Президентът Румен Радев не цели провеждане на референдум за еврото, а "разколебаване в европейските институции" за предстоящия през юни конвергентен доклад. Това заяви премиерът Росен Желязков в понеделник, пише Mediapool.
Той допълни, такова допитване би било нарушение и на Конституцията, и на Закона за пряко участие на гражданите. Желязков обясни, че според Конституцията международните договори имат предимство пред вътрешното законодателство, когато са ратифицирани. Законът за присъединяване на България към ЕС е одобрен още през 2005 г. От друга страна Законът за прякото участие казва, че референдум за международен договор може да се проведе преди, а не след неговото ратфициране от парламента.
Целта
"С всички аргументи, които бяха изтъкнати през последните дни, президентът може да преразгледа своето намерение да внесе подобно предложение. И аз бих използвал случая да призова това да се случи, освен ако самото предложение има за цел не провеждането на референдум, а според мен не това е целта на президента. Целта е да се внесе сериозно разколебаване в европейските институции за излизане на доклад през месец юни", каза министър-председателят. И допълни, че "това може би е една от целите не само на президента, а на една част от обществото, подложена на сериозен хибриден натиск, но и на бизнес, който не желае да бъде осветлен".
От двайсет години България е с дерогация за въвеждане на еврото, заяви още Желязков. Според него това означава, че досега страната ни не е изпълнявала критериите за еврозоната.
"В момента, в който България отговаря, нейното присъединяване е по силата на договора и неговата ратификация, а не по волята на Народното събрание или друг закон", заяви Желязков.
Подобно на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов премиерът също призова парламента да не разглежда искането на Радев. По думите на Желязков то още не е внесено в народното събрание. През уикенда президентът каза, че ще внесе искането си в понеделник.
Радев твърди още, че не е против еврото по принцип, а смята, че страната не е подготвена за въвеждането му от началото на следващата година.
Конституция и решение
Предложението на Радев все още не е обявено, така че не е ясно какви са неговите аргументи. Тезата на Желязков се базира на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, който казва, че международните договори, които са ратифицирани, са част от вътрешното право на страната.
"Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат", посочва се още в този текст.
В чл. 9, ал. от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е записано, че "референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация".
Има и решение на Конституционния съд (КС) от миналата година, което бе многократно сочено през последните дни. С него КС се произнася по решението на парламента да се отхвърли искането на "Възраждане" за референдум за еврото. Съдът не открива нарушения на народното събрание и заявява следното:
"Конституционният съд поддържа, че даденото от България в хода на присъединителния процес съгласие за участие в паричния съюз, включително и за приемането на еврото, е предварително и обвързващо държавата условие за членство в Европейския съюз. Чрез Договора за присъединяване – надлежно ратифициран от Народното събрание, България е поела валидно задължение за участие в паричния съюз. Изграждането на паричен съюз в рамките на Европейския съюз е подчинено не на определянето на конкретни дати за държавите членки с дерогация, а на изпълнението от тях на критерии, установени в първичното право на Съюза, което държавите членки чрез подписаните от тях договори са приели доброволно да изпълняват".
--700.png)
