Арх. Весела Мирянова, съосновател, изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите на строително-инвестиционната компания АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД, както и неин мажоритарен собственик.
В разговор с главния редактор на Banker Special арх. Мирянова дава отговор на въпроса доколко естествено е мястото на изкуствения интелект в архитектурата и строителството. Тук публикуваме разговора без съкращения.
Какво може да направи изкуственият интелект в сферата на архитектурата и строителството?
– Засега знам, че изкуственият интелект може да анализира всякакви данни за терена и за мястото в градската среда; да синтезира юридическите аспекти в замисъла и реализацията на сградата; да автоматизира трудоемки изчисления; да селектира оптимални суровини и материали с оглед на екологичността и устойчивостта; да идентифицира възможни проблеми сега и в бъдеще и да намира решения за тях; да предлага енергоефективни подходи при самото строителство и при експлоатацията на сградата; да изчислява бюджета; да конструира динамични модели, които отразяват всяка стъпка в реализацията и така да координира работата на екипите.
На самия клиент пък се дава възможността да стъпи, виртуално, разбира се, във възможни варианти на своето жилище и така да участва в подбора на най-доброто за себе си. Изкуственият интелект може да генерира и безброй вариации на самия архитектурен проект.
Излиза, че изкуственият интелект засега не може да измести строителя, но… ще убие ли архитекта?
– Зависи от архитекта. Няма опасност за този, който се е посветил на архитектурата, защото е видял в нея единството на изкуство и наука, на инженерна виртуозност и хуманност, на лична амбиция и на гражданска отговорност. Такъв човек няма и да помисли да отстъпи на изкуствения интелект своя собствен шанс да твори, своето удоволствие да твори.
За талантливия архитект опасността ще дойде от неговия посредствен и мързелив колега, който, снабден с възможностите на изкуствения интелект, ще се чувства като Аладин с вълшебната лампа. Ще нарежда на “духа” да му предложи десетки вариации на неговата небрежна скица или пък ще заповяда да изготви проект в стила на Заха Хадид, на Гауди или на Колю Фичето. Тоест ще плагиатства и може би по-лошото, ще изпълва средата ни с имитации, с повторения.
Виждате, че този, който е видял в изкуствения интелект едновременно и бог, и слуга, е опасен не само за талантливия архитект и архитектурата като изкуство, но и за обществото.
Това ли е Вашата метафора за изкуствения интелект: вълшебната лампа, която може да попадне в ръцете на неталантливи и недобросъвестни?
– Това е само една от асоциациите, които AI може да предизвика у нас, защото той е комплексно нещо като потенциал, а от етична гледна точка – съвсем нееднозначно.
Изкуственият интелект е в живота ни отдавна, но може би в последните няколко години пред очите на всички се разкриват неподозирани досега негови възможности. Реди стихове, рисува картини, “възкресява” таланта на починали творци, актьори, певци… Да не забравяме и за домашните работи, които вече пише за учениците, от който и да е клас.
Ще направи ли следващите поколения по-лениви?
– Ако му позволим, може всички нас да ни направи инертни и самодоволни.
Имаме ли шанс да не му позволим това?
– Мисля, че да. Все пак човешкият интелект създава изкуствения, а не обратното. Човекът има дарбата и амбицията да създаде нещо толкова изключително, но трябва да притежава и разума, и силата да го контролира, а не да се превърне неусетно в негова жертва.
Вижте, нашата цивилизация се дължи на труда, на усилието и на искрата на съзиданието, която Бог ни е предал. Човекът не само е сътворен по образ и подобие на Бога. Човекът е взел и частица от Божията способност да прави нещо, подобно на което не е съществувало преди, тоест да твори.
Но в човешкия свят нищо стойностно не се създава без усилие, без пот, без сълзи. Да, от една страна, е съвсем разбираемо да се стремим към по-лесното, към удобството. И ето – изкуственият интелект днес може охотно да ни ги предостави. Ние обаче не се изграждане като личности, като членове на общности, като професионалисти благодарение на комфорта, а благодарение на всички усилия, които полагаме, на всички трудности, с които се сблъскваме.
