Слуховете за Трета световна война са силно преувеличени

Руски експанзионизъм, растящо напрежение между Съединените щати и Китай, бурето с барут в Близкия изток, към което сега трябва да добавим и оттеглянето на Доналд Тръмп от Европа... Международният климат никога не е изглеждал толкова тревожен след Студената война.

Но в своята завладяваща книга "Световната война няма да се състои", която излезе на 26 март, Фредерик Ансел преобръща с главата надолу пророците на края на света и ни уверява, че сценарият за глобален конфликт остава много малко вероятен. Професор в Института по политически науки в Париж и колумнист на френския вестник L'Express, Ансел обяснява геополитическите причини, които му дават известен оптимизъм.

L"EXPRESS: Въпреки че международната ситуация е особено тревожна, в тази книга Вие ни уверявате, че Третата световна война вероятно няма да се състои. Защо?

ФРЕДЕРИК АНСЕЛ: Първо, в геополитиката никога няма гаранция, че ще се случи най-лошото. В историята вече сме виждали кризи, по-сериозни от тази, която преживяваме, да се разрешават от само себе си. На първо място, трябва да поставим под въпрос интереса към апокалиптичната поза. Песимизмът не решава нищо. Ако пророците на края на света могат да ни помогнат да разберем по-добре конкретна криза, те биха могли да бъдат полезни. Но за да разберем настоящата ситуация, е по-добре да поставим фактите в перспектива. Военните сблъсъци в определена област - както сме виждали от години в Близкия изток, Судан или Конго - не предполагат избухването на въображаем Армагедон или глобален хаос.

L"EXPRESS: Русия на Владимир Путин, със своите експанзионистични амбиции, днес представлява сериозна заплаха за мира в Европа. Това не е ли обезпокоително?

ФР. АНСЕЛ: В тази книга опровергавам идеята, че е вероятна нова световна война, но не поставям под съмнение идеята, че конфликти ще възникват или ще се задълбочават. Това винаги е било така през цялата история, още от времето на първите шумерски градове! От военна и политическа гледна точка националистическа Русия на Владимир Путин представлява заплаха за демокрациите като цяло и в частност за Източна Европа. Въпреки това, парадоксално, рискът от международно разширяване на украинския конфликт намаля след завръщането на Доналд Тръмп на власт. Ако Съединените щати и Русия се споразумеят, дори по неприятни теми като това американците да изоставят Украйна, задължителното условие за нова световна война става много по-малко реалистично.

Внимание: Ако този риск намалее в краткосрочен план, сега възниква въпросът дали в дългосрочен план тази американска политика на игнориране на повечето от своите съюзници, поне на европейския континент, няма да провокира увеличаване на империалистическите амбиции на Москва поради баланса на силите, който стана по-благоприятен след оттеглянето на Америка.

L"EXPRESS: Противниците на военната помощ за Украйна често се позовават на сценария от 1914 г. Като лунатици ние сме въвлечени в най-лошата фатална спирала. Какво мислите?

ФР. АНСЕЛ: Това е, което аз наричам синдром на лятото на 1914 г., а именно каскадата от обявяване на война, причинена от плетеницата от военни съюзи на европейския континент. Сегашната ситуация обаче е коренно различна от тази, която преобладаваше в началото на 20 век! Всъщност единственият многонационален военен съюз, действащ в момента на планетата, е НАТО, който сега е заплашен от Тръмп. В случая с Украйна и Русия няма схема за интегриран съюз, както беше през 1914 г. Това важи и за Шанхайската организация за сътрудничество, за ECOWAS (Икономическа общност на западноафриканските държави) и дори за ОНД (Общност на независимите държави, бивш СССР). Зад Москва няма последователна система от съюзи. Доказателството е, че изправен пред изключително сериозни военни неуспехи в Украйна, Путин беше принуден да призове руски затворници, чеченски ислямисти, непалски наемници и сега севернокорейски войници. Честно казано, това е една от причините да съм обективно оптимист за много ниската вероятност за глобална война. Балансът на силите става все по-малко многостранен; Повечето съюзи ще бъдат формирани между две държави.

L"EXPRESS: Няма ли нарастваща конфронтация между либералните демокрации и авторитарните режими, които все повече си сътрудничат, за да променят световния ред в своя полза?

