Бившият варненски кмет Иван Портних и бившият областен управител Стоян Пасев са с повдигнато обвинение от Европейската прокуратура за реконструкцията на рибарското пристанище „Карантината". Това съобщиха от базираната в Люксембург институция.
Освен Портних и Пасев, с официално обвинение са и двама служители на Изпълнителна агенция „Морска админстрация" (ИАМА). Имената им към този момент не са ясни.
Четиримата са обвинени във фалшифициране на официални документи и предоставяне на невярна информация, за да получат неправомерно евросредства за проект на стойност 3,4 милиона евро, съфинансиран от Европейския фонд за морско дело и рибарство.
Става въпрос за проект за подобряване на инфраструктурата на съществуващо рибарско пристанище в покрайнините на Варна, внесен от Община Варна като бенефициент.
Според разследването обаче – пишат от Европейската прокуратура, такова пристанище не е съществувало при подаване на заявлението за еврофинансиране.
Въпросното рибарско пристанище е „Карантината" в едноименната местност, в южната част на Варненския залив.
„Карантината" беше построено за две години по проект по линия на програма „Морско дело и рибарство" за рехабилитация на съществуващи пристанища срещу 14 млн. лв. без ДДС, от които 8 млн. лв. бяха европейски пари. Официално беше открито в началото на 2021 г. и само месеци след това започнаха и проблемите със затлачванията на входа му, което го направи неизползваемо.
През миналата година беше направено изгребване на наносите от община Варна, но гаранция колко време ще издържи драгирането няма. Причината е, че в района никога не е правено детайлно проучване за динамиката на дънните движения. Такова изследване отнема поне година, а срокът на проекта е позволил само еднократно замерване на дъното, каза преди време ръководителят на проекта проф. Румен Кишев.
Казусът с пристанище „Карантината" се разследва от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) от близо 4 години, след пратен сигнал, че преди подготвянето и подаването на проекта от община Варна с тогавашния кмет Иван Портних в края на 2016 г. и началото на 2017 г., там не е имало действащо пристанище. Според архивни снимки и свидетелски разкази там е имало единствено малък дървено-метален мостик, влизащ на около 30 метра в морето.
Заради съмненията, че пристанището се появява едва след получаването на европейските средства, от Антикорупционния фонд сезираха Дирекцията „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС). Сигнал до Европейската прокуратура беше подаден и от депутата Стела Николова, която дава показания в средата на 2023 г.
Нашето разследване показва – пише още в съобщението на Европейската прокуратура, че за да може да се възползва от фондовете на ЕС, предназначени изключително за подобряване на инфраструктурата на вече съществуващи рибарски пристанища, бенефициентът (т.е. Община Варна) е монтирал няколко понтона като плаващи кейове с единствената цел да регистрира обекта като съществуващо пристанище.
Освен това бенефициерът (т.е. Община Варна) е представил невярна информация и не е приложил всички документи, изисквани от националното законодателство, за да получи необходимите сертификати.
От европейската институция посочват още, че парцелите, включени в заявлението за наличието на съществуващо пристанище, всъщност са били регистрирани в кадастралния план на Варна като скали, пясък и друг вид сгради - а не като пристанище.
С помощта на държавни служители от Изпълнителна агенция „Морска администрация", характеристиките на парцелите са променени и те са посочени като предназначени за трайно ползване „за пристанище". По този начин е заблудено българското Министерството на транспорта, посочват от Европрокуратурата.
Именно МТС е органът, който е издал сертификата за експлоатационната годност за „Карантината" – „въпреки липсата на множество изисквания, определени от българското законодателство".
По-късно рибарското пристанище е официално регистрирано от „Морска администрация".
От институцията посочват още, че случаят е докладван първо на Европейската прокуратура от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) след подозрения за възможни сериозни нередности и измама, като OLAF провежда и допълнително разследване под надзора на Европейската прокуратура. В разследването са се включили и служители на Главна дирекция „Национална полиция" към МВР.
Оценката на щетите за бюджета на Европейския съюз е приблизително 2,8 млн. евро (5 603 035,97 лв.), а допълнителните щети за националния бюджет се оценяват на 675 475 евро (1 321 115,78 лв.).
Всички замесени лица се считат за невинни до доказване на вината им от компетентните български съдилища, пише още в съобщението на Европейската прокуратура.
--230.jpg)
