Как ромите от България и Румъния принудиха Мерц да посегне на социалните помощи в Германия

Изборите за кметове и общински съвети в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия дават много ясен сигнал за продължаващия политически завой надясно в Германия.

Победата на Християндемократическия съюз (ХДС), силният резултат на крайнодясната "Алтернатива за Германия" (AfD), както и множеството коментари на официални лица, говорят за оттегляне от широката подкрепа за някои социални политики и желание за затягане на правилата.

Защото на фона на всичко случващо се в най-голямата икономика в Европа, големите дебати в енергетиката и подкрепата за Украйна, друга тема беше основен център на дебатите за изборите в Северен Рейн-Вестфалия - ромите от България и Румъния.

През последните дни и седмици в медийното пространство както в провинцията, така и в цяла Германия изобилстват репортажи за злоупотреби със социални помощи, в които са намесени български и румънски граждани.

"Хиляди бедни българи и румънци, предимно роми, се заселиха в градове като Дортмунд и Дуйсбург, защото социалните помощи им осигуряват по-добър живот, отколкото в родината им", пише свой текст по темата списание "Шпигел".

Материалът, озаглавен "Хаген в Рурската област - където всичко е наред", разглежда проблема с притока на мигранти от двете балкански държави. Още от 2014 г., когато пазарът на труда в Шенгенското пространство се отвори за граждани от България и Румъния, към богатата германска провинция са започнали да пристигат бусове с хора.

Много от тях пристигат в Северен Рейн-Вестфалия, намират си мизерни квартири и се хващат, поне по документи (т.нар. "миниджоб", в която се работи почасово и без осигуровки). Такъв тип работа позволява на гражданите да кандидатстват за Buergergeld или "гражданска помощ" - вид социална помощ за подпомагане на доходите на семействата.

Идеята е, че с работата си така или иначе дава на икономиката на страната, а помощта цели да осигури достатъчно комфортни условия за живот. А германската осигурителна система предоставя наистина привлекателни условия.

Сам човек може да кандидатства за помощ от 563 евро на месец. В семейство всеки от партньорите може да получава по 506 евро на човек, а за децата в семейството се изплащат по между 357 и 471 евро на месец, в зависимост от възрастта им. Паралелно с това държавата може да поеме също така и семейните разходи за наем и сметките за отопление през зимата.

Така едно семейство с три деца под 14 години може да получава около 2200 евро месечно само от помощи и допълнително още 1150 евро за наем - общо 3350 евро.

Именно тези условия привличат много бедни български и румънски граждани, като според "Шпигел" вече са се образували значителни диаспори в градове като Гелзенкирхен, Дуйсбург, Дортмунд, Хаген и други. Към 2023 г. в Дуйсбург са живеели около 26 хил. души от България и Румъния, в Дортмунд - 12 хил., а в Гелзенкирхен - 11 хил.

В края на същата година в Хаген, са пребивавали 4800 румънци и 2300 българи - около 3,5% от населението на града (около 190 хил. души).

От "Шпигел" отбелязват, че в някои от тези градове няма изобилие от работни места, особено за хора с ниско образование, но има множество евтини, западнали жилища. А това създава своеобразни гета.

В Хаген е създадена общинска работна група за проблемните имоти и техните обитатели - в нея участват пожарната, полицията, строителният контрол, службата по околна среда и ред, бюрото по труда и енергийната компания. Те се сблъскват с мизерията на тези квартири: стаи, пълни с боклуци, мухъл, вредители, наводнения, кражби на ток, хора без адресна регистрация, деца извън училище. Често има подозрения за измами със социални помощи.

Заради мигрантите от България и Румъния също така в града има проблеми вече и с недостига на места в училища и детски градини, защото капацитетите им са запълнени и не остават места за всички деца.

В едно от новите начални училища над 98% от учениците са с чуждестранен произход. 40% от жителите на Хаген имат мигрантски корени, а сред младежите под 18 години - 60%. 23% от жителите нямат германски паспорт - най-много са румънците, следвани от българите.

И ако за местните това само по себе си се превръща в проблем, по-голямото притеснение за властите идва от намесата на престъпния свят в цялата схема.

Местното издание "Райнише пост" публикува материал, в който описва как престъпни групировки изкупуват евтини и рушащи се жилища, за да могат да настаняват в тях имигранти.

Основна цел на престъпниците са хора от малцинствени групи, с ниско образование, почти никакви познания по немски език и лесни за манипулиране.

Тези хора биват привличани с обещания за лесни пари, намира им се някаква малка работа, често фиктивна, а след това от тяхно име посредници кандидатстват за гражданска помощ.

Организаторите на схемите прибират след това значителна част от парите.

Междувременно условията на живот в жилищата, където биват настанени имигрантите, са в отчайващи условия - рушащи се стени, проблеми с водата и електричеството, мръсотия и мухъл.

