От Люлин до Филипините, на цена от 40% до над 250%, България успешно изнася бързи кредити

Четири будки за бързи кредити - всяка брандирана с различна, но крайно неизвестна марка, отвориха врати в радиус от около 500 м в последните месеци в столичния кв. "Люлин". Оказва се, че активността на бранша, представен официално от около 200 фирми, расте на много места в страната - както с физически офиси, така и онлайн. Бързи заеми се раздават по телефона, във "Вайбър", онлайн - стига само да поиска, човек може да сдобие с бързи пари срещу лична карта за по-малко от 10 минути, по всяко време на денонощието. Както става ясно впоследствие обаче, освен със свежи пари, човек се сдобива и със солиден дълг, пише Mediapool.

Мащабите на бизнеса се разраснаха дотолкова, че България му отесня. Страната изнася бързи кредити до много точки по земното кълбо - от Филипините, през Северна Македония и Испания, до Колумбия (виж долу).

На този фон преди Нова година председателят на КЗП Мария Филипова обяви мащабна проверка на сектора и разкри много нарушения, но ефектите тепърва ще се анализират. Големите в бранша искат промяна в закона и негодуват срещу "лицензите под наем" и полузаконните практики (виж долу). И с основание, защото част от будките за бързи кредити действително могат така да оплетат определени групи от населението, че да поставят хората в тежка зависимост и да влияят върху социалните и политическите процеси в конкретни региони. Но единственото реално спасение на потребителите и от големите, и от малките в бранша се оказва съдебната зала, защото много от договорите не минават съдебния тест и се оказват нищожни.

Колко взимаш и колко връщаш? 

• През май 2024 г. клиент сключва договор с "Фератум" за кредит от 5000 лв. Сумата за връщане за 18 месеца е 6750 лв. (23.33% ГПР). Неразделна част от договора, цитиран в сигнал до Mediapool, обаче е договор за гаранция (поръчителство) с Multitude Bank p.l.c. Малта, като възнаграждението за гаранта е 5300 лв. за същите 18 месеца. То се плаща заедно с месечните вноски по кредита. Така реално кредитополучателят трябва да върне общо 12 050 лв. Подобен случай от 2022 г., но със заем от 6000 лв., е описан в дело пред Софийския райнонен съд. Лихвата по него е 35%, ГПР - 49.66%, а възнаграждението за гаранта - допълнителни 5940 лв.
  През април 2023 г. Д. М. Д. тегли кредит от 2000 лв. за 18 месеца при фиксирана лихва 40.05% и ГПР 48.01% от "Сити Кеш" ООД с обща сума за погасяване 2819.30 лв. Изискване по договора обаче е клиентът да предостави банкова гаранция или поръчител с осигурителен доход, равен на най-малко 7 пъти от размера на минималната работна заплата. В случай на неизпълнение кредитополучателят дължи неустойка заедно с погасителната вноска в размер на още 4038.70 лв. Така общата дължима сума за кредит от 2000 лв. става 6858 лв.
  През февруари 2024 г. клиент на "Кредисимо" тегли заем от 5000 лв. при лихва 40% и ГПР 48.21% с обща дължима сума 7410.86 лв. В допълнение към договора за кредит е сключен и договор за поръчителство с "Ай Тръст" ЕООД с възнаграждение по договора допълнителни 4178.39 лв. Така общата сума за връщане на заема от 5000 лв. реално става 11 589.25 лв.
  През 2020 г. клиент на "Профи Кредит България" тегли заем от 5000 лв. с годишна лихва 37.76% и ГПР 41%. Към договора за кредит е предвидено и заплащане на възнаграждение за допълнителните услуги "Фаст" (1500 лв.) и "Флекси" (2400 лв.) на обща стойност 3900 лв.
  През 2023 г. "Изи Асет Мениджмънт" (Easy Credit) отпуска заем на клиент от 800 лв. с лихва 35% и ГПР 41.18% с обща дължима сума 877.37 лв., на 13 вноски. Съгласно договора за заем клиентката сключва и договор с "Файненшъл България" ЕООД за поръчителство, като дължащото се възнаграждение е в размер на допълнителни 383.63 лв. Така при кредит от 800 лв. жената трябва да върне общо 1261 лв.
  През 2015 г. клиент тегли заем от "Кеш Кредит Мобайл" ЕООД (Cash Credit) в размер на 1200 лв. при фиксирана лихва от 40.05% и ГПР 50%, като по договор се изисква поръчителство и клиентът сключва допълнителен договор с "Кредит Гаранция" ЕООД, по който дължи допълнителни 828 лв.
  Реалното оскъпяване често е между 150% и 250% 

