Арх. Пламен Мирянов във Фейсбук:
Днес от името на фондация “Нашият дом е България", в защита на Българска православна църква – Българска патриаршия, внесохме следното становище:
Уважаеми народни представители,
Считам, че обобщеният законопроект, съставен на базата на приетите на 09.01.2025 г. на първо гласуване три първоначални законопроекти: № 51-454-01-57, внесен на 30.12.2024 г. от Н.П. Костадин Тодоров Костадинов и група н.п; № 51-454-01-58, внесен на 30.12.2024 г. от Н.П. Бойко Методиев Борисов и група н.п; № 51-554-01-02, внесен на 6.01.2025 г. от Н.П. Атанас Зафиров Зафиров, следва да бъде подкрепен по следните съображения:
Предлаганите изменения и допълнения на текстовете на чл. 7, 10, 15, от Закона за вероизповеданията, както и новата т.8 в §1 от Допълнителната разпоредба на закона, по адекватен на обществената действителност и съответно на действащата конституционна и законова уредба начин разрешава очерталата се в последно време колизия между правото на вероизповедание, ролята на държавата в регулирането на вероизповеданията и мястото на Българската православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП) в културната и духовната идентичност на нацията, дължаща се на несъвършенството в съществуващата редакция на посочените текстове от Закона.
Конституцията на Република България признава източното православие като традиционно вероизповедание за страната (чл. 13, ал. 3), но същевременно гарантира и свободата на религията (чл. 37). Тази двупосочност налага на държавата да осигури както правото на религиозен плурализъм, така и защитата на историческата роля на БПЦ-БП, като изключително важен фактор на националната ни идентичност.
Множество разколи и вътрешни напрежения в историята на православието, на които бяхме и продължаваме да сме свидетели, се дължат преди всичко на нарушаването на 34-тия апостолски канон, според който, в рамките на една конкретна държавна територия може да съществува само една църковна юрисдикция, само една единствена Църква с един-единствен предстоятел и едно-единствено Свещеноначалие (Свети събор, Архиерейски събор). Паралелното упражняване на юрисдикционни правомощия от няколко епископи на една и съща територия, в границите на дадена Поместна църква (т.нар. взаимозастъпващи се юрисдикции) е грубо нарушение на божествените и свещени правила на Църквата, постановени и утвърдени от векове от Вселенските събори.
Макар този канон да няма задължителна сила в светския правен ред, той цели да запази единството в изповядването на религиозните вярвания. Отразява дълбоко залегналото в народосъзнаниетото разбиране, че единството на църквата, нейния строеж, е основа на националната и културната идентичност.
Несъвършенството на посочените текстове от сега действащия Закон за вероизповеданията позволява регистрацията на нови религиозни организации без изискване за канонично признание. Това разбиране, възприето в Решението на ВКС отпреди месец, което допуска регистрирането на второ, паралелно на БПЦ – БП вероизповедание под названието Българска православна старостилна църква и формално не съответства на правото, и поставя въпроса за целесъобразността на съществуващата „отворена уредба“. То повдига и съмнения дали държавата изпълнява своето конституционно задължение, произтичащо от чл. 13, ал. 3 на основния закон, да гарантира традиционния характер на православието в страната.
Държавните институции незабавно и еднозначно изразиха решимостта си да гарантират условията за единството на БПЦ-БП. Президентът заяви, че свободата на религията е основно човешко право, което трябва да бъде защитено, но подчерта, че Българската православна църква е една и неделима, и че рисковете пред нея следва да се разглеждат като заплахи за националното единство и суверенитет, за българската духовност и култура.
Премиерът Д. Главчев също категорично изтъкна, че Българската православна църква е една и неделима, подчертавайки значимостта на нейното единство за обществото.
В своето становище Дирекция „Вероизповедания“ също посочи, че статутът на традиционното вероизповедание е законово уреден и че не счита за целесъобразно регистрацията по съдебен ред на религиозна институция, която има претенцията също да представлява православието. Според него, регистрацията на нова религиозна институция, претендираща да представлява православната традиция, противоречи на нормата на чл. 13, ал. 3 от Конституцията, която ясно определя източното православие като традиционно вероизповедание и на чл. 10, ал.1 ЗВ, според който БПЦ – БП е негов представител и изразител. Дирекцията подчертава, че статутът на традиционното вероизповедание е законово уреден и отбелязва рисковете от въвеждане в заблуждение на вярващите от регистрацията на нови православни църкви.
Представители на БПЦ-БП също изразиха сериозни опасения относно възможното объркване сред вярващите и подкопаването на традиционния статут на Патриаршията.
ПРОБЛЕМЪТ С НАИМЕНОВАНИЕТО НА ДРУГИ, ПРЕТЕНДИРАЩИ ЗА ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ ПРАВОСЛАВНОТО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ, ЦЪРКВИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ
Един от спорните аспекти, който този законопроект се стреми да изчисти, е използването на наименованието „Българска православна старостилна църква“ (БПСЦ). Според ВКС името е уникално и не повтаря вече регистрирани наименования. В този смисъл решението на ВКС копира дословно решението на ЕСПЧ, че наименованието „Българска православна старостилна църква“ било допустимо, защото не повтаряло абсолютно наименованието на законно признатата институция на традиционното вероизповедание – Българска православна църква. Какъв по-ясен учебникарски пример за подвеждащо наименование, каквото се санкционира и от Търговския закон и от Закона за юридическите лица с нестопанска цел?