Сигурно всеки от нас е негодувал в ученическите си години: “Какъв е смисълът да се мъча да уча еди-какво си, като може да не ми трябва в живота?” А сега и отдавна порасналите се питат: “Защо се мъча, като изкуственият интелект може за секунди…?” Впрочем мисля, че на този въпрос трябва да си отговаряме сериозно, а не да гледаме на него като на риторичен.
И понеже често откривам важни за мен отговори в поезията, ще цитирам Добромир Тонев: “Усилието винаги си струва, / дори когато ражда нова жажда”.
Но изкуственият интелект може и трябва да има положителна роля в постоянното обновяване на градската среда, в създаването на градовете на бъдещето ни, нали?
– Естествено. Както знаем, до 2050 г. 70% от населението вече ще бъде в градовете. Градското планиране, оптималната свързаност на всяка сграда с нейната среда, енергоефективността и устойчивостта – в тези посоки изкуственият интелект може да направи много, най-малкото от които е дава актуални данни за средата и прогнози за промените в тях. Архитектът и строителят днес нямат право да гледат на своя терен като на остров.
Може ли една архитектурно-строителна компания като АРТЕКС да каже “да” или “не” на изкуствения интелект в работата си?
– Като професионалист ние гледаме на изкуствения интелект като на многообразие от възможности, от които можем да избираме, а не като на нещо, което трябва или да приемем безусловно, или да отхвърлим изцяло. Нашият стремеж преди всичко е да имаме компетентността да отсеем полезното и перспективното за работата ни, бързината да го въведем и отговорността да го използваме по най-добрия начин.
И не бихте съкратили архитект, защото ще е станал излишен?
– Защо да го правим? В АРТЕКС казваме, че строим дома на човека около самия него. Поставяме се на неговото място, вървим с него в пространството на дома, пием кафето си сутрин с него, гледаме къде играе с децата си… Архитектурата е дете на емпатията. Изкуственият интелект няма човешката сетивност, няма инстинктивното ни усещане за приятно и неприятно, за радост или болка.
Той може да съобщи всякакви факти за подовата настилка например, но не може да усети допира на босите крака на пода. Не може да улови точно тази гледка, която би радвала окото всяка сутрин или вечер, за да “завърти” сградата под точния ъгъл. Може ли изкуственият интелект да откликне на мечтата, развълнувано споделена от този, който си търси жилище? Може ли да застане зад това, което е сътворил, със своята съвест и достойнство?
Архитектът и строителят имат неща, които никога няма да намерим у изкуствения интелект: сърце и чувство за отговорност.
Така че АРТЕКС винаги е отворен за архитекти, които се вдъхновяват преди всичко от мисълта за щастието на човека.
Коя е арх. Весела Мирянова
Арх. Весела Мирянова е съосновател, изпълнителен директор и мажоритарен собственик на АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД. Завършила е строителния техникум “Христо Ботев” в София със златен медал и архитектура в УАСГ, специалност “Жилищни сгради и хотелски комплекси”, отново с отличие; има специализации в областта на финансите и маркетинга. Член е на Българската търговско-промишлена палата, на УС на Клуба на жените предприемачи и мениджъри в България и на редица други професионални и благотворителни организации. Обожава работата си, защото в нея има съзидание, смелост и размах. Всички свои награди възприема като успех на компанията. Радва се на постиженията на своите пораснали син и дъщеря, както и на всеки час с двамата си внуци.
АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД
Основана през 1993 г. в София, изцяло българска строително-инвестиционна компания в най-високия сегмент на пазара за недвижими имоти. Проектира и реализира жилищни и административни сгради, частни домове, хотели. Строи храмове, реконструира паметници на културата. С вдъхновена архитектура и отговорно, енергийно ефективно строителство компанията прави София по-красива и по-приветлива, утвърждава съзидателните тенденции в нашето общество и служи на щастието на човека.
--700.png)
