Правителството предлага промени в данъчни закони

Служебният кабинет одобри промени в три данъчни закона, които следва да бъдат предложени за приемане в Народното събрание (НС).

Сред одобрените от кабинета е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. С него се цели усъвършенстване на данъчното законодателство и се улесняват данъчно задължените лица. Промените рецизират разпоредбите за ползване на данъчни облекчения за деца, включително и с увреждания, от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод или когато няма сключен брак, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет (МС). Очаква се така да се внесе повече яснота по отношение на поредността на ползване на съответното данъчно облекчение от двамата родители. То трябва да се ползва от родителя, на когото са предоставени родителските права и само ако този родител няма достатъчно доходи облекчението да може да се ползва изцяло или частично от този, на когото не са предоставени.

С проекта се актуализират някои разпоредби на закона и се синхронизират с действащите правила за внасяне на данъци в Националната агенция за приходите (НАП) по сметките за приходи на Централното управление на приходната агенция в Българската народна банка (БНБ), по които данъчно задължените лица извършват плащания от 1 октомври 2023 година. Предвижда се и въвеждане на административно-наказателна санкция за непредставени или представени извън срока информация и данни по глава пета от Закона за Националната агенция за приходите.

Промени са разписани и във връзка с препоръки на Комитета MONEYVAL по усъвършенстване на мерките срещу изпирането на пари.

Друг одобрен от МС проект е за Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното данъчно облагане. Предложените промени в него касаят продължаване на прилагането на минималната помощ чрез преотстъпване на корпоративен данък в случаите на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната. Предвижда се помощта да се прилага за периода от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2030 г. включително за корпоративния данък за 2030 г., в съответствие с новия Регламент (ЕС) 2023/2831 на ЕК от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ЕС) към помощта de minimis.

Въвеждат се също уточняващи и допълнителни разпоредби за минималното данъчно облагане на многонационалните и големите национални предприятия, които са в съответствие с Модела на правила, Коментара към тях, административните насоки и другите документи от Рамката за прилагане на типовите глобални правила срещу свиване на данъчната основа на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), както и мерки за актуализиране и синхронизиране на текстове от Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) с други актове - като отмяна на текстовете, касаещи ваучерите за храна на хартиен носител и тези, свързани с промяната в сметките на Националната агенция за приходите.

В преходните и заключителни разпоредби на проектозакона са предложени промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с изискванията на ОИСР за осигуряване на конфиденциалност на съдържанието на информационната декларация за допълнителния данък. Във връзка с предложените текстове за промени в ЗКПО, в които са разписани парични стойности в левове, се предлага и изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото в Република България в частта на преходната разпоредба на § 36, с която е направеното изменение в ЗКПО. С това се цели да се постигне пълна синхронизация на ЗКПО със Закона за въвеждане на еврото.

Правителството предлага и проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Целта е да се въведат изисквания в съответствие с правото на Европейския съюз, както и да се усъвършенства данъчното ни законодателство.

С разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/285 са приети правила, с които се предоставя значителен стимул за стартиращите предприятия и се осигурява възможност за извършване на ефективен контрол върху по-големите данъчно задължени лица, за заделяне на повече ресурси за борба с измамите с данък върху добавената стойност и за подобряване на прилагането на настоящата система на ДДС. В изпълнение на задължението за въвеждане на Директива (ЕС) 2020/285 в ЗДДС се предвиждат разпоредби за специални режими за малки предприятия в страната и в ЕС. Специалните режими имат за цел да се намалят разходите на малките предприятия, които са пропорционално по-високи от разходите на големите предприятия заради по-ограничените им ресурси за справяне със сложността и разпокъсаността на системата на ДДС в Евросъюза.

Във връзка с предложените промени, наложени от въвеждането на разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/285, в законопроекта са заложени и изменения в общите правила за регистрация и дерегистрация по реда на ЗДДС. Въвежда се също задължение за предоставяне на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица. Декларирането им е заложено като мярка за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане в Плана за действие за изпълнение на Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България. В законопроектът са включени и предложения за техническа редакция на някои разпоредби, както и допълнителни уточнения с оглед прецизиране на текстове в ЗДДС.

Одобрен е още законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове и предлага на Народното събрание да го приеме. Промените са свързани с ясно дефиниране на понятията, свързани с течностите за електронни цигари, съдържащи или несъдържащи никотин. Въвеждат се разпоредби за ограничаване на данъчнозадължените лица от презапасяване с тютюневи изделия в случаите на влизане в сила на нови акцизни ставки. Предлага се и създаване на механизъм за подобряване на взаимодействието на митническата администрация с лицата, извършващи спедиторска, логистична и транспортна дейност, за да се сведе до минимум възможността за трансгранични доставки на укрити акцизни стоки в държави от Западна Европа. От МС посочват, че промените ще допринесат за избягване на неясноти и възможностите за разнопосочно данъчно тълкуване, както и за отстраняване на констатирани проблемни области при прилагането на закона.