Всички изброени случаи са от реални договори с потребители, повечето от които - стигнали до съд. Mediapool поиска коментар от съответните финансови институции. Нито една от тях не отрече това да са реални казуси от тяхната практика, но всички, с изключение на "Мениджмънт Файненшъл Груп" (MFG - компанията-майка на Easy Credit), не коментираха защо допълнителните услуги не влизат в обявения от тях "Годишен процент на разходите" (ГПР), който би трябвало да показва крайната цена на заема (с лихвата и всички такси и комисиони).

Според MFG по силата на съответните евродирективи цената на предлаганата от "Файненшъл България" ЕООД услуга не подлежи на включване в калкулацията на ГПР. "Неясните формулировки обаче, които са отчетени и един от поводите за изработването на новата Директива за потребителските кредити, позволяват различното тълкуване. То на свой ред води до противоречива съдебна практика, пример за каквато е цитираното съдебно решение", казаха оттам.

Споменатите фирми за бързи кредити са сред най-големите и най-известните в бранша и повечето от тях са членове на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК). В публичния регистър на Българската народна банка (БНБ) обаче фигурират около 200 дружества, отпускащи бързи кредити на граждани.

Естествено, проблемите при такова стихийно развитие на нишата и държава, която е изпуснала юздите, са многобройни.

Проблем №1 очевидно е цената на кредита. В закона има таван на всички разходи по бързия кредит (ГПР) – петкратният размер на законната лихва. Така таванът се движеше се между 50% и 60% през последните години, а за април 2025 г. е 61.95%.

Оказва се обаче, че ограничението масово не се спазва и реално клиентът трябва да върне най-често между 2.5 и 3.5 пъти първоначално изтеглената сума, тоест оскъпяването е между 150% и 250% за целия срок на заема. И това се отнася за напълно изрядните клиенти, които нямат просрочия. Поне това показва практиката на адв. Богомил Йорданов, който от години се занимава с проблемите на клиентите на бързите кредити и е публикувал десетки видеа във Фейсбук, за да информира потребителите къде са "уловките" по отношение на цената в различните компании и как хората да разберат какво реално подписват, когато теглят бърз кредит.

Въпреки съветите, които дава, Йорданов не може да се оплаче от липсата на клиенти. Хубавото е, че ако се обърне към адвокат, шансът на потребителя да се оттърве от голяма част от дълга е огромен. Причината е, че в стандартния случай съдилищата масово обявяват за нищожни договорите за кредит, в които истинската цена е прикрита чрез подписване на договори за гаранция или допълнителни услуги, които са с възнаграждение, понякога по-високо от самата главница на заема. Така клиентът връща само чистата сума на това, което е взел.

Кой стои зад бизнеса с бързи кредити?

Мащабите на България се оказват малки за бизнеса за бързи кредити. Няколко от силните в бранша компании са чужди инвеститори у нас, но немалко други са български инвеститори в чужбина, изнесли бизнес модела си не само на Балканите и в Европа, но също във Филипините, Южна Африка, та чак до Мексико и Латинска Америка. Какво показват отчетите на част от най-големите компании в сектора?

Credissimo с бизнес в Северна Македония, Испания и Колумбия 

Създател, основен акционер и действителен собственик на "Кредисимо" ЕАД (Credissimo) е Сокол Янков, който има и други бизнеси, особено в сферата на недвижимите имоти. Бившата колекторска фирма на Янков "Глобекс Колект" вече е заличена, но пък свързана фирма се води "Кей Колект", която също се занимава със събиране на вземания.

