Екип от „Асарел-Медет“АД посети три американски медни мини, за да се запознае с внедрените автоматизирани системи за управление на минните работи и мониторинг на рудничните бордове. Производственият директор инж. Иван Чолаков, инж. Иван Андреев – началник на рудник „Асарел“, инж. Димитър Щрангов – ръководител на отдел „Минно инженерство“, инж. Милен Кръстев – минен геолог в звено „Устойчивост на откосите“, и инж. Юлияна Григорова – инженер „Производствено планиране и развитие“, проучиха с интерес медните мини в Юта и Аризона - Бингам Каньон, Моренци и Багдад. Това са едни от най-старите, най-големите и най-дълбоки мини в САЩ и света, които значително се различават по мащаб от рудник „Асарел“.
Мина „Бингам Каньон“, по-известна като Kennecott Copper Mine, е голямо медно-порфирно находище, разработвано по открит способ и разположено югозападно от Солт Лейк Сити, Юта. Това е най-голямата и най-дълбоката мина в света, която се счита, че в своята история е произвела повече мед от всяка друга - над 18 млн. метрични тона мед. Работи от далечната 1906 г., като е достигнала дълбочина от над 1,210 км и ширина 4 км на площ от 7,7 кв. км. Градчето Дейбрейк, в което живеят миньорите и техните семейства, е изградено върху рекултивирано старо хвостохранилище и има съвременен приветлив вид с паркове, езера, жилищни и административни сгради.
Мина „Моренци“, намираща се в близост до едноименния град в Аризона, е едно от най-големите медни находища в САЩ и в света, с оценени запаси от 3,2 милиарда тона руда. Първоначално добивът е бил подземен, като е стартиран през 1871 г. от минната компания Longfellow, а по-късно е преобразуван в открит рудник от Phelps Dodge Corporation през 1937 г. В първите години са използвали мулета за транспортиране на материала с каруци, а по време на Втората световна война производството е почти удвоено. За сравнение, в днешно време използват 235-тонни автосамосвали, които се товарят от багери с обем на кофите от 47 до 57 кубически метра.
Мина „Багдад“ е с най-големите медни запаси в САЩ и в света, които са оценени на 873,6 млн. тона руда със съдържание 0.36% мед. Първата обогатителна фабрика е започнала работа през 1928 г. за преработване на рудата от подземната мина, а към открит добив се преминава през 1945 г. През 1973 г. е направено разширение с инвестиции от 240 млн. щатски долара, включващи доставката на нови минни машини, а миньорското градче Багдад е създадено за настаняване на миньорите и техните семейства.
