Пловдивският апелативен съд увеличи от 15 на 17 години лишаване от свобода наказанието на Рангел Бизюрев за убийството на Димитър Малинов, извършено на 20 юли 2023 г. в с. Цалапица.
Това съобщиха от пресцентъра на Съдебната палата. С присъда на Окръжен съд-Пловдив от 20 юли тази година Бизюрев беше оправдан в частта на квалификацията, че убийството е извършено с особена жестокост и бе осъден за умишлено убийство на 15 г. затвор. Съдът постанови още той да заплати 530 хиляди лева на майката и близките на Димитър, както и разноските по съдебния процес.
В началото на ноември всички страни обжалваха присъдата. В решението си от над 40 страници апелативните магистрати посочват, че Окръжен съд-Пловдив правилно е приел, че единствено Бизюрев е нанасял удари на пострадалия. По безспорен начин е установено и мястото, където е извършено престъплението.
По делото са изготвени пет технически експертизи, които са анализирали приложени по делото видеофайлове и снимки. С основание първоинстанционният съд е посочил, че част от кадрите установяват осветено открито пространство и в тях се наблюдава единствено постоянното преминаване на автомобили и хора, посочват от съда.
Изследвани са и доброволно предадени видеофайлове, за които експертите са констатирали, че са обработвани със софтуерен продукт, използващ изкуствен интелект, и не могат да се установят промените, които са настъпили в тях след тази обработка.
Внимателно и задълбочено са обсъдени показанията на разпитаните свидетели и правилно не е възприето твърдението на подсъдимия, че не е удрял в лицето Димитър Малинов. Категорично е установено, че освен няколко удара, попаднали в тялото,
Бизюрев му нанесъл 2-3 удара тип „ъперкът“ /отдолу нагоре/ и в лицето. Те са довели до счупване на носните кости на пострадалия. Експертите са установили, че смъртта е настъпила в рамките на пет до седем минути в резултат задушаване, причинено от аспирацията на кръв.
Апелативният съд приема за напълно законосъобразен изводът, че убийството не е извършено с особена жестокост, за да се обоснове по-тежко престъпление, за което се предвижда и наказание доживотен затвор.
Според съдебната практика, за да е налице особена жестокост при осъществяване на деянието трябва да са демонстрирани ярост, свирепост, отмъстителност, садизъм, които да определят извършителя като жесток, коравосърдечен и зъл човек, обясняват магистратите.
Наред с това се вземат предвид броят на нанесените удари и тяхната сила, използваните средства, причинените телесни увреждания на жертвата и отношението на дееца към пострадалото лице. В случая никой от нанесените на пострадалия удари не е бил смъртоносен. Причинени са леки телесни повреди, а вследствие на асфикцията - тежка телесна повреда като съвкупен резултат.
В обвинителния акт е прието, че престъплението е извършено с евентуален умисъл, т.е. подсъдимият е допускал причиняването на тежкия резултат от извършеното. В решението на Апелативния съд изрично е подчертано, че прекият умисъл като форма на вината не е претендиран от прокурора и в пледоарията му пред първоинстанционния съд. Подобно твърдение няма и в протеста, и допълнението към него пред настоящата инстанция.
Пловдивският окръжен съд напълно правилно е приел, че подсъдимият нито е искал, нито е целял пряко смъртта на пострадалия. Той обаче се е отнесъл с безразличие и равнодушие към този възможен и логичен резултат, понеже е знаел много добре какви по сила, брой удари и в коя част по тялото на пострадалия ги е нанесъл. Буквално минути, след като е преустановил побоя, се е върнал, за да провери състоянието на Малинов, допускайки, че може да настъпи смъртта му.
Според апелативните съдии подсъдимият е проявил неоправдана и непропорционална агресия към пострадалия при очевидно физическо надмощие. По време на нанасяне на ударите е пренебрегнал молбата на Малинов да преустанови побоя. След това го е оставил да лежи на земята в безпомощно състояние.
Съдът отчита, че след деянието подсъдимият предприел активни действия по заличаване на следите от престъплението. Това му поведение далеч е надхвърлило желанието единствено да не бъде установен като автор на престъпното посегателство.
Счупил е телефона, изхвърлил е личната карта, намерил е инструменти и място, където да бъде заровено тялото на вече починалия. На другия ден, без каквото и да е угризение, че е извършил най-тежкото престъпление, отнемайки човешки живот, обвиняемият отишъл на море.
В останалата част, включително и относно присъденото обезщетение на близките на пострадалия, което е общо в размер на 530 000 лв., присъдата е потвърдена.
Решението на Пловдивският апелативен съд подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд.
--700.jpg)