Кристиан Шухард, управляващ директор на Асоциацията на градовете в Северен Рейн-Вестфалия, настоява за повече правни ограничения, които да бъдат насочени към това да се пресекат престъпните схеми с източване на социални помощи. Пред "Райнише пост" той коментира, че може да се въведат специални изисквания при търговете на подобни порутени имоти, които да изискват задължителен ремонт от купувача и определена инвестиция в тези жилища.

През 2024 г. в Германия са проверени 123 500 случая на злоупотреби със социални помощи, като в над 100 000 случая има доказана вина. Допълнително са разследвани около 140 000 случая на неправомерно изплащане на детски надбавки.

"Докато помощите в Германия са по-добри, отколкото в Румъния или България, имиграцията по бедност няма да спре", казва бившият директор на социалните служби в Дортмунд Йорг Зюсхард, цитиран от "Шпигел".

Федералното правителство на канцлера Фридрих Мерц още от месеци насам изведе затягането на правилата за отпускане на помощите като свой водещ приоритет.

В свое интервю от миналата седмица Мерц изтъкна, че няма да остави непроменени условията за получаване на Buergergeld.

"Няма да оставя това на Министерството на труда или на други държавни агенции. Няма да го обсъждаме само на техническо ниво, а по-скоро на политическо ниво и ще възприемем подход "отгоре надолу". Това може да е необичайно за законодателния процес, обаче тук се опитваме да променим тази сложна система, която в момента ни струва 50 милиарда евро, така че не само да спестим пари, но и да накараме германските граждани да разберат, че ходенето на работа си струва", коментира Мерц, цитиран от ARD.

Той подчерта необходимостта от цялостна реформа, която да гарантира устойчивостта на социалната система на Германия.

Торстен Фрай, началник на кабинета на канцлера, коментира, че е от съществено значение за трудоспособните лица да се издържат сами. Той подчерта важността на ограничаването на социалната подкрепа до строго необходимото, като същевременно се гарантира, че тези, които не могат да работят, все още получават помощ.

Бившият здравен министър на страната и настоящ председател на парламентарната група на Християндемократите в Бундестага Йенс Шпан стигна дори по-далеч, като предложи изцяло спиране на парите за "гражданска помощ". Той твърди, че тези, които са способни да работят, но избират да не работят, не трябва да получават никаква форма на финансова подкрепа.

Шпан също така обяви, че на първо време ще работи за драстично намаляване на броя на хората, които имат право на подобна помощ.

Според други обаче по-големият проблем идва от криворазбраната Свобода на движение в Европейския съюз, която позволява на хора от по-бедните държави да експлоатират социалните системи на по-богатите държави.

Ина Шаренбах, провинциален министър на строителството в Северен Рейн-Вестфалия, това, което е нужно в момента, е федералното правителство да разпише ясни правила, които да определят как да се прилагат разпоредбите за свободно движение в ЕС. Според нея начинът да се защитят интересите на онези граждани, които живеят и работят честно в Германия, е да се спрат онези, които идват в страната, за да я експлоатират.

"Трябват ни ясни и последователни правила, за да не остане европейската свобода на движение за работници врата за злоупотреби. Веднъж попаднеш ли в социалната система, е трудно да излезеш - и именно това прави ситуацията толкова сложна", коментира тя, цитирана от "Райнише пост".

Някои ще се запитат защо фокусът тук пада върху българските и румънските роми, а не включва мигрантие от други континенти.

В дебата за миграцията в Европа често се прави разлика между вътрешната мобилност на граждани на ЕС и мигрантските потоци от Африка и Близкия изток. Освен това ромите са обект на дискриминация и в своите страни, но са част от европейското население и култура.

Разликата в отношението към българите и румънците и към мигрантите от Африка и Близкия изток е преди всичко правна. Като граждани на ЕС, българите и румънците имат право да работят и живеят навсякъде в Съюза, което поражда страхове от "социален дъмпинг" и натиск върху трудовите пазари. При мигрантите от трети страни обаче държавите могат да налагат квоти, ограничения и депортации, затова темата за тях се поставя най-вече чрез дебата за сигурността и граничния контрол.

Истината за Германия обаче е по-сложна. Далеч не всички имигранти от Югоизточна Европа са "експлоататори" на системата, а пазарът на труда в страната става все по-зависим от труда на чужденците.

Според данни от министерството на икономиката на Германия към 2024 г. цели 6,6% от заетите са граждани на други държави от ЕС. И много често теза чужденци са заети в сфери на труда, където германците сами отказват да работят.

Границата е тънка, но за много германци тя наистина е премината. И именно това обяснява електоралният възход както на "Алтернатива за Германия", така и на все по-твърдо и категорично звучащите християндемократи на Мерц.

news.bg