Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) настоява за пълноценно възстановяване на социалния диалог и за уважение към труда на всички заети в реалния сектор, вместо за действия, които изземват доходите им. Това се посочва в отворено писмо на АОБР до медиите.
От Асоциацията изтъкват, че държавният бюджет се формира от средствата, произведени от българските предприятия и от заплатите, които те изплащат. Работодателите определят като обида нападките към представителите на бизнеса, породени от техните позиции по проекта за държавен бюджет. Подобни изказвания, се казва в писмото, представляват отказ от диалог и денонсиране на сътрудничеството между социалните партньори, което "взривява всички икономически перспективи".
Особено разочароващо за българското общество са забравените многократни обещания от тези, които предложиха неприемливия проектобюджет - да не се вдигат данъците, да не се разраства държавният дълг и да се оптимизира администрацията, се казва още в отвореното писмо на работодателските организации. Според тях се случва точно обратното, като на обществото се предлага бюджет на статуквото, пълна липса на перспективни реформи и пряко ощетяване на хората от реалния сектор - над три четвърти от всички работещи.
Междувременно заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Станислав Попдончев съобщи, че за 13 ноември е насрочено заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
"Разговорите продължават. Надяваме се да продължат и днес и през следващата седмица. На 13-ти, другия четвъртък, има насрочено заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Надяваме се дотогава да имаме решение, за да можем да завършим бюджетната процедура преди да влезе в Народното събрание по начина, който предвижда законът", каза за БНР Попдончев.
По повод срещата в Министерството на финансите Попдончев уточни, че в нея е участвал екип на министерството и ръководства на Агенция "Митници" и Националната агенция за приходите. Диалогът е възстановен дотолкова, доколкото това, за което настоявахме от средата на септември, се състоя. Започна някакво обсъждане вече не само по параметрите, но и по самия бюджет с работодателските организации, коментира заместник-председателят на БСК. Това, до което не можем да достигнем, е до резултат от този диалог, тъй като има редица ограничения, допълни той. Сред ограниченията Попдончев открои това, че дефицитът от 3 процента, заложен проектобюджета на държавата за догодина, не може да се променя, като посочи, че той и така е доста висок, а и работодателските организации нямат желанието да го увеличават. Второто ограничение е, че разходите не могат да бъдат намалявани, а извън разходите за възнаграждения и издръжка, почти няма буфери и ние няма откъде да намалим така желания от нас 1,1 млрд. еро, които идват като допълнително изземване от бизнеса и гражданите под формата на увеличената осигуровка за Фонд "Пенсии", ръст на максималния осигурителен доход и данък "Дивидент", коментира заместник-председателят на Камара. С други думи, би трябвало да мислим, ако не вдигаме тия данъци, кои други да вдигнем, което е напълно невъзможно, допълни той, акцентирайки, че в приоритетите на четирите работодателски организации е запазване на данъчно-осигурителната система и посочи, че няма как да се очаква бизнесът да предлага увеличаване на други данъци. За намаляване на разходите се оказва, че няма достатъчно политическа воля в коалицията, отбеляза Попдончев.
Той посочи, че според него бюджетът е заложник на автоматичните механизми, като допълни, че това е трети или четвърти такъв бюджет, и добави, че ако има още един такъв, може би румънският сценарий ще е неизбежен. "Няма как да продължим по този начин, да не говорим, че ние в този период увеличаваме автоматичните механизми. Сега се опитваме да въведем този подход и в здравното осигуряване със сумите, които се дават за младите лекари", посочи Попдончев. Той уточни, че въпросът не е в това, че се дават по този начин, а че ще се наруши съотношението принос-права в здравната система, когато се дадат допълнителни пари от бюджета за болниците за възнагражденията на конкретен вид персонал. Попдончев изтъкна, че има опасност от изкривяване на модела на здравно осигуряване по начина, по който според него е изкривен в държавното обществено осигуряване.
По въпроса за настояването на бизнеса за съкращаването на незаетите щатни бройки в държавната администрация Попдончев посочи, че по различни оценки те са около 15 000, и допълни, че според бизнеса поне 5 000 могат да бъдат съкратени. Ако тези бройки останат незаети повече от шест месеца, тези пари се резервират в бюджета, след което отиват за допълнителни възнаграждения на служителите в съответната администрация, които заемат тези места. И затова виждаме едни много сериозни бонуси в някои системи - по 30 000 лв., по 1 милион лева в някои регулатори - бонуси на членовете, коментира Попдончев.