Парламентът прие на първо четене един от трите законопроекта за изменение на Закона за противодействие на корупцията. Промените, предложени от Рая Назарян (ГЕРБ-СДС) и група народни представители от управляващата коалиция, бяха одобрени със 120 гласа „за“, 47 „против“ и 22 „въздържал се“.
Отхвърлени бяха законопроектите, внесени от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) и от „Възраждане“.
Срокът за предложения между първо и второ четене на приетия законопроект ще бъде три дни, решиха още депутатите.
Промените, предложени от управляващите, предвиждат да бъде заличено заложеното в закона мнозинство от две трети за избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и съставът й да се избира с обикновено мнозинство от повече от половината народни представители.
Със законопроекта се създава възможност номинационната комисия, която се формира при всеки избор на членове на КПК, да провежда заседания и да приема решения с мнозинство от не по-малко от две трети от състава й, когато обективни обстоятелства налагат това. Предлага се разширяване на приложното поле на закона относно лицата, заемащи публични длъжности, с оглед отстраняване на установени пропуски в действащата уредба.
Първоначално предвиденото мнозинство от две трети следва да бъде намалено на повече от половината в съответствие с произнасяне на Конституционния съд, обясни Рая Назарян. Тя отбеляза, че измененията са изцяло в изпълнение на задълженията на Плана за възстановяване и устойчивост и с оглед предстоящия избор на членове на КПК.
Законопроектът, внесен от Божидар Божанов (ПП-ДБ) и група народни представители, който не беше приет, също предвиждаше да се премахне изискването за мнозинство от две трети за избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията. Прецизираха се и преходните и заключителни разпоредби, с които до избора на постоянен състав на КПК се въвеждаше ред за временно изпълняване на функциите на председател на Комисията за противодействие на корупцията на ротационен принцип от изпълняващите функциите на членове на Комисията.
С отхвърлените промени, предложени от Петър Петров ("Възраждане") и група народни представители, се предвиждаше удължаване крайния срок на проверките след напускането на заеманата публична длъжност за период от пет години, а сроковете за проверка назад във времето да бъдат унифицирани на три годишен период. Предлагаше се да бъдат декларирани сделки за имущества и права на стойност над 5000 лв., по които проверяваното лице е действало като пълномощник на трети лица, както и редуциране на лицата, задължени да подават декларации за имущество и интереси. Освен това от „Възраждане“ предлагаха при заемане на длъжността член на КПК да бъдат декларирани и задължения към частни кредитори в размер над 50 000 лева.
В хода на дискусията Петър Петров от "Възраждане" посочи, че ПП-ДБ са издигнали антикорупционния закон и борбата с корупцията като свой флагман, а в същото време желаят да бъде приет законопроекта на ГЕРБ, за да бъдат взети парите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Той посочи, че внесеният от „Възраждане“ законопроект предвижда защита на държавния интерес и въвеждане на ново правомощие, а именно "оперативно разследване на стандарта на живот на лицата, заемащи публични длъжности".
Лена Бориславова (ПП-ДБ) му отговори, че идеите, зад които застават, са да се решат проблеми, свързани с това как при липса на избрано редовно ръководство на антикорупционната комисия да не бъде позволено на управляващото мнозинство да злоупотребява с пропуски в закона или неясни разпоредби и да отказва да отстрани Антон Славчев в неговата дейност.
Александър Рашев от "Има такъв народ" (ИТН) посочи изказване на Кирил Петков от 18 юни 2025 г., в което той защитава квалифицираното мнозинство за избор на председател на антикорупционната комисия от 160 гласа и обърна внимание, че в предложения от ПП-ДБ законопроект е записано думите мнозинство от две трети да се заличат. Всъщност вашите законопроекти се правят за определени хора – да бъдат отстранени или да бъдат назначени, каза Рашев. По отношение на правилата за работа на номинационната комисия, той посочи, че предлагат текст, с който, ако по някакви обективни причини нямаме, както в момента избран омбудсман, все пак този процес да върви.
Лена Бориславова (ПП-ДБ) попита каква е целта на тази разпоредба и дали няма да бъде използвана, за да се заобиколи законът и номинационната комисия да бъде формирана и да заседава в намален състав, защото нямаме избран омбудсман.
Христо Расташки от МЕЧ посочи, че целта на този закон е да се противодейства на корупцията и да има превенция, а когато намалявате кворума на тази номинационната комисия, това пречи на целта на закона. Когато сваляте кворума на две трети от петима членове, това е числото 3,33 в период, добави той и настоя да напишат поне четири пети, като обясни, че това са четирима души от пет.
Рая Назарян (ГЕРБ-СДС) обясни, че кворумът на комисията не се намалява, тя е петчленен орган и са описани петте институции, които следва да излъчат свои представители. Вие „за“ или „против“ сте България да получи средства по Плана за възстановяване и устойчивост, попита още тя.
Николета Кузманова (ИТН) обясни, че цялото ни законодателство е изградено на принципа да се гарантира, че един колективен орган ще може да взима решения. Логиката на предложението е да се създаде възможност колегиалният орган номинационна комисия от пет човека да има опцията да работи, дори тогава, когато един от тези членове не може да присъства, посочи тя.