Друга компания от групата е "Ай Тръст", която редовно се явява като гарант на заемите от "Кредисимо" и чийто действителен собственик през малтийски холдинг е именно Сокол Янков. "Кредисимо" контролира и "Максо България", известно с марката "Maxo.bg" – дружество, занимаващо се основно с финансов лизинг (особено на автомобили), отпускане на заеми и факторинг.

Бившият директор в "Кредисимо" Константин Кръстев, заради чието име компанията бе спомената в разследване на бТВ за фондацията "ХелпКарма" през 2020 г., не е шеф в дружеството от 2019 г., сочат данни в Търговския регистър.

През август 2021 г. Сокол Янков става почетен консул на Колумбия у нас, но през март 2024 г. е сменен с Теодор Тотев.

"Кредисимо" контролира и няколко дружества в чужбина: ФД "Кредисимо ДООЕЛ Скопие" (Северна Македония), "Кредисимо Полска" (със седалище във Варшава), "Кредисимо Колумбия" С.А.С (със седалище в Богота) и "Кредисимо Испания" (със седалище в Мадрид). Основната дейност на македонското, полското, испанското и колумбийското дружество е отпускане на кредити на физически лица. През септември 2024 г. обаче полското дружество е ликвидирано.

За разлика от банките, при които приходите от лихви в пъти надвишават приходите от такси, при бързите кредити често е обратното – приходите от такси и комисиони понякога в пъти надвишават в пъти приходите от лихви, което означава, че при тези продукти лихвата не е особено точен показател за цената.

През 2023 г. "Кредисимо" е обявило 63.7 млн. лв. приходи на групата, от които 46 млн. лв. от такси и комисиони и 16.7 млн. лв. – от лихви, става ясно от последния публикуван финансов отчет на дружеството. Любопитното е, че най-голямото приходно перо на групата са приходите от възнагражденията по договорите за поръчителство – 33.7 млн. лв.

Загубите от обезценки на кредити през 2023 г. са нетно 22.6 млн. лв. Това е по-малко от административните и оперативните разходи на групата за годината, които са над 27 млн. лв.

Печалбата на групата за 2023 г. след данъци е малко над 10 млн. лв., което е ръст от 41.5% на годишна база.

Към края на 2023 г. групата "Кредисимо" има в активите си вземания от клиенти на стойност 53.5 млн. лв. и вземания по лизинг за още 13.5 млн. лв. Общо просрочените вземания по кредити на групата в края на 2023 г. са 42 млн. лв., от които сериозно просрочени (над 180 дни) са близо 17 млн. лв.

За реклама и маркетинг на бързите кредити през 2023 г. групата "Кредисимо" е платила 4.6 млн. лв.

Финтех иновациите на Cash Credit - от Филипините до Латинска Америка 

Основател на друга от известните компании в бранша ("Кеш Кредит Мобайл" ЕАД) с наложената марка "Cash Credit" е известният (особено от периода на кметуването на Бойко Борисов в София) бизнесмен Георги Крумов, който през годините е влизал и излизал от различни инвестиции и проекти у нас и по света. В България името му се свързва основно с инвестиционния фонд "Екуест" (или "Икуест"), който през 2007 г. купи от фирми на Румен Гайтански-Вълка през "Новера" трите компании, които държаха концесионните договори за почистването на София - ДИТЦ, "Волф" и "Чистота".

"Кеш Кредит" е известен с модела си на отпускане на бързи микрокредити в партньорство с телеком оператори - иновация, която фирмата изнася и в други части на света, включително в Азия, в Южна Африка, а в последно време - и в Латинска Америка. Целта е не само кредитите да се отпускат бързо и удобно, но компанията лесно да оценява кредитоспособността на клиентите си, изполвайки готовите данни на телекомите. Едва ли е случайно, че "Кеш Кредит" се хвали, че отпуска заеми "само на изрядни платци".

