Бизнесът и синдикатите не се разбраха за минималната заплата за 2026 г.

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обсъди предложението минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2026 г. да бъде 1213 лева (620,20 евро). Проектът за постановление беше представен от министъра на труда и социалната политика Борислав Гуцанов, който подчерта, че ръстът спрямо 2025 г. е 12,6%, или със 136 лева повече от сегашните 1077 лв.

По думите на министъра актуализацията е извършена по действащия механизъм, заложен в чл. 244 от Кодекса на труда, според който минималната заплата се определя на ниво 50% от средната брутна работна заплата за последните 12 месеца.

"Въпреки проведените срещи синдикатите и работодателите не постигнаха съгласие по промяна на механизма, затова сме длъжни да спазим закона и да внесем постановлението", каза Гуцанов.

Той уточни, че увеличението ще засегне около 600 хиляди работещи, сред които близо 30 хиляди в социалните услуги, както и всички наети по програми и мерки за заетост. Очакваният ефект е повишаване на доходите на най-нискодоходните групи, намаляване на бедността и насърчаване на излизането от сивия сектор.

По данни на НСИ към юни 2025 г. 456 703 души получават минимална заплата - с 4,1% повече на годишна база. Въпреки предстоящото увеличение, България остава с най-ниска минимална заплата в ЕС - 551 евро, при 2638 евро в Люксембург.

Представителите на работодателските организации бяха единодушни, че автоматичното обвързване на МРЗ със средната заплата трябва да бъде преразгледано.

Румен Радев (АИКБ) заяви, че този подход "води до изкуствено нарастване на разходите и изкривяване на пазара на труда".

"Минималната заплата трябва да отчита реалната производителност, регионалните различия и икономическите реалности. Настояваме за нов модел, изграден на основата на социално партньорство", посочи той.

Мария Минчева (БСК) допълни, че Министерският съвет няма право да променя предложеното число, тъй като то е резултат от законовата формула.

"Не можем да очакваме икономически растеж чрез административни решения. Доходите трябва да растат чрез производителност и инвестиции", заяви тя, призовавайки за изготвяне на единен регистър на реалните получатели на МРЗ.

Васил Тодоров (БТПП) посочи, че липсва реален социален диалог по темата.

"Член 2 от Кодекса на труда говори за социално партньорство, но член 244 на практика го изключва. Това е законодателен парадокс", каза той и предупреди, че повишението на МРЗ има верижен ефект върху всички нива на заплатите в предприятията.

Пламен Димитров, президент на КНСБ, подкрепи предложението на министерството, като подчерта, че заплатите в България остават най-ниските в ЕС и че директивата за адекватни минимални заплати трябва да бъде транспонирана в българското законодателство до 22 октомври 2025 г.

"Имаше автентични преговори и постигнахме напредък, но не стигнахме до край. Въпреки това трябва да осигурим увеличение за 600 хиляди души", каза той.

Синдикалният лидер настоя за:

• създаване на нова методика за определяне на "заплата за издръжка", основана на дефиницията на МОТ;

• учредяване на тристранен комитет, който да следи адекватността на минималното възнаграждение;

• започване на секторни преговори за минимални заплати по икономически дейности;

• ускорено въвеждане на директивата на ЕС за адекватните минимални заплати и колективното договаряне.

"България изостава. При нас съотношението между минималната и средната заплата е 39,8%, докато в съседните държави надхвърля 50%. Трябва да настигнем европейските стандарти", подчерта Димитров.