Европа приветства: България, добре дошла в еврозоната!

България ще завърши своята евроинтеграция и ще стане част от „сърцето на Европа“.

Окончателното решение за присъединяването на България към еврозоната се очаква да бъде взето на 8 юли 2025 г. от Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН).

Единната европейска валута ще бъде въведена на 1 януари 2026 г., с този акт България ще завърши своята евроинтеграция и ще стане част от „сърцето на Европа“, предава БГНЕС.

Изпълнени критерии

На 4 юни 2025 г. България получи историческо „да“ от Европейската комисия и Европейската централна банка за въвеждането на еврото. Двете институции отбелязаха в конвергентните си доклади, че страната ни е постигнала добър напредък в икономическото сближаване с еврозоната от 2024 г. насам.

Страната ни изпълнява всички критерии, за да приеме единната валута. Тази готовност е потвърдена от данните на българската и европейската статистика.

1. По отношение на критерия за ценова стабилност през април 2025 г. средната стойност на инфлацията по ИПЦ за 12 месеца в България беше 2,7 %, т.е. малко под референтната стойност от 2,8 %.

2. По отношение на фискалния критерий, България не е обект на процедура при прекомерен дефицит от 2012 г. Дефицитът на общите държавни бюджети на страната е 3,0 % от БВП през 2024 г., т.е. на нивото на референтната стойност от 3 %

3. По отношение на критерия за обменния курс, българският лев участва в ПРР II през двугодишния референтен период от 20 май 2023 г. до 19 май 2025 г. През референтния период левът не отбеляза отклонение от централния курс от 1,95583 лева за евро.

4. Съотношението на Брутния държавен дълг към БВП е 24,1 %, т.е. значително под референтната стойност от 60 %, и е под 60 % от БВП през последните 20 години.

На 19 юни министрите на финансите от Еврогрупата, включваща държавите от ЕС, които са приели еврото, препоръча България да стане 21 страна от еврозоната. На следващия ден решението беше одобрено и на ЕКОФИН.

Пътят на България

Малко по-малко от 30 години бяха необходими на България да се присъедини изцяло към най-проспериращия и желан блок в света. Всичко започна с реформите през 1997 г., когато приехме да следваме целенасочена политика за нашето приемане в ЕС.

През 2005 г. подписахме договора за присъединяване, в който ясно е записано, че пълноправното ни членство ще настъпи след въвеждането на единната европейска валута.

На 1 януари 2007 г. бяхме приети в Евросъюза. Въпреки това страната ни имаше мониторинг в областта на правосъдието заради проблемите с върховенството на закона. Повече от десетилетие бе необходимо, за да убедим нашите европейски съюзници, че изпълняваме необходимите критерии.

Влизането ни в ЕС беше катализатор за икономическото ни развитие. БВП надхвърли 100 млрд. евро и ние значително изпреварваме по този показател нашите съседи от Западните Балкани, на които тепърва им предстои да изминат този труден път, по който ние поехме през 1997 г.

Според повечето анализатори България никога не е живяла толкова добре, както през последните години и това може да се види на всяка крачка. Нарасналото благосъстояние на българите е резултат от членството ни в ЕС.

Еврозона – история на един икономически успех

Историята на еврозоната разбива митовете за негативното въздействие от приемането на единната валута.

През 1992 г. с Договора от Маастрихт е създаден ЕС и е проправен пътят за създаването на общ икономически и паричен съюз, състоящ се от централна банкова система, обща валута и общ икономически регион - еврозоната.

Еврозоната е географски и икономически регион, който се състои от всички държави от Европейския съюз, които са приели еврото като своя национална валута. Към 2025 г. еврозоната се състои от 20 държави от Европейския съюз (ЕС): Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция и Хърватия. Приблизително 340 милиона души живеят в еврозоната.

Държавите, които решат да участват в еврозоната, трябва да отговарят на изискванията за ценова стабилност, стабилни публични финанси, устойчивост на конвергенцията и стабилност на обменния курс.

Еврозоната е един от най-големите икономически региони в света, а валутата ѝ - еврото - се смята за една от най-ликвидните в сравнение с останалите. Еврото продължава да се развива с течение на времето и заема все по-значимо място в резервите на много централни банки.

Еврото – гарант за стабилност

Редица страни изпитват известни колебания, преди да приемат единната европейска валута. Истината обаче е, че една национална икономика значително по-трудно може да фалира, когато е част от еврозоната.

Гуверньорът на Гръцката национална банка Янис Стурнарас твърди, че ако през предходното десетилетие Гърция беше напуснала еврозоната, докато е преговаряла с кредитори за финансова помощ, икономиката ѝ е щяла да изпадне в колапс.  

„Гърция щеше да свърши като Сирия, ако беше излязла от еврозоната“, твърди Стурнарас.

Хронология на присъединяването към еврозоната

Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Финландия и Франция се присъединяват през 1999 г., Гърция – 2001 г.; Словения – 2007 г.; Кипър и Малта – 2008 г.; Словакия – 2009 г.; Естония – 2011 г.; Латвия – 2014 г.; Литва – 2015 г.; Хърватия – 2023 г.