Индустрията поиска по-високи компенсации за ток тази година

До две-три седмици ще е готов докладът с всички възможни сценарии и налични средства, обеща енергийният министър

Индустрията иска да получава по-големи от досегашните компенсации за електроенергията, която ползва.

В отворено писмо до премиера, енергийния министър и Народното събрание от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори в България (БФИЕК) настояват подпомагането от фонд "Сигурност на електроенергийната система" да се задейства при борсови цени на тока над 120 лв. за мегаватчас.

Това е с 60 лева по-нисък праг от доскоро действащия праг от 180 лв. за мегаватчас, който бе валиден в периода от 1 юли 2024 г. до 31 март 2025 г., и който, според индустрията, не им дава достатъчна подкрепа.

Освен това бизнесът е притеснен, че от 1 април няма влязъл в сила нов механизъм за компенсиране на разходите им за скъпия ток. Припомняме, че в Закона за държавния бюджет за 2025 г. бе разпоредено производители и търговци на ток да продължат да пълнят енергийния фонд с целеви вноски за компенсации за небитовите потребители на електроенергия.

В отговор министърът на енергетиката Жечо Станков побърза да обяви, че в рамките на две-три седмици ще е готов докладът с всички възможни сценарии и налични средства, за да продължат компенсациите за бизнеса. 

"Лично моята визия е за следния подход - да имаме компенсация за тежката индустрия, която да гарантира работните места и запазване на пазарите както в Европа, така и на други континенти. Да имаме и автоматичен механизъм, който да предпазва всеки - от фризьорката през хлебаря до най-малкия производител", обясни министърът, цитиран от БТА.

От думите на министъра се разбра, че се обмисля втори праг на задействане на механизма за компенсации за всички фирми и той е 220 лв. на мегаватчас. Така ще бъдат защитени и домакинствата от поскъпване на стоките и услугите, уточни Станков.

Индустриалци: Не сме конкурентни

Българският бизнес получава компенсации за тока от 2021 г. насам и до момента е подпомогнат с близо 6 млрд. лв.

Подпомагането започна заради шоковото покачване на цените на енергийната борса в сегмента "Ден напред" преди четири години. Фирмите у нас пазаруват електроенергията си основно на този сегмент, въпреки че е трудно прогнозируем и не дава възможност за планиране на разходите. Оттогава насам подпомагането беше на няколко пъти увеличавано - през 2021 г.  компенсациите се задействаха при цени на тока над 250 лв. за мегаватчас и покриваха само 80% от ценовата разлика. Година по-късно таванът бе свален на 200 лв., като всичко над него се поемаше на 100% от енергийния фонд, а през 2024 г. летвата падна на 180 лв. за мегаватчас. 

„У нас, дори и при прилагане на компенсации за цените на електрическата енергия, ценовите равнища не гарантират конкурентоспособност на енергоинтензивните предприятия", оплакват се от БФИЕК. В подкрепа на това те цитират данни на НСИ, според които за март тази година индексът на промишленото производство е паднал с 8,3% и над два пъти по-голям от спада за февруари, който е 3,5%.

Предприятията от тежката индустрия се оплакват също, че през миналата година България и цяла Югоизточна Европа са били изложени на много по-високи пазарни цени спрямо Централна и Западна Европа поради липсата на междусистемна свързаност между регионите. "Това влошава конкурентоспособността на българските енергоинтензивни предприятия, които са основно експортно ориентирани, но решението на този проблем ще отнеме години", пишат в писмото си индустриалците.

Те посочва още, че от началото на тази година цената на електроенергията на пазара „Ден напред“ в България е 115,41 EUR/MWh, докато в Германия е 98,63 EUR/MWh, а във Франция – 75,62 EUR/MWh. Наред с това в тези страни действали механизми за дългосрочно договаряне и различни облекчения за цената на електрическата енергия за енергоинтензивната индустрия. "Например в Германия делът на краткосрочната търговия е около 50%, докато в България надвишава 90%", посочват от БФИЕК, но не обясняват защо фирмите, които са големи консуматори на ток, не сключват дългосрочни договори, а пазаруват на борсовия сегмент "Ден напред". Те дават и друг пример с Франция, където се прилага механизъм, при който индустрията купува ток на по-ниска цена от 42 EUR/MWh.

В очакване на нов механизъм

Още през февруари енергийното министерство започна разговори с работодателските организации за приемане на нов компенсаторен механизъм за тока за бизнеса след изтичане на действието на последния в края на март. Заявките на министърът на енергетиката тогава бяха, че ще се спре даването на пари на калпак.  Министър Станков обяви, че компенсациите трябва да се дават само за стратегическите сектори на икономиката, но при извънредни ценови пикове те да бъдат достъпни за всички. 

Работодателските организации тогава предложиха да се въведе долен и горен праг за задействане на компенсациите. Ако на борсата стойността на електроенергията е над горния праг  Фонд "Сигурност на електроенергийната система" да доплаща, а ако е под долния – бизнесът да внася разликата в този фонд. 

Сега от БФИЕК предлагат за енергоинтензивните индустрии, които са най-тежко засегнати от скъпата енергия, този праг да бъде занижен до 120 лв. за мегаватчас. Според БФИЕК такива сектори са добивът на метални и неметални руди, производството на хартия и изделия от хартия, производството на химически продукти, на лекарствени вещества и на метали.

"В момента, в който са готови всички възможни сценарии за компенсиране на небитовите потребители, веднага ще започнат преговори с Европейската комисия, откъдето се надява в кратки срокове да има одобрение", заяви енергийният министър. Той увери, че ще бъде направено всичко възможно механизмът да влезе в сила със задна дата.

segabg.com