Украйна натиска Бразилия да арестува Путин на срещата на Г-20

Главният прокурор на Украйна е получил разузнавателна информация, сочеща, че руският президент Владимир Путин може да присъства на срещата на върха на Г-20 в Бразилия следващия месец, съобщава "Ройтерс".

В тази връзка той призова бразилските власти да изпълнят заповедта за ареста му, ако се появи.

Международният наказателен съд (МНС) в Хага издаде заповед за арест на Путин през март 2023 г. - приблизително година след нахлуването на руските сили в Украйна, като го обвини във военно престъпление за депортиране на деца.

Русия отрича обвиненията във военни престъпления и Кремъл отхвърли заповедта на МНС като "невалидна".

Запитан дали е взето решение дали Путин да присъства на срещата на 20-те водещи икономики в света, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви: "Не. Когато бъде взето решение, ще ви уведомим".

Главният прокурор на Украйна Андрий Костин подчерта, че "за международната общност е важно да бъде единна и да държи Путин отговорен".

Поради "информацията, че Путин може да присъства на срещата на върха на Г-20 в Бразилия, бих искал да повторя, че бразилските власти като страна по Римския статут са длъжни да го арестуват, ако той се осмели да посети страната", изтъкна Костин, позовавайки се на договора, който учредява МНС.

"Наистина се надявам, че Бразилия ще го арестува и по този начин потвърди статута си на демокрация и правова държава", посочи той.

Ако не го направите, рискувате да създадете прецедент, при който лидери, обвинени в престъпления, могат да пътуват безнаказано, предупреди Костин.

Бразилия е изпратила на Путин стандартна покана за срещите на Г-20 на 18-19 ноември в Рио де Жанейро, но не е получила индикация, че той планира да присъства, обясниха двама бразилски правителствени служители.

Говорител на МНС отбеляза, че съдът разчита на страни и други партньори за изпълнение на решенията си, включително заповеди за арест. Държавите членки "имат задължението да си сътрудничат в съответствие с учредителния договор на съда", отбеляза говорителят Фади Ел Абдала.

Сред шестима руски служители, обект на заповеди за арест на МНС, са комисарят по правата на децата Мария Лвова-Белова, бившият министър на отбраната Сергей Шойгу и Виктор Соколов и Сергей Кобилаш, които са обвинени в насочване на атаки срещу цивилни сайтове.

Въпреки заповедта на МНС, през септември Путин беше на официално държавно посещение в Монголия, чийто провал да го арестува беше критикуван от Украйна като удар по международното правосъдие.

Миналата година обаче Путин остана настрана от срещата на страните от БРИКС в Южна Африка и присъства само онлайн.

МНС има 124 държави-членки и е създаден през 2002 г., за да преследва военни престъпления, престъпления срещу човечеството, геноцид и престъплението агресия, когато държавите членки не желаят или не могат да го направят сами.