Европейският парламент гласува годишния доклад за напредъка на Република Северна Македония по пътя към Европейския съюз. Той беше приет с 461 гласа "за", 121 - "против" и 107 - "въздържал се", пише NOVA.
Проектът, който беше одобрен от парламентарната комисия по външни работи на 24 юни, предизвика напрежение в България заради формулировката "македонски език и идентичност".
За отпадането ѝ при гласуването са постигнали съгласие трите най-големи политически сили в Европейския парламент – Европейската народна партия, социалистите и демократите, "Обнови Европа", подкрепени от "Зелените". Евродепутатите ще гласуват и годишните доклади за Албания, Босна и Херцеговина и Грузия.
„Ще си позволя само за пет минути да отклоня вниманието от темата по вота нанедоверие, която се обсъжда. Искам да дам пример за това до какви резултати е способно да доведе единението. Само преди минути със своя резолюция върху доклада за напредъка на РСМ ЕП не позволи документът да бъде инструментализиран за целите на вътрешнополитическия дебат на една държава, кандидат за член на ЕС”. Това заяви от парламентарната трибуна външният министър Георг Георгиев, който коментира отхвърлената от евродепутатите формулировка "македонски език и идентичност", която беше предвидена в първоначалния документ.
Георгиев изрази благодарност към всички евродепутати, представителите на всички партии у нас, на премиера и към „всички, които с усилията си направиха така, че да бъдат чути разумните аргументи, защо не трябва да се позволява на един подобен доклад да излиза извън компетентностите на ЕП”.
Позицията на Министерството на външните работи на Република България
МВнР излезе с официална позиция по повод приемането на доклада.
"Министерството на външните работи отчита приетата от Европейския парламент резолюция с убедително мнозинство, с която се избягва въвличането на институцията в опити за политическа инструментализация от страна на Република Северна Македония, насочени към заобикаляне на ангажиментите, произтичащи от т.нар. Европейски компромис от 2022 г. В контекста на разширяването на Европейския съюз, въпросите, свързани с идентичността и езика, следва да се разглеждат в рамките на научния и академичния дискурс, като по своята същност те не попадат в обхвата на институционалната оценка на напредъка на страните кандидатки спрямо обективните и измерими критерии за присъединяване.
Със своето решение Европейският парламент потвърди ролята си на безпристрастен и независим орган, ангажиран с проследяването на реформаторския напредък на Република Северна Македония. Особено значение имат констатациите в областта на върховенството на правото, защитата на основните права и свободи, функционирането на демократичните институции, провеждането на ключови реформи, изпълнението на договорно поети ангажименти, както и въздействието на външни актьори. Именно тези аспекти следва да бъдат във фокуса на усилията на властите в Скопие, ако целта остава трайна европейска интеграция.
Република България последователно подкрепя европейската перспектива на всички държави от региона на Западните Балкани, на основата на обективните критерии за членство и при стриктно прилагане на принципа на собствените заслуги. Отклоненията от установената условност, както и опитите за използване на европейските институции за постигане на краткосрочни вътрешнополитически цели, не само забавят процеса на присъединяване, но и подкопават доверието между държавите в региона. Това има негативно въздействие върху добросъседските отношения, които са хоризонтален и неотменим елемент от процеса на присъединяване към Европейския съюз.