Скрийншот от уебсайта на основаната от Диана Крумова във Филипините компания Finscore

Според последния отчет в Търговския регистър дружеството се финансира най-вече през платформата Mintos - финтех компания, регистрирана в Рига, която дава възможност на дребни инвеститори (обикновени граждани) да влагат парите си в микс от традиционни и по-екзотични финансови активи - например в компании за бързи кредити, в ETF фондове, в недвижими имоти, смарт кеш и т. н. Реално "Кеш Кредит" e едно от дружествата в микса, в което инвеститорите могат да влагат парите си.

В даден момент от историята на "Кеш Кредит" в управлението на компаниите, свързани с марката, са били и дъщерите на Георги Крумов, особено по-голямата. Именно Диана Крумова успява да пренесе бизнес модела на "Кеш Кредит" в Далечния Изток - чак на Филипините. От нейни интервюта става ясно, че тя създава дружество Cash Credit Philippines, което в даден момент е работило под марката "Pera Agad". Към днешна дата сайтът на дружеството не работи, но пък през 2018 г. Диана Крумова основава друга финтех компания на Филипините - FinScore. През 2023 г. българката - "визионер във финтеха", продава FinScore и се присъединява към друга финтех платформа със седалище в Мадрид - MyneHub Ventures, в партньорство с Liberty Latin America - регистриран на Бермудските острови водещ телеком за Латинска Америка, опериращ в над 20 държави.

"Установихме, че поведението и репутацията на даден абонат на мобилен оператор предсказва точно и поведението му като кредитополучател. През 2016 г. ръководех екипа за Югоизточна Азия на Cash Credit, където стартирахме първите операции във Филипините. Завършихме много успешен пилотен проект за отпускане на необезпечени кредити на повече от 50 000 филипинци, които нямаха достъп до банкиране към онзи момент, в сътрудничество с водещия телекомуникационен доставчик", споделя през 2020 г. Диана Крумова пред изданието "The Fintech Times". 

Според последните отчети на "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, които са за 2023 г., брутният портфейл на дружеството преди провизии е 12.3 млн. лв., а активите му възлизат на 11.9 млн. лв. За 2023 г. дружеството отчита счетоводна печалба в размер на 1.1 млн. лв. Приходите от дейността за годината са 4.6 млн. лв.

"Кредит Гаранция" е фирма за гаранционни сделки, която в даден момент е била собственост на "Кеш Кредит България" ЕООД, но от 2014 г. насам е собственост на "София Венчър Груп" АД. Според отчета на "Кредит Гаранция" за 2022 г. приходите от дейността му са 17.6 млн. лв., а печалбата - 0.24 млн. лв.

Easy Credit: Печалба, завидна дори за банка 

Действителни собственици на "Изи Асет Мениджмънт", което работи с марката Easy Credit, са Неделчо Спасов и Станимир Василев, всеки от които притежава косвено 44.31% от акциите на компанията.

Двамата са действителни собственици и на компанията-майка на Easy Credit - "Мениджмънт Файненшъл Груп" (MFG), която има и други бизнеси във финансите освен бързи кредити. Тя развива отделно и други брандове като "Вива Кредит" (Viva Credit) и "Бяла карта", но тъй като те са базирани на различни бизнес модели, се реализират през различни дружества в групата MFG, разясни пред Mediapool Ивелина Кавурска, директор "Групови проекти и стратегическо развитие" в MFG.

Групата е активна в седем европейски държави: България, Румъния, Украйна, Полша, Северна Македония, Испания и Хърватия, а от началото на 2025 г. - и в Мексико (с "Бяла карта"). В портфолиото на групата влизат компании и брандове като Easy Credit, Бяла Карта, Viva Credit, Fintrade, АКПЗ ("Агенция за контрол на просрочени задължения", колекторска агенция, б. р.), P2P лендинг платформата iuvo, инвестиционната компания MFG Invest, която се търгува на beam пазара на БФБ с борсов код MFG, застрахователното дружество "Инстинкт" и др.

