От Боец внесоха жалба за цялостно касиране на парламентарните избори

От гражданското движение "Боец" съобщиха, че са внесли жалба за цялостно касиране на парламентарните избори, проведени на 27 октомври. За внасянето на жалбата съобщи адвокат Методи Лалов, а от сдружението обещават повече подробности от доказателствата по-късно. Жалбата е подадена по електронен път до Народното събрание, Министерски съвет, двете върховни съдилища - ВКС и ВАС. Предстои внасянето й на хартия до президента и главния прокурор, тъй като те не са регистрирани в ССЕВ, пише News.

Жалбата адвокат Методи Лалов внася като представител на инициаторите от "Боец", но и на участвалите в изборите Иван Сотиров от "Синя България", Христо Едрев и Антонина Грекова от "Продължаваме промяната".

Припомняме, че заявка да се иска касиране на изборите дадоха и от МЕЧ на Радостин Василев, които влизат като парламентарна сила в 51-то Народно събрание. Недостатъчно ясно и конкретно, но такова намерение заяви и Слави Трифонов, лидер на ИТН, но не е посочил процедурата.

От страна на "Продължаваме промяната - Демократична България" също заявиха, че събират и оглеждат доказателствата, за да видят дали има основания да се задвижи такава процедура по касиране. И от тази партия не дават конкретика и яснота и не поемат ангажимент да направят това.

"Настояваме всеки от тези шест органа да сезира самостоятелно Конституционния съд, който да извърши задълбочена проверка на резултатите от изборите", заявява Методи Лавов.

Жалбата оспорва пред всеки един орган поотделно "по чл. 150, ал. 1 от КРБ законността на резултатите от изборите за народни представители в 51-то Народно събрание, обявени с Решение № 3972-НС/30.10.2024 г. на ЦИК за обявяване на резултатите от гласуването и разпределението на мандатите в 51-то Народно събрание и Решение № 3998-НС/31.10.2024 г. на ЦИК за обявяване на избраните народни представители в 51-то Народно събрание, поради наличие на множество тежки изборни нарушения, довели до нарушения на активните и пасивните избирателни права по чл. 42 и чл. 65, ал. 1 от КРБ на всеки един от нас, както и на хиляди други български граждани с избирателни права."

В жалбата-искане се настоява всеки един от посочените в чл. 150, ал. 1 от КРБ органи да сезира самостоятелно Конституционния съд на Република България с мотивирано искане да бъдат обявени изцяло за незаконни изборите за народни представители в 51-то Народно събрание.

В исканията се представят значителни и достатъчни по обем доказателства и информация за множество различни по вид и интензитет изборни нарушения, довели до опорочаване на изборните резултати на национално ниво. Подчертават и че гражданите нямат физическа възможност, финансови и други ресурси да извършат всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства.

Посочва се обаче, че Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Главния прокурор, са призвани да защитават правата и законните интереси на гражданите (чл. 117, ал. 1 и чл. 126, ал. 2 от КРБ).

Жалбата се позовава на множеството доказателства и сигнали, но и на изказвания на длъжности лица от ЦИК, на членове на ОС към ЦИК, на самия президент на РБ и на вицепрезидента, но политици и представители на граждански организации за нарушения на зборния процес. Включително се посочва и че висши държавни служители определят това като заплаха за националната сигурност.

Заявява се също, че заради изключително кратките срокове, в които трябва да се подаде искането за касиране на изборите, не могат да бъдат изгледани и анализирани часовете видеонаблюдение от всичките 12 879 секции в страната и 719-те секции в чужбина. Затова и в исканията се събират и позовават включително и на публикации на медии, разследващи журналисти и анализатори.

Оспорването на изборите се извършва и пред най-висшите държавни органи, които са снабдени с властнически правомощия, права и задължения и разполагат с ресурса, предоставен им от българските граждани, да извършат обективна, всестранна и пълна проверка за установяване на обективната истина.