Именно липсата на такова изискване за уникалност на наименованието на ЮЛ, се преодолява с предложените изменения в Закона за вероизповеданията. За всеки непредубеден е очевидно, че използването на наименованието „Българска православна старостилна църква“ може да бъде подвеждащо, защото създава погрешно впечатление за канонично свързана или равностойна институция на БПЦ-БП. С оглед ролята на БПЦ-БП като традиционна и единствено призната от всички останали „поместни“ православни църкни институция, липсата на канонично съгласие при регистрацията на нова структура под такова име, критично подкопава уникалността на традиционната църква и доверието на обществото към нея.
Въпреки че новата „старостилна църква“ публично заява, че не е приемник на БПЦ-БП, на нейното духовно и материално имущество, конфликтът поражда потенциално сериозни икономически последици, напр. в сферата на религиозния туризъм - важна част от икономиката и културното наследство на България. Манастирите, храмовете и иконографските традиции привличат хиляди туристи годишно, които се доверяват на автентичността на представяните обекти и артефакти. Съществуването на паралелни православни институции накърнява тази автентичност и би могло да обърка посетителите и да подкопае репутацията на страната като пазител на древното православие, да доведе до отслабване на международния интерес към България като духовна дестинация, основана на културното наследство.
Стремежът на една нова религиозна институция – наследник на чужди на България, непризнати другаде вероизповедания, да се отдели от традиционното българско, разбира се, има и своите икономически мотиви – да не заплаща - вече като регистрирано вероизповедание данъци и такси на държавата и на общините, да се ползва от държавна финансова подкрепа, да претендира нейни представители да преподават дисциплината „вероучение“ в училищата, да взема участие в церемониите по освещаване на българските бойни знамена и паради и други. Такива финансови облекчения и обществен престиж, без регистрация, съществуващата и досега секта, не би могла да получи, макар че и без такава правото на нейните последователи свободно да изразяват религиозните си убеждения, е гарантирано от Конституцията и закона.
Появата на една нова църковна институция под прикритието на ново вероизповедание, регистрирано в исторически признатото и конституционно гарантирано за БПЦ-БП духовно пространство засяга пряко и интересите на държавата. Което налага въвеждането на ясни и категорични правила, предотвратяващи използването на наименования, създаващи объркване или неправомерно впечатление за канонична легитимност, която липсва. Това именно цели да постигне предлаганият законопроект. Гарантирането на изключителното място на БПЦ – БП, завоювано заради историческата й роля и значение за духовния живот на държавата ни и днес, не е просто въпрос на административна регулация, а важен механизъм за защита на обществения ред, на културната и националната ни идентичност.
В този смисъл е предложението да се създаде нова ал.3 в чл. 15 от Закона за вероизповеданията, изрично предвиждаща, че е недопустимо използването в наименованието на религиозна общност да се съдържат едновременно думите „българска“, „православна“, „църква“ или аналогични на посочените думи, изразяващи същия смисъл, освен съществуващата вече Българска православна църква – Българска патриаршия, съгласно чл. 10, ал.2 от настоящия законопроект.
ИЗИСКВАНЕТО ЗА КАНОНИЧНО ПРИЗНАНИЕ
1. Изискването за канонично признание на субекти, претендиращи да представляват източното православие, трябва да се разглежда не като ограничение на религиозния плурализъм, а като необходим инструмент за институционална стабилност и яснота. Каноничното признание би гарантирало, че новите организации, претендиращи да представляват православната вяра, спазват установените канонични традиции и принципи.
Самата регистрация като конститутивен акт на „зачеването“ на една нова богочовешка организация, каквато представлява църквата, трябва да държи сметка за (а) допустимостта това ново образувание да влезе в каноническо общение с други национални църкви и (б) какво би било мястото й с такова повтарящо, наподобяващо наименованието на признатото традиционно вероизповедание, освен сред други, различни по същината си, по вярата си, също непризнати от други държави на Вселенското православие, църкви.
В какво каноническо общение може да влезе, при евентуална светска регистрация, една неканонична църква, създадена като паралелна структура - чужда епархия на чужда неканонична църква върху каноничната територия на автокефалната поместна Българска православна църква? Положение, което не само е абсолютно забранено от канона, но и отречено от чуждите законодателства, на държавната територия, на които действат поместните национални църкви – членове на Вселенското Православие? От кого биха били признати нейните архипастири, освен от създалата я като своя чуждестранна епархия, хиротонисала нейния, никъде другаде непризнат епископ, освен от неканонични, непризнати нито от националните си законодателства, нито от свещения канон, образувания. И ако българският съд регистрира едно такова неканонично вероизповедание, това би било единствената и първа, призната по светски законен ред неканонична институция - в рязко противоречие с стабилните съдебни актове на други европейски държави по същия въпрос.