Последният консолидиран финансов отчет на "Изи Асет Мениджмънт" (Easy Credit) е за 2023 г. Реално в момента, освен в България, компанията за бързи кредити работи на пазарите в Украйна, Румъния, Полша, Северна Македония, Хърватия и Испания. "Имаме и амбициозни планове за геоекспанзия, която включва и други континенти – Азия, Южна Америка и др.", заяви още Ивелина Кавурска.

През 2016 г. "Изи Асет Мениджмънт" регистрира и компания в Мианмар, но тя е ликвидирана през януари 2023 г., става ясно от отчетите. През 2019 г. е учредена и компания в Мексико, а през 2021 г. - и в Албания, но към днешна дата те нямат активни операции.

"На всеки от пазарите, в които имаме присъствие, се наблюдава засилена потребителска защита и сходства в законодателната уредба. Прави впечатление уеднаквяване на законодателството с европейското дори в държави, които не членуват в ЕС. Все пак всяка държава е въвела различни режими за небанково и потребителско кредитиране, в т. ч. и по отношение на цената на краткосрочните заеми на ниска стойност. Някои от ограниченията, като например тези в Румъния, можем да определим като по-ефективни и лесно приложими", добави Кавурска.

Според отчетите към края на 2023 г. групата "Изи Асет Мениджмънт" има на трудов договор 3108 служители, както и към 200 офиса в България. Печалбата за 2023 г. е 54 млн. лв. - сума, на която могат да завидят дори някои банки. Тя се оформя на база приходи от лихви и такси в размер на 252 млн. лв.

Активите на групата са доста сериозни - близо 342 млн. лв. От тях микрокредитите на физически лица са 171 млн. лв. И тази група отчита солидни суми за реклама и маркетинг - 8.7 млн. лв.

Гаранциите по кредитите на Easy Credit се дават обичайно от "Файненшъл България" ЕООД, което е дъщерно дружество на "Изи Асет Мениджмънт".

City Cash: Три в едно - бързи кредити, хазарт, заложни къщи 

Според Търговския регистър действителните собственици на "Сити Кеш" (City Cash) през "Ем Ви Еф Холдинг" са Мартин Велев и Даниел Лечев - син и брат на бившия министър на спорта и избрана за шефка на БОК Весела Лечева, както и техният съдружник Веселин Чолаков.

Велев и Лечев са известни и с това, че през същия холдинг са действителни собственици на хазартната компания "Сезам Онлайн" (Sesame). Холдингът се занимава не само с хазарт, но също със строителство на жилища в България и Словения, хотелиерство, както и с предоставяне на небанкови потребителски кредити в Румъния, Северна Македония и Испания, пише в годишния доклад за дейността на "Ем Ви Еф Холдинг" за 2022 г.

През 2022 г. "Сити Кеш" придоби и друга фирма за бързи кредити - "Кредирект" (CreDirect).

Приходите от финансови услуги на "Сити Кеш" през 2023 г. са 111 млн. лв., но след разходите за обезценка (33 млн. лв.), както и останалите разходи печалбата на компанията за годината е близо 10 млн. лв. след данъци. Активите на компанията в края на годината са 46 млн. лв.

Свързани лица с българската компания са също компаниите "Флекс Кредит" в Северна Македония и Босна и Херцеговина, "Кредирект Престамос" в Испания, "Флекс Файненшъл" в Молдова и в Румъния, "Кеш Пойнт", "Кеш Пойнт Заложни къщи", "Финстарт" и др.

Чуждите инвеститори 

На пазара у нас в момента силна активност има и от страна на чужди инвеститори.

Например "Фератум България" ЕООД (Ferratum) е собственост на компанията-майка от Финландия "Мултитюд" СЕ.

"Фератум" регистрира сравнително малки обеми на фона на останалите в бранша. Приходите от лихви са 5.4 млн. лв., а общо приходите - 6.4 млн. лв. Печалбата е 0.85 млн. лв. Активите на дружеството са малко под 11 млн. лв.

Поръчител по кредити на "Фератум" се явява "Мултитюд Банк", Малта (Multitude Bank p.l.c., предишно име "Фератум Банк"). През 2022 г. малтийското финансово разузнаване съобщи, че "Фератум Банк" е глобена заради неспазване на изисквания на малтийския закон срещу прането на пари.

