Екоактивисти: Трудно се получава информация за това какво се случва с боклук ни

Нетехническото представяне на информацията за това какво се случва с боклука ни липсва в България. Обществеността се информира формално. Това заяви Десислава Стоянова от екипите "Икономическа справедливост" и "Нулеви отпадъци" от "За Земята" на брифинг с БТА, където с колегите си Регина Стоилова от правния отдел на "За Земята" и Димитър Павлов от гражданско сдружение "Ти избираш" представиха доклад на тема Изгарянето на отпадъци в България - зад завесата - количества, здраве и технологии.

Стоянова представи накратко доклада, като обясни, че според "За Земята" изгарянето на отпадъци трябва да отпадне като решение понеже има повече вреди, отколкото плюсове.

По думите й за 2022 година, която изследва докладът, са изгорени около 266 хил. тона отпадъци, като към 31 май 2024 г. България са издадени разрешителни за изгаряне на 54% от общо генерираният през 2022 г. отпадъци от домакинствата — или 1.7 млн. тона.

За 2021 година са рециклирани едва 26% от отпадъците, като тези проценти трябва периодично да се покачват през годините, посочи Десислава Стоянова и допълни, че има още нови предложение за капацитети за горене на отпадък, като даде за пример община Девня, където има по-малки оператори, които искат да разширят капацитети си.

Регина Стоилова, адвокат в "За Земята" и един от хората, които са работили по доклада, обърна внимание, че в Национална информационна система за отпадъци са посочени операторите, които горят отпадъци, но не са посочени разрешителните, които те имат.

Това е проблем, обясни Стоилова, защото, ако разрешителните на големите инсталации са публични - например разрешителното на ТЕЦ "Бобов дол" - то на по-малките такива, които получават разрешителни от регионалните инспекции, не са публични.

По думите й се предоставя информация колко общо са изгорените боклуци на година, но не и кой оператор какво количество отпадъци е изгорил, което е още един проблем относно информираността за дейността на тази сфера.

Също така, продължи още Регина Стоилова, много трудно се получава информация и за инвестиционните предложения - за увеличаване на капацитета или създаване на нов оператор. Всичко трябва да е публично на сайтовете на Регионалните инспекции, като даде пример, че от 2021 година до 2023 година са подадени голямо количество предложения, но самата информация за тях е трудно разбираема за широката публика понеже никъде не се използва ясно "горене на отпадъци", а този израз е заменен с друга израз или дума като "неутрализиране".

В България има по-тежка процедура за горенето на отпадъци, посочи още адвокат Стоилова, но много инвестиционни предложения казват, че не горят отпадъци и така заобикалят тази тежка процедура, а минават само през по-леката, завърши Регина Стоянова.

Димитър Павлов коментира изгарянето на RDF или отпадъци от пластмаси, текстил, използвани автомобилни гуми и твърд битов отпадък, като посочи, че изгарянето на този тип отпадъци създава напрежение в много региони и даде пример с "Петрургия" - фирма на Румен Гайтански - която иска да направи завод за боклук край павликенското село Върбовка, община Павликени, област Велико Търново, като фирмата има намерение чрез добиването на базалт да се създава каменна вата, като се използва енергия от изгарянето на RDF отпадъци.

За това намерение на фирмата на Гайтански има решение на директора на РИОСВ-Велико Търново, че този проект застраша живота и здравето на хората, както и има вредно въздействие върху околната страна. От своя страна "Петрургия" обжалва решението на РИОСВ и Административният съд в София - област уважи жалбата на фирмата на Гайтански въпреки становището на експерти, че този проект е вреден.

Сега се водят дела по този казус, като през септември ще се проведе второто заседание във ВАС, поясни още Павлов.

Този казус отразява хаоса, който цари и възможността да се заобикаля законодателството, която съществува в момента, според Димитър Павлов. И той каза, че е много трудно да се достигне до информация както става с боклука - кой гори, колко гори, какво гори.

Няма информация за количеството RDF произведено в България - може да я има тази информация някъде в някоя институция, но не е публична, допълни Десислава Стоянова от "За Земята". Например в ТЕЦ "Сливен" официално не се гори RDF, но мирише и влизат камиони с RDF, но това не е официална информация, подчерта Стоянова.

Отделно от това, продължи Стоянова, срокът за обжалване на комплексните разрешителни за горене е в рамките на 3 дни, но документите, в което и да е РИОСВ, се публикуват в петък и срокът започва да тече, като се обхващат и почивните дни. Тоест в понеделник този срок вече е изтекъл, което всъщност ограничава правата на обществото, категорична е тя.