ФР. АНСЕЛ: Винаги съм смятал, че пропастта между демокрациите и авторитарните режими е само една от обяснителните променливи на глобалните властови отношения и че не е основната. От една страна, през последните десетилетия западните демокрации имаха за приятели, клиенти и понякога съюзници непримирими диктатури, особено в арабския свят и Субсахарска Африка. От друга страна, това, което сега се нарича "глобален юг" или "проруски блок", няма интегритет. Китай и Индия технически са във война за Кашмир и докато Северна Корея, една нелепа диктатура, изпрати някои (посредствени) войски в Русия, никой друг авторитарен режим не го е направил. И ако погледнете резултатите от гласуването в ООН, мнозинството авторитарни държави осъдиха Русия или се въздържаха! Само седем държави винаги са я подкрепяли... Така че това е просто геополитическа променлива, а не обяснителна таблица за всичко.

L"EXPRESS: Според една популярна теория, "Капанът на Тукидид", двете доминиращи сили, а именно днес Съединените щати и Китай, са въвлечени в конфликт...

ФР. АНСЕЛ: За разлика от двете безсмислени концепции за "сблъсъка на цивилизациите" и "края на историята", теорията на Греъм Алисън "Капанът на Тукидид" е интелектуално стимулираща. Но в тази теза има два основни нюанса. Първо, по времето на Спарта и Атина нито една от воюващите страни не е имала такава разрушителна сила като другата, което е довело до собственото им самоубийство. Ядрените оръжия променят всичко. Много малко политически режими се съгласяват да се самоубият, какъвто беше случаят с късния Трети райх или ДАЕШ. Съединените щати и Китай, включително при Тръмп и Си Дзинпин, продължават да бъдат ръководени от минимално рационални лидери. Второ, историята емпирично е доказала, че сблъсъкът между водещата световна сила и нововъзникващ съперник не е неизбежен. През 19 век британските стратези смятат, че е необходимо да се попречи на възхода на Съединените щати, за да не бъдат изпреварени от тях. Обединеното кралство обаче не атакува. Когато една световна сила е изправена пред възхода на "претендент", чиито ценности не са твърде далеч от нейните собствени, тя не попада автоматично в този капан на Тукидид.

L"EXPRESS: Защо наричате сблъсъка на цивилизациите чиста "фантастика"?

ФР. АНСЕЛ: Режимите и правителствата могат да играят на терена на цивилизационните страхове и да ги използват като пропаганден инструмент. От емпирична гледна точка обаче е невъзможно да се посочи пример за война, започнала единствено поради цивилизационно разцепление. Нагоре по течението много по-често се сблъскваме с политически, идеологически и понякога икономически въпроси. Във всеки случай би било абсолютно глупаво за един режим да загуби властта си или част от богатството си и народа си, защото иска да води война извън границите си поради единствената причина, че противниковото население има различен цвят на кожата или се придържа към различни кулинарни, модни или езикови традиции...

L"EXPRESS: Доналд Тръмп изглежда е хвърлил око на Нобеловата награда за мир в опита си да наложи прекратяване на огъня в Украйна. Но не е ли той рисков фактор за глобалната стабилност поради своята непредсказуемост?