"Профи Кредит България" (Profi Credit) е собственост на чешката "Профиреал Груп". Компанията посочва, че отпуска необезпечени потребителски заеми на граждани в размер от 1000 до 5000 лв. със срок на връщане от 4 месеца до 3 години. Продуктите са насочени към високорискови клиенти. Средният отпуснат кредит през 2023 г. е бил 1400 лв. 0.1% от портфейла на "Профи Кредит" са ипотечни заеми със среден размер 24 000 лв. В последно време дружеството развива и рекламната платформа everlike, която дава възможност на клиентите да сравняват и заявяват бързи кредити от различни компании. Освен това компанията развива дейност като посредник на пенсионни фондове и предлага към кредитите си застраховки "Живот".

През 2023 г. "Профи Кредит България" е предоставило над 20 000 кредита на обща стойност 38.6 млн. лв. Лихвените приходи са близо 21 млн. лв., а загубите от обезценка възлизат на близо 13 млн. лв. Нетният доход от допълнителни услуги, предоставяни от дружеството, е близо 10 млн. лв., а печалбата за годината - 3.7 млн. лв. Активите на "Профи Кредит" са малко над 41 млн. лв.

Друг от чуждите инвеститори в сектора е "Вивус.БГ" (Vivus), собственост на "Ти Би Ай Банк" (TBI Bank), която пък има сложна чуждестранна собственост. Като действителен собственик на "Вивус.БГ" и на "Ти Би Ай Банк" се води гражданинът на Латвия Едгарс Дупатс. Приходите от лихви на "Вивус.БГ" за 2022 г. са малко под 10 млн. лв., а печалбата за годината - близо 3 млн. лв.

Браншът иска алтернатива на ГПР 

Големият въпрос е що за държава е тази, която допуска ежедневно да се сключват стотици или хиляди договори, които заради ГПР, ако стигнат до съд, има много голяма вероятност да се окажат нищожни.

Именно защото вече "ножът е опрял до кокала", Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК) официално се обяви за промяна в закона, която да смени сегашния неработещ (според нея) показател за цената на кредита в микрокредитирането – Годишният процент на разходите, ГПР, с далеч по-прозрачен показател – например крайната сума за връщане да бъде процент от главницата.

Въпросът е обаче доколко това изобщо е възможно и дали също няма да се заобикаля. Все пак ГПР не е хрумка на българския парламент, а е задължение по евродирективата за потребителските кредити. Факт е, че тя не важи за заеми под 200 евро и не въвежда таван на ГПР, но пък тавани има в много европейски страни.

Никой не отрича, че е добре хората с по-ниски доходи да имат достъп до бързи кредити, вместо да се налага да се хвърлят в лапите на лихварите. Още повече че с ключово тълкувателно решение Върховният касационен съд се произнесе, че лихварството вече не е престъпление в България!

Нужно е обаче е цената на кредита да е ясна, безспорна от самото начало и да е приемлива. Затова от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК) предлагат при микрокредитирането ГПР да бъде заменен с друг показател за цена. "Възприетият в действащото законодателство модел, а именно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, не е удачен по отношение на кредити, отпускани за кратки периоди и в малки размери. За тях е по-удачно да се въведе лимит на общия разход по кредита, който лимит да представлява някакъв ясен, фиксиран процент от главницата. Така ще има яснота за потребителите и предвидимост за бизнеса, каквито именно са и изискванията на новата директива за потребителските кредити", коментираха пред Mediapool от асоциацията.

Според нея таванът на ГПР е нереалистично нисък и не покрива разходите за дейността на компаниите, когато става дума за микрокредитиране в малки размери с кратки срокове на изплащане. "При тези продукти дори пренебрежимо малко оскъпяване в абсолютни стойности се измерва с ГПР в стотици и дори хиляди проценти. На скорошната конференция, организирана от в. "24 часа" представихме следния житейски пример за илюстрация. Ако вземем от приятел 200 лв. назаем и ги върнем след 14 дни с една кутия бонбони и сок на обща стойност 20 лв., то тази приятелска транзакция има ГПР от 971%. Законовото ограничение е близо 63%, 15 пъти по-малко. Голяма част от т.нар. бързи кредити са именно в сходни размери и срок на погасяване", коментираха от АОНК.

