--900.jpg)
България е на път да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г., но политическата стабилност ще бъде решаващ фактор за успешната интеграция, сочи анализ на ING. Въпреки икономическия ръст от 2.7% през 2024 г., предизвикан основно от частното и публичното потребление, инвестициите бележат спад, а инфлацията отново набира скорост.
Според банката ръстът на заплатите и разхлабената фискална политика ще подкрепят икономиката и през 2025 г., но бюджетният дефицит, макар и в рамките на 3% от БВП, повдига въпроси за устойчивостта на публичните разходи. Освен това, отказът на Европейската комисия да одобри второто плащане от 653 млн. евро по Плана за възстановяване подчертава структурните проблеми, които страната трябва да реши.
Променливата политическа обстановка също е риск - решението на Конституционния съд за преразглеждане на изборните резултати може да доведе до размествания в парламента, което от своя страна би забавило ключови реформи.
Въпреки предизвикателствата, анализът на ING посочва положителни перспективи - влизането в Шенген, мащабни регионални проекти като Вертикалния газов коридор инфраструктурните инвестиции, свързани с НАТО, могат да подобрят икономическата активност. Туризмът също ще остане важен фактор за стабилизиране на текущата сметка.
Банката прогнозира, че инфлацията ще достигне 4.6% до края на 2024 г., а през 2025 г. ще се забави до 3.0%. Въпреки известни несигурности, ING остава оптимистично настроена за готовността на България за еврозоната, стига страната да успее да запази стабилност в публичните финанси и да ускори структурните реформи.