ФР. АНСЕЛ: Едно от направленията на неговата политика в международните отношения, освен меркантилизма, е и отказът от изпращане на американски войници извън националните граници. Това автоматично намалява риска от военни сблъсъци между американски войски и китайски или руски войници. Така призракът на Третата световна война се отдалечава. Но, разбира се, Тръмп има постоянни противоречия. Ако не изпрати войски, той няма да може да анексира Гренландия, да изгони палестинците от Газа или политически да превземе Панама... Трябва отново да се запитаме дали това американско изтегляне е положително в дългосрочен план, знаейки, че през цялата история е имало справедливи войни. Ако, например, се случи истински геноцид и на Съединените щати не може да се разчита - както се случи в Руанда през 1994 г. - подобно американско въздържане би имало морално катастрофални последици. Но призракът на глобалния конфликт неизбежно се отдалечава. Освен това непредсказуемостта на Тръмп може да се възприеме от опонентите на Америка като дразнеща и дори опасна. Да организираш своята непредсказуемост означава да създадеш вид дипломатическа мъгла, точно както има мъгла от войната. От тази гледна точка е възможно това да забави потенциалните военни амбиции както на Китай, така и на Русия. Ако Китай нападне Тайван, какво ще направи Тръмп? Ние не знаем нищо за това. Но ако Путин не спазва вероятното предстоящо примирие в Украйна, няма гаранция, че Тръмп няма да побеснее и да реши радикално да промени украинската си политика, чувствайки се унизен. Това, което е сигурно, е, че в очите на Си Дзинпин тази непредсказуемост, особено в Индо-тихоокеанския регион, не е добра новина. Тръмп обаче не е никак непредсказуем по отношение на НАТО и Европа, тъй като той явно иска скъпоструващата война в Украйна да свърши и европейските страни да плащат сами за собствената си отбрана, така че тя вече да не струва нищо на Съединените щати. Но той никога не е заемал подобни позиции за Индо-тихоокеанския регион. Защо? Защото Япония и Южна Корея са платежоспособни и купуват и инвестират много в САЩ! Затова Китай засега не проявява голяма активност.

L"EXPRESS: Медиите на Венсан Болоре обвиниха Еманюел Макрон в поддържане на войнствена реторика, която рискува да се изроди...

ФР. АНСЕЛ: Много от инициативите на президента в областта на външните отношения могат да бъдат критикувани. Но не може да се оспори неговата последователност по отношение на Европа като сила. Той беше избиран два пъти с платформа, която приоритизира необходимостта от стратегическа автономия за Европа... Нещо повече, аз съм от тези, които смятат, че демонстрацията на слабост в действителност е войнствена и призовава към война. Възпирането, независимо от степента му, остава най-доброто препятствие пред империалистическата воля на авторитарните държави. Предвид отказа на Америка да защити Европа, руската инвазия в Украйна и хибридната война, водена от Москва срещу Франция и европейските страни, президентът на републиката изпълнява напълно ролята си.

L"EXPRESS: Не е ли икономически и социално все по-рисковано да се води война?

ФР. АНСЕЛ: Войната винаги е имала много висока цена в историята. Много малко воюващи страни са постигнали ясни и съществени икономически печалби по време на войната. Освен това за една диктатура войната е още по-проблематична. Малко авторитарни лидери са успели да запазят властта си след военно поражение. Понякога целият режим рухва. Връщането на хиляди ковчези шокира общественото мнение, въпреки че то не може да се изразява открито в една диктатура. Ако бях на мястото на Си Дзинпин, щях да помисля два пъти, преди да атакувам Тайван. Поради броя на потенциалните жертви на подобна операция, тя представлява абсолютно огромен риск за комунистическия режим, действащ от седемдесет и пет години.

L"EXPRESS: Отбелязвате, че ентусиазмът за война сега е много по-малък, отколкото в миналото, както показа войната между Украйна и Русия...

ФР. АНСЕЛ: През 1914 г., в началото на войната, сред населението на Европа има истински националистически подем. Но конфликтът в Украйна, напротив, демонстрира феномена на умората и отхвърлянето. На място наблюдавахме преди всичко опити на много млади мъже да избегнат мобилизация. Въпреки че Украйна показа възхитителна издръжливост пред лицето на руската инвазия, нямаше масова мобилизация като тази във Франция през 1793 г. или в цяла Европа през 1914 г.

Като цяло проучванията на общественото мнение показват, че хората днес са много по-малко склонни да изпращат децата си на война, отколкото в други епохи. Тръмп знае много добре, че след почти век на интервенционизъм, американското общество е категорично против изпращането на войски в чужбина. Дори в Турция, въпреки нейния силно националистически режим, общественото мнение винаги е било негативно настроено към подобни инициативи. Ето защо Ердоган трябва да използва туркменски наемници. И нито един турски войник не отиде да се бие на страната на своя азербайджански съюзник срещу арменската армия в Нагорни Карабах. В Япония населението остава изключително миролюбиво поради травмата от Втората световна война. В Мароко и Алжир, въпреки интензивната дипломатическа враждебност (за Алжир), няма признаци, че населението е готово за военна конфронтация. Няма обща тенденция сред населението по света да изпраща собствените си деца на война. Още един повод за оптимизъм!