Оттам допълниха, че законът в момента не забранява сключването на допълнителни услуги към кредита, ако те са поискани от клиента. "Голяма част от неяснотите относно оскъпяването и трудностите на клиента да прецени цената на кредита се дължи на проблемите в Закона за потребителския кредит, по който ние от АОНК предлагаме работещи промени", твърдят от асоциацията.

Оттам не са съгласни с твърдението, че има трайна съдебна практика, при която договорите за кредит с допълнителни услуги към тях (за поръчителство или други) да се обявяват за нищожни заради невключването на допълнителните възнаграждения в ГПР. "Нашият опит със сигурност не показва преимуществено обявяване на договорите за нищожни", коментираха от АОНК. От "Мениджмънт Файненшъл Груп" (Easy Credit) също коментираха, че съдебната практика е противоречива и че нито Законът за потребителския кредит, нито съдебната практика забраняват кредиторът или трето лице да предлага допълнителните услуги на заемателя срещу такса.

Според юристи, с които Mediapool се свърза обаче, стотиците съдебни решения, обявяващи договори за бързи кредити за нищожни само защото в ГПР не е вписана цената на допълнителните услуги към заема, е отражение на практиката на Върховния касационен съд и Съда на Европейския съюз (виж в карето). 

Санитарки и пенсионерки се оказват ЕТ с "бизнес" кредити 

Нерешените въпроси на сектора обаче не свършват с цената.

От съдебни решения (например решение №26 от 22.02.2024 г. на ВКС по дело 1253/2023 г.) е видно, че има и невероятни случаи, при които хора, затънали в дългове (в случая - гражданка, работеща като санитар), се регистрират като еднолични търговци и им се отпускат "бизнес" кредити, за които не важи потребителската защита и споровете по които се решават от арбитражи. 

В друг подобен случай (решение №175 от 25.10.2024 г. на ВКС по дело 1627/2023 г.) 70-годишна пенсионерка с дългове, за която съдът няма данни някога да е извършвала търговска дейност, е регистрирана като ЕТ дни преди тегленето на "бизнес" кредита на стойност 23 264.94 евро, към който има и ипотека. От арбитраж жената е осъдена да върне на "Лено" АД 162 828.89 лв., но през 2024 г. ВКС обявява за нищожно арбитражното решение, тъй като счита, че ищцата е сключила договора за кредит като потребител. 

Освен това има не едно и две оплаквания, че някои от фирмите и сайтовете за кредити отпускат заема набързо срещу лична карта, без да предоставят необходимите документи, което затруднява търсеното на правата впоследствие.

Лесното раздаване на бързи кредити от стотици институции само срещу лична карта отваря и полето за злоупотреби. Нищо не пречи само за ден човек да изтегли 4-5 бързи кредита, тъй като БНБ все още не може да реши проблема с бавното обновяване на данните в Централния кредитен регистър (до 5 дни от сключването на договора за заем).

Проблем има и заради законодателството срещу прането на пари, защото фирмите за бързи кредити са задължени лица по закона, а отпускане на заем за 5 минути срещу лична карта не звучи като сериозно усилие за проверка на клиента.

Това е голям проблем и за хазартно зависимите, които могат да натрупат по този начин огромни дългове само за часове. Според психолози вече може да се говори дори за зависимост към бързите кредити.

Освен това сега няма ограничения за видовете бизнеси, които може да съвместява собственикът на фирма за бързи кредити - например хазартен оператор, колекторска агенция, заложна къща и т. н. А силовите методи за събиране на кредити при по-сенчестата част от сектора, отдавна са прелели чашата на търпението на хората.

