КС не казва дали юридическите лица носят наказателна отговорност

Конституционния съд отклони искане от Министерския съвет (МС) за задължително тълкуване на чл. 5, ал. 3, чл. 30 и чл. 31 от Конституцията дали единствено физическо лице е наказателноотговорно и в случай на положителен отговор - дали това, че само физическо лице е наказателноотговорно, представлява основен принцип на българското право. Това се съобщава на сайта на съда.

На заседанието на 5 ноември са присъствали всичко 12 конституционни съдии, а определението е прието единодушно. Решението за иска е одобрено на 19 юни от Министерския съвет.

Тълкувателната компетентност на Конституционния съд се упражнява, когато има твърдяна неяснота на конституционна разпоредба.

В иска, публикуван на страницата на МС, се посочва, че тълкуването е необходим за изпълнение на препоръка относно отговорността на юридическите лица от Доклада за Република България от Петия кръг на взаимни оценки на Комитета на Съвета на Европа за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (MONEYVAL), приет на 18 май 2022 г., както и с цел осигуряване на съответствие с правен стандарт на Групата за финансово действие (FATF).

Във връзка с това Комитета MONEYVAL прилага най-тежката процедура за мониторинг спрямо страната ни - Процедурата на засилен мониторинг". Заедно с това е започнала и Процедурата на FATF за наблюдение на България, като поради липсата на достатъчно предприети мерки през 2022 г. страната ни беше поставена през 2023 г. в поддържания от FATF списък на държавите под засилен мониторинг, т.нар. "сив списък". Включването на страната ни в този списък се обосновава с наличието на "стратегически недостатъци в правните режими за противодействие на изпирането на пари, финансирането на тероризма и финансирането на разпространението на оръжия за масово унищожение".

От МС подчертават, че Комитетът MONEYVAL е подробно запознаван в процеса на оценяване на България с разпоредбите относно отговорността за извършено престъпление в Наказателния кодекс (НК) и тези за отговорността на юридическите лица в ЗАНН . В съответствие с използваната от MONEYVAL и FATF правна терминология обаче "принципът за личния характер на наказателната отговорност" в случая не означава, че наказателната отговорност е лична и наказание може да се наложи само на лице, извършило престъпление (т.е. предвиденото в чл. 35 от НК). Има се предвид кой субект - физическо или юридическо лице, може да бъде наказателноотговорен (чл. 31 от НК).

Предприемането на действия за сезиране на Конституционния съд с молба за упражняване на тълкувателна компетентност е свързано с изпълнение на препоръката относно вида отговорност за юридическите лица, които са се обогатили или биха се обогатили от престъпление, в случаите когато посочените с чл. 83а, ал. 1, т. 1 - 4 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) категории лица са извършили посочените в същата разпоредба престъпления (сред които и изпиране на пари и финансиране на тероризъм). Констатацията от оценителния доклад за Република България гласи: "c.5.7: Няма наказателна отговорност за юридически лица, които извършват престъпление "финансиране на тероризъм" (ФТ), а наличието на административни санкции срещу юридически лица е ограничено до обстоятелства, при които юридическото лице се е обогатило или би се обогатило чрез нарушението (този елемент може да не бъде лесно покрит за престъплението ФТ)". Изискването важи и за престъплението "изпиране на пари" (съгласно критерий 3.10 от Методологията на FATF), пише още в документа на МС.

Министерският съвет отбелязва, че в оценителния си доклад за България от 2022 г. MONEYVAL изрично посочва, че "Българското законодателство не предвижда наказателна отговорност за юридически лица. Принципът за личния характер на наказателната отговорност се счита за основен правен принцип, съществуващ от приемането на българския Наказателен кодекс през 1968 г. Макар че това несъмнено е основен принцип на наказателното право, той все пак не изглежда да е равнозначен на "основен принцип на вътрешното право", както е дефиниран в Терминологичния речник към методологията на FATF (съдържащ се или изразен в националната Конституция или подобен документ и др.)". Предвид установеното с чл. 9, ал. 1 и чл. 31 от НК Комитетът MONEYVAL приема безспорно факта, че наказателноотговорно по смисъла на Наказателния кодекс може да бъде само физическо лице и че това е основен принцип на наказателното право, но не и основен принцип на правото. В съответствие с правно обвързващия стандарт на FATF, за да се счита един принцип за основен принцип на правото, "той трябва да е предвиден в Конституция или сходен акт".

Като се вземе под внимание стандарта на FATF, че "основните принципи на вътрешното право обикновено се съдържат или изразяват в националната конституция или подобен документ или чрез решения на съда от най-високо ниво, който има правомощия да прави задължителни тълкувания или определения на националното право", за да се изпълни препоръката остава възможността за отправяне на искане до Конституционния съд за тълкуване на съдържанието на чл.5, чл.3, чл. 30 и чл. 31 от Конституцията. Цитираните разпоредби от Конституцията са именно разпоредбите, свързани с отговорността на лица за евентуално извършени престъпления, се пояснява още в иска на Министерския съвет.