Отложиха за догодина делото на жертви на Народния съд срещу Петър Волгин

Софийският градски съд (СГС) отложи делото по колективния иск на 41 ищци, жертви на Народния съд и техни наследници, срещу журналиста и евродепутат Петър Волгин.

Съдът отложи делото и го насрочи за 24 февруари 2025 г. от 13.30 ч.

Повод за съдебния иск са изявления на Петър Волгин от 9 септември 2017 и 1 февруари 2023 г. в социалната мрежа „Фейсбук", както и написана от него статия от 21 февруари 2018 г. със заглавие „За Народния съд, без истерии".

Ищците посочват, че Волгин възхвалява, оправдава и представя като проява на справедливост съществуването на т.нар. Народен съд, довел до физическото унищожаване на българския елит, репресии и семейни трагедии след септември 1944 г. Ищците по делото настояват Волгин да бъде осъден и да му се наложи забрана за публични изказвания, с които възхвалява и оправдава, представя като нещо справедливо действията на обявения за престъпен комунистически режим.

Освен това засегнатите лица настояват Волгин да заплати обезщетение в размер на 100 хил. лв. за компенсация на вредите, причинени на колективния интерес ведно със законната лихва от 1 февруари 2023 г. – дата на последното изказване на ответника.

От всички ищци на заседанието по колективния иск се яви само Румяна Лесева, както и адвокат Веселин Видолов, който защитава интересите им.

Защитникът представи пред съда документи за три присъди от Народния съд, които са извадени от Държавния архив въз основа на съдебно удостоверение.

След като съдът отложи делото и го насрочи за следващата година, адв. Видолов обясни пред журналисти, че ищците вече са повече от 41. „Още 7–8 човека се присъединиха. Близо 50 са. Лицата, които ще участват, ще определи съдът, не аз или някой друг." - каза той, уточнявайки, че за някои от тях има документи, удостоверяващи качеството им на наследници на жертви на Народния съд.

Адв. Видолов обясни, че за повечето от ищците няма документи, а са известни само техните истории. „Сега ще ми трябва време да се снабдя със съдебни удостоверения, въз основа на които да се потърси в Държавния архив, че еди кой си човек има присъда от Народния съд и неговият наследник има право да участва в делото, т.е. съдът следва да ограничи кои хора могат да участват и кои не", заяви той.

Юристът посочи и мотивите си да представлява ищците: „Казва се родова памет. Ние не може да допуснем паметта на толкова много хора, които са избити без причина, без да са направили каквото и да е - просто за да им бъде заграбен имотът, пред претекст, че са били част от фашистката власт - да бъде поругавана заради един човек, който манипулира историческите факти. Пряка манипулация е да сравняваш Нюрнбергския процес с Народния съд и всеки човек, който има базова историческа грамотност – вярвам, че и ответникът има такава, много добре знае, че това е така. Той просто го прави по съвсем други подбуди – всичко друго, но не и свързано с истината. Това е моят мотив – родовата памет на нашето общество."

Адвокатът обясни, че отлагането на делото се дължи на един чисто прагматичен проблем и това са заседателните зали в Съдебната палата, които са над 20 и се ползват от множество съдилища. „Не е възможно, когато един съдия има много дела и само една зала два пъти в месеца за по половин ден, да насрочи делото за по-рано. Това е много важно да се знае. Това не е бавене на делото или нещо тенденциозно, случва се с всички други дела поради липсата на зали", уточни той, като подчерта, че докато този проблем не се реши от Висшия съдебен съвет (ВСС) всяко едно дело на гражданското отделение на СГС ще бъде с тези темпове на насрочване.

Адв. Видолов не очаква Петър Волгин да се появи на следващото заседание по делото. „Мисля, че може би е останал малко срам в него. На индивидуалния иск се появи един път, за да ни разкаже, че е репресиран. Не разбрахме от кого точно е репресиран. Когато разбра, че колективният иск ще бъде насрочен, не се появява лично вече." - каза той, като обърна внимание, че на Волгин му се оказва безплатна правна помощ по това дело като материално затруднено лице.

Юристът коментира, че на него не му е известно европейските депутати да са материално затруднени лица или радиоводещите да са материално затруднени лица.

В заключение адвокатът изрази надежда на следващото заседание да присъстват повече от ищците. /БГНЕС