Бизнесът не харесва актуализацията на Националната карта на висшето образование

Националната карта на висшето образование в България (НКВОРБ) не осигурява адекватна връзка между броя на завършващите и търсенето на специалисти, което ограничава възможностите за ефективно използване на човешките ресурси в национален мащаб. Това посочва Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) в писмо, адресирано до служебния министър на образованието и науката Галин Цоков.

От АИКБ обясняват, че приетата през 2021 година НКВОРБ постави основата за по-добро планиране на образователната инфраструктура спрямо нуждите на регионите и бъдещите прогнози за пазара на труда, но въпреки това досегашното изпълнение на картата показа редица слабости, които възпрепятстват нейното успешно приложение. Липсата на ясно изразена връзка между образователните специалности и пазара на труда, както и териториалната раздробеност на подхода водят до създаване на структури, които не отговарят на действителните нужди, но се откриват по административни съображения, подчертава Асоциацията.

Според бизнеса предложената за обществено обсъждане актуализирана Национална карта са налице редица структурни проблеми, които влияят на качеството и ефективността на системата на висшето образование. Сред тях е фактът, че капацитетът на висшите училища значително надвишава реалното търсене на образователни услуги. Това създава дисбаланс особено в направления с ниска запълняемост на местата.

Същевременно раздробяването на България на шест отделни региона в планирането на висшето образование води до неефективност и възможности за откриване на нови образователни звена, без да е налице действителна необходимост от тях. Това не само натоварва системата, но и затруднява създаването на съгласувана стратегия за развитие на образованието, базирана на реалните потребности на икономиката и пазара на труда. АИКБ смята, че България следва да бъде разглеждана като единен регион, а не разделена на шест отделни области. Това би премахнало излишното дублиране на звена и би създало условия за по-ефективно планиране и управление на висшето образование.

АИКБ изразява недоволството си, че слабостите в НКВОРБ са обсъждани още в началото на 2022 година с екипа на Фондация "Отворено общество", като тогава са предложени и конкретни решения, които така и не са въведени и в настоящата актуализация на картата.

В тази връзка Асоциацията на индустриалния капитал в България излага своите предложения, като настоява те да бъдат взети под внимание от образователния министър при последваща актуализация на НКВОРБ:

1. Необходимо е да се добавят критерии в Методиката за разработване на картата, които да дават реална връзка с потребностите на пазара на труда. Всяка година картата дава една моментна картина на работни места, заети от висшисти, но не дава яснота дали те реално са заети по специалността си, нито какви са изискванията за заемане на тези работни места. Следва да се добавят критерии, които представят, от една страна, броя студенти по специалности, а от друга - броя и вида на работните места, които са заети в момента и изискват конкретна специалност от професионалните направления на висшето образование. Тази съпоставка ще даде възможност да се направи оценка на работните места, които в следващите години ще се освободят (поради пенсиониране), и на необходимия брой студенти от съответната специалност, които могат да ги заемат. Видно от Рейтинга на висшите училища близо 40% от завършващите заемат места, които не изискват висше образование. В същото време има незадоволено търсене на инженери, лекари и други специалисти за нуждите на индустрията. Липсата на описания критерий само задълбочава описания проблем. Същевременно има специалности, които са уникални за едно висше училище, но съгласно настоящата методика не се предвижда увеличаването на план-приема по тях, а може да се стигне и до намаляване. Това засяга някои от техническите висши училища, които попадат в район от тип Г.
2. Вторият съществен проблем в методиката е средното изчисляване на осигурителния доход на работещите в различните населени места. Избраният критерий деформира получените резултати, тъй като по например търсени специалности, по които повечето от завършилите студенти се реализират в малки населени места, полученият по-нисък доход определя по-лошо класиране на съответната специалност. Необходимо е поставянето на коефициент, чрез който да се постигне адекватно сравнение. Такъв критерий може да бъде "коефициент на покупателната способност" или чрез съотнасяне на осигурителния доход към средния за региона. Осредняването на осигурителните доходи може да създаде допълнително негативни нагласи у кандидат-студентите за тяхната последваща реализация и съответно избор на професия.

Според АИКБ от създаването й до момента Националната карта на висшето образование в Република България не изпълнява в цялост целите, за които е въведена от законодателя, а именно - да въведе ред в профилната и териториалната структура на висшето образование в страната по професионални направления и специалности в съответствие със социално-икономическото развитие и потребности на пазара на труда.