От своя страна Конституционният съд е овластен да извърши допълнителна, независима и задълбочена проверка на изборния процес и изборните резултати. От "Боец" посочват и правомощието на КС по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 21, ал. 2 от Закона за Конституционния съд, а и това че няма изрична забрана за събиране на други видове доказателства. КС може да събира и такива.

Евентуалният отказ на органите по чл. 150, ал. 1 от КРБ да сезират Конституционния съд при толкова огромен брой доказателства и публично достъпна информация за изборни нарушения, би представлявал абдикация от конституционно установените им правомощия.

Отправя се и предупреждение, че това би довело до изостряне на политическата криза и задълбочаване на недоверието на гражданите в държавните институции. По този начин се създава риск изборните и политически проблеми да прераснат в конституционна криза, а гражданското недоверие и недоволство - да премине в гражданско неподчинение.

В случай, че нито един от органите по чл. 150, ал. 1 от КРБ не изпълни конституционните си правомощия да сезира Конституционния съд, то това ще затвърди убеждението в българското общество, че цялата държава и нейните институции са поставени в зависимост и под контрола на олигархични кръгове, които именно опорочиха изборите. Това ще бъде и в дисонанс с публичното говорене на представители на посочените органи (президент, вицепрезидент, народни представители) за купуване на гласове, корпоративен и друг манипулиран вот.

Именно ако органите сезират Конституционния съд, макар и вследствие на граждански натиск, то това ще даде шанс за частично възстановяване на доверието към държавните институции, които са длъжници на българските граждани в изграждането и отстояването на правовата държава и в защитата на техните права и законни интереси, се сочи в настояванията на "Боец". 

В искането се посочва, че честното провеждане на изборите за народни представители е условие, че решенията в Народното събрание като орган на законодателната част на единната държавна власт (чл. 8 и чл. 62, ал. 1 от КРБ) ще се взимат съобразно волята на мнозинството български граждани и то по такъв начин, че държавата действително да гарантира живота, достойнството и правата на личността и да създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество (чл. 4, ал. 2 от КРБ). Опорочаването на условията, организацията и реда за произвеждане на изборите не само е нарушаване на избирателните права, а е и присвояване на народния суверенитет от отделни личности и организации - настоява се и че това е забранено от чл.1, ал.2 от Конституцията на Република България.

От "Боец" припомнят системното спадане на доверието в изборния процес и намаляването ан избирателната активност. Последното й повишаване не променя факта, че политическата власт продължава да се формира от малцинството, което само по себе си създава огромни проблеми с неината легитимност. Повишената избирателна активност се обвързва и с наличието на множество "мъртви души" и на "фантомни" избиратели и избирателни секции, купуване на гласове и контролиран вот.

Затова всички изборни нарушения следва да бъдат разглеждани както поотделно, така и в своята съвкупност, като бъде извършен задълбочен анализ на техния сумарен ефект върху възможността да бъде упражнен реален контрол върху изборния процес и върху изборните резултати. "Омаловажаването на дадени нарушения и формалистичното им отхвърляне от органите по чл. 150, ал. 1 от КРБ или от Конституционния съд - например, че няма доказателства за манипулиране на изборните резултати, въпреки липсата на видеонаблюдение в стотици избирателни секции, не означава нищо друго освен отказ да се установи обективната истина и обслужване на "дълбоката държава", се заявява още в искането да се касират изборите.

Не гражданите трябва да доказват, че резултатите са нарушени, а ЦИК трябва да докаже пред Конституционния съд и пред обществото, че резултатите са формирани при стриктно изпълнение на ИК от СИК, РИК, ЦИК и останалите участници в изборния процес.

Заявява се и че нормативната уредба на оспорването на резултатите от изборите за народни представители е изключително семпла и така самият законодател затруднява изключително много упражняването на правото на защита до степен да прави невъзможна неговата реализация. Правото обаче не допуска това, поради което непълнотите в ИК и ЗКС следва да бъдат преодолени чрез прилагане на разпоредби, които се отнасят до подобни случаи (analogia legis), а когато такива разпоредби липсват - да бъдат приложени основните начала на правото в Република България (analogia juris), съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА).