--900.jpg)
Микро, малки, средни и големи предприятия у нас ще се определят на база по-високи прагове на балансовата стойност на активите и на нетните приходи от продажби - това е записало Министерството на финансите в проект за промени в Закона за счетоводството, който вече е минал и през обществено обсъждане.
Ако те бъдат приети от парламента, ситуацията ще стане следната:
- Микропредприятия ще са тези, които имат балансова стойност на активите до 900 000 лв. (вместо досегашните 700 000 лв.) и нетни приходи от продажби в размер на до 1,8 млн. лв. (при 1,4 млн. лв. до момента).
- Малки ще са предприятия с активи до 10 млн. лева и продажби, които не надхвърлят 20 млн. лева.
- Средно или голямо ще е предприятие с активи до 50 млн. лева и продажби до 100 млн. лева, като числеността на персонала ще определя в коя група да влезе.
Това е резултат от решение на Европейската комисия да измени критериите по Счетоводната директива с 25% с оглед на инфлацията, става ясно от мотивите към текстовете. Чрез промяната "запазването на режимите на счетоводна отчетност по категории и групи предприятия съгласно счетоводното законодателство".
Казано иначе - да не се стига до ситуации, в които микро- и малки предприятия прилагат режими на публикуване и докладване, които са приложими за по-големите дружества. Както посочва в свой материал "Телеграф", по този начин за най-малките фирми се облекчава административната тежест - ще се намалят ситуациите, в които те се оказват в по-горна "категория" и трябва да наемат независими одитори.
Според предварителните оценки 3700 предприятия ще могат да сменят категорията си именно от малки на микро, а 350 средни ще станат малки и така ще се възползват от по-леки изисквания за финансова отчетност.
ESG влиза в законодателството
В същия проектозакон се транспонира и друга европейска директива - за отчетите за устойчивост. Т.нар ESG изисквания влизат в сила за отчетната 2024 г. за големите предприятия от обществен интерес, но до 2028 г. ще станат задължителни и за останалите.
"В контекста на устойчивостта, предприятията не следва да се стремят да постигнат икономически изгоди без да отчитат социалните и екологическите последствия от дейността си. В този смисъл, корпоративната устойчивост обхваща не само анализ на имущественофинансовите показатели на дейността на предприятията, но и анализ на социалноикономическото въздействие като резултат от тази дейност", пише в мотивите към проекта.
От МФ признават, че административната тежест за предприятията се очаква да се увеличи - както заради изготвянето на самите доклади в единен електронен формат, така и заради съпътстващите ги политики, планове и процедури на равнище компания, както и заради увеличените разходи за регистрирани одитори.
Според министерството, обаче, в дългосрочен аспект административната тежест ще се минимизира чрез създаването на постоянни практики за отчитане и намаляване на отделните искания за допълнителна информация от страна на заинтересованите лица.