Петролната компания "Инса ойл", която във вторник сутринта бе посочена от шефа на Държавния резерв Асен Асенов като една от трите фирми, които не спязват законовите изисквания да поддържат резерв от горива, се оправда за пропуска си с тежките финансови и администратични тежести на това задължение и поиска даръжвата да поеме изпълнението на този ангажимент, който струвал прекалено скъпо на частните компании.
Дружеството на Георги Самуилов, което има рафинерия и верига чензиностанции и на практика и втория значим играч на пазара на горива след "Лукойл", отбелязва, че сегашният регламент създава монопол именно на "Лукойл" , държавата прехвърля своя ангажимвент за запасите върху частните дистрибутори и вносители на нефтопродукти, които в момента са поставени в "неравноправно и икономически непоносимо положение".
Според изчисленията на компанията вносител на петролни продукти, който оперира с около 50 000 тона месечно, трябва да отдели приблизително 150 милиона лева за формиране на запаси от нефтопродукти, както и да заплати разходи за около 10 милиона лева за лихви, такси, застраховки, съхранение и др. Така се затварял съществен финансов ресурс и сериозни количества горива, с които съответната компания не може да разполага и да се възползва с тях при подходяща пазарна конюнктура.
"Тази финансова и административна тежест не само застрашава конкурентоспособността на българските компании, но и създава условия за пълен контрол върху пазара от една доминираща структура. Съдебните дела срещу тази несправедливост са борба с това, а не нежелание да се изпълняват законови задължения", посочва се в съобщени на "Инса ойл", разпратено до медиите
“Като човек, който 30 години работи в сектора на търговия и производство на горива бих искал да предложа промяна на модела за формиране на резерва.”, заяви управителя на “Инса ойл” Георги Самуилов. “На първо място е необходимо да се създаде специфична публично-частна структура, подобна на тези в Унгария и Германия, която да управлява съхранението на деветдесетдневните запаси. Натоварването на бизнеса с това задължение за създаване и съхранение няма ясно определена логика и води до ценовото предимство на един икономически оператор с господстващо положение. Още повече, че европейското задължение за съхранение на запаси е наложено на държавата, а не на икономическите оператори. Тя следва да се финансира не от държавния бюджет, а от директна такса за всеки литър при внос или търговия на петролни продукти в ЕС или на територията на страната", допълва той.
Компанията му призозава за "преглед и промени в закона, така че да бъде гарантирана свободната конкуренция, равнопоставеността на участниците на пазара и енергийната сигурност на страната".
