Народното събрание беше домакин на дискусия на тема "Устойчиво развитие на българската култура".
В нея се включиха представители на законодателната и изпълнителната власт, на неправителствения сектор и на браншови съсловни организации.
Темите, свързани с културата нямат политически цвят, те са въпрос на национална идентичност, заяви председателят на парламента Наталия Киселова. Тя бе категорична, че стремежът е тези проблеми да бъдат решавани възможно най-бързо.
Съвместните усилия и диалогът между нас са в основата на това да издигаме културата, образованието и науката на по-високо ниво, изтъкна Киселова.
В навечерието на най-светлия празник - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, нека си пожелаем да сме здрави и хората, които са ангажирани с науката, образованието и културата, да имат сили да продължават да съхраняват българските традиции и идентичност, обърна се тя към участниците в дискусията.
От своя страна председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев отбеляза, че е необходимо представителите на държавните институции, местната власт и съсловните организации да обединят усилията си за извеждане на българската култура като национален приоритет. Според него е необходима нова платформа с широко партньорство между всички нас и финансово обезпечаване на политиките в сферата на културата.
Театроведът Деница Езекиева пък подчерта, че целта на дискусията не е да бъде поискано по-голямо финансиране в сферата на културата, а да бъдат създадени възможности културните институти да работят така, че българите да се чувстват добре като граждани и личности. Тя цитира изследване отпреди 11 години, според което 80% от българите са потребители на култура основно през телевизионните екрани. Това поставяло и въпроса за телевизионното съдържание, което се предоставя от медиите и в частност в обществените медии. Необходимо е да намерим отговор на въпросите как ще функционират в бъдеще държавните културни институти, националните културни събития и Националният фонд "Култура", отбеляза Езекиева.
Изпълнителният директор на Българската музикална асоциация Мирена Станева заяви, че дебатът за издигане на културата като национален приоритет е безкрайно закъснял и в сферата има много дефицити. Според нея трябва да бъде преразгледана държавната система за финансиране на културните институти. Необходимо е определяне на минимално възнаграждение на артистите, което да гарантира устойчивост и да се регламентират възможности за стимулиране на творците, настоя тя.
От Министерството на културата изтъкнаха, че е най-важно да се развиват всички функции на българската култура. Те съобщиха, че се подготвя проект на национален културен календар, който ще позволи целево да бъдат финансирани значими за развитието, съхраняването и представянето на българската култура събития. В процентно съотношение на разходите за култура България изостава в сравнение със страните от Централна и Източна Европа, посочиха от ведомството.
Според председателя на Комисията по културата и медиите Тошко Йорданов проблемите, които са натрупани през годините в сферата на културата, няма как да бъдат решени за кратко време. Той обаче бе категоричен, че ако има стратегия за развитието на българската култура с ясно разписани приоритети, ще може да се насочат усилията там, където ефективността ще е най-голяма.
Участниците в дискусията изразиха готовност да започнат публичен дебат по проекта за бюджет в сферата на културата за 2026 г., както и по проект на Харта за устойчиво развитие на българската култура. Според тях е необходимо да се създаде модел на стратегическо управление на културата на национално, регионално и общинско ниво.