Проблемът с "лицензите под наем": Има причина да няма 200 банки в България 

И ако практиките на големите и известните фирми в бранша са предмет на съдебни дела заради цената на кредитите, какво да се каже за всички останали будки за кредити, които понякога дори не предоставят необходимата документация на клиентите.

"Много от будките, които споменавате, използват т.нар. "лицензи под наем" или "франчайзи", за да заобикалят изискванията при регистрация пред БНБ съгласно Наредба 26 за финансовите институции, Закон за кредитните институции и други приложими норми . Обикновено това е съпроводено и с други полулегални лихварски практики, в някои случаи дори използване на улични, дори силови методи за събиране на вземания. АОНК полага усилия, за да предупреди за съществуването на подобни заобиколни пътища за навлизане на пазара. Редовно подаваме сигнали за такива и други нарушения в пазара на микрокредитиране. Напоследък чухме и заявки от законодателя, че ще се работи за пресичане на "лицензите под наем", коментираха от асоциацията.

На въпрос на Mediapool към БНБ "Има ли на пазара фирми, които отпускат бързи кредити на физически лица, без да имат регистрация и кой орган следи за това", от централната банка отговориха, че "БНБ, в качеството си на административен орган с ясно определена от закона функция, осъществява наблюдение по отношение на дружествата, подлежащи на вписване в регистъра по чл. 3а от Закона за кредитните институции, в рамките на своята компетентност". Оттам допълниха, че вписване в регистъра се налага само при наличие на законовите изисквания, ключово от които е съответната дейност (например отпускането на кредити) да е "съществена за дружеството".

От БНБ допълниха, че контролът им е насочен към "установяване на ясен и законен произход на средствата, формиращи регистрирания капитал на институциите, проверка на представяните в БНБ финансови отчети, с цел изчисляване на съществената дейност на дружествата, определяща ги като финансови институции, контрол на изискването за поддържане на собствен капитал по всяко време в размер не по-малък от минимално необходимия". Централната банка осъществява и контрол за спазване на изискванията за необходимата квалификация, професионален опит и репутация на управляващите и представляващите финансовата институция лица, както и на изискванията за надеждност, финансова стабилност и репутация на лицата, които притежават квалифицирано дялово участие в капитала на дружеството или са действителни собственици. За проверки на място на будките за кредити не се съобщава.

АОНК настоява за вдигане на капиталовите изисквания за регистрация на финансова институция, което вероятно би консолидирало пазара. "Към момента това е 1 млн. лв. (колкото един тристаен апартамент в София), което към днешна дата не отговаря на инфлационните реалности и не покрива целта на закона за финансова стабилност на акционерите. В резултат, виждаме над 190 регистрирани финансови институции (като са се увеличили от 173 към 30.09.2024 г. на 190 към 31.12.2024 г.), което за мащабите на нашия малък пазар, е твърде много. Има причина да няма 200 банки в България", казват от асоциацията. Факт е, че силната конкуренция в пазарната икономика е хубаво нещо, но когато това води до невъзможност за контрол и спазване на правилата, едва ли е от полза за потребителите.

От АОНК не смятат, че мащабната проверка на Комисията за защита на потребителите на сектора, обявена преди Нова година, е подобрила ситуацията. 

"За съжаление, тази проверка не засегна истински наболелия проблем с нелоялните практики от участниците на пазара, които на практика съществуват в някаква паралелна действителност- не са регистрирани и няма мониторинг от БНБ, не подават нужните справки пред Централния кредитен регистър, което съществено изкривява финансовата картина в страната, не правят справки в регистрите за целите на оценка на кредитоспособност и идентификация на потребителите, не плащат данъци, не е ясен произхода на средствата, с които оперират, да не говорим за методите на събиране на вземанията, които противоречат не само на правото, но и на всякакви човешки граници. Именно последните често са обект на различни репортажи и примери, като грешно тези нелегални образования се причисляват към легално опериращите във финансовия сектор", казаха още от асоциацията.

Юристи обаче споделят, че действията на КЗП не са за пренебрегване и тепърва ще дадат резултат, когато напредне процедурата по заведените колективни искове.