2. С оглед на чл. 9, пар. 2 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), изискването за канонично признаване следва да се тълкува като легитимна регулаторна мярка. То е насочено към защита на обществения ред и конституционната ни идентичност, без да накърнява правото на индивидите да изповядват своята вяра или да се организират в религиозни общности. Това изискване регулира единствено организационния аспект на религиозните институции, претендиращи да представляват източноправославната традиция, като цели да запази институционалното единство на православието – ключов компонент на националната ни идентичност.
Изискването за канонично признание е и важна превенция срещу хаотична регистрация на църкви с идентични или конфликтни претенции към православната традиция. Без подобна регулация има риск от създаване на множество конкуриращи се институции, които не само ще подкопаят общественото доверие, но могат да доведат и до сериозни вътрешни и международни конфликти.
Важно е да се подчертае, че тази мярка не засяга правото на други религиозни общности, които нямат връзка с православието, да се организират и да осъществяват своята дейност свободно. Напротив, тя структурира начина, по който новите организации да не могат да претендират за идентичност с православната вяра, за да се запази целостта и авторитета на установената традиция.
Съгласно чл. 13, ал. 3 от Конституцията на Република България, източното православие е традиционно вероизповедание, което изисква специална защита. В този контекст, ролята на държавата е да приеме ясни правила, които да предотвратяват използването на наименования, създаващи подвеждащи впечатления за канонична легитимност, обвързаност или идентичност с БПЦ-БП, каквито в действителност липсват.
Съхранението на националната културна идентичност е ключов аспект в този дебат. В държави с традиционна религия, като България, утвърдената църква играе основна роля в поддържането на културното и духовното единство на нацията. Изискването за канонично признание не следва да се разглежда като ограничение на религиозното многообразие, а като механизъм за запазване на традиционната институция и нейната роля в обществото.
Прецеденти и международна практика потвърждават легитимността на подобен подход. В делото „Хасан и Чауш срещу България“ (ЕСПЧ, 2000 г.) ЕСПЧ постанови, че държавата е длъжна да бъде неутрална и да не се намесва в религиозни спорове. Но въпреки това, съдът призна, че държавата има право да регулира религиозните организации, когато това е необходимо за избягване на обществени конфликти. В Гърция, например, където Православната църква има специален статут, са въведени изисквания за съгласуване с местната църковна йерархия при регистрация на организации, свързани с православието. Тези мерки са признати за съвместими с Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), тъй като не ограничават правата на други религиозни общности.
3. От друга страна, пропорционалността на изискването за канонично признание също е очевидна. Мярката:
* не забранява на нови религиозни общности да съществуват и да се организират;
* гарантира, че новите организации няма да създават объркване относно представянето на православната вяра;
* не надхвърля необходимото, за да се постигнат целите за защита на обществения ред и културната идентичност;
Така, изискването за канонично признание следва да бъде разглеждано като балансиран подход, който запазва традициите и институционалната стабилност, без да накърнява основните права на религиозна свобода.
На следващо място, предлаганите изменения в ЗВ представляват само необходимо пояснение към категоричните предписания на чл. 13, ал.3 КРБ и чл. 10, ал.1 ЗВ. Когато чл. 13 от Конституцията изрично прогласява за традиционна религия в Република България източноправославното вероизповедание, неслучайно конституционният законодател говори за едно източноправославно вероизповедание, а чл. 10 от Закона за вероизповеданията също в единствено число определя, че представител на традиционното източно православие е самоуправляемата Българска православна църква – Българска Патриаршия. В този смисъл предлаганите допълнения в законопроекта следва да се разглеждат като автентично тълкуване на текстовете, създадени от същия орган – Народното събрание.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Предлаганият законопроект се стреми да разреши по един съответен на Конституцията и ЗВ сложните въпроси, свързани с баланса между светския правен ред и исторически утвърдената роля на Българската православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП).
БПЦ-БП, със своето вековно историческо наследство и ключова роля в духовното и културното развитие на България, заслужава специален подход при регулирането на религиозните институции. Чрез въвеждането на ясни регулаторни изисквания за регистрацията на нови религиозни организации държавата ще предотврати объркване сред вярващите и ще запази обществения ред. Предлаганите изменения в ЗВ не ограничава религиозната свобода, а предлага яснота и стабилност в организационния аспект на вероизповеданията, особено тези, които претендират да представляват източноправославната традиция.
В заключение, този сложен казус изисква деликатен баланс между правата на отделните индивиди, групите и институциите. Уважението към историческите традиции и строгото спазване на принципите на правовия ред са ключови за изграждането на траен модел на съжителство между различните религиозни общности. Само чрез стратегическа регулация, прозрачност и насърчаване на диалог ще бъде възможно да се съхрани институционалната цялост на православието в България, без да се накърняват основните права на религиозна свобода.
По тези съображения, убедено считам, че народното представителство категорично следва да подкрепи със своя вот настоящия законопроект.
С уважение,
Пламен Пламенов Мирянов
--230.jpg)
--230.jpg)