на поетите ангажименти към Европейския съюз.
„Въпросът с Македония не е политически. Той е въпрос на достойнство и родова памет.“
--700.jpg)
--230